Края на 60-те. Янис е около 40-те, работи като миньор в най-затънтения край на Гърция близо до Драма, семейството му гладува, тъща му говори единствено турски и български, а Атина е на цели 12 часа с влак - достатъчно, та да не помисля да стигне до там, камо ли да търси препитание, пък и кой ли ще даде на "българина", както са известни северняците, работа, да не говорим, че на власт идва военна хунта. Тогава изведнъж, "вечна му памет на Караманлис, от съседно село беше, започна да набира хора за работа в Германия. Като животни ни гледаха - от стъпалата до зъбите".
Така Янис се намесва в хода на следвоенна Европа, в която парите от плана "Маршал" се изливат за възстановяване на гигантската германска икономика, а тя има нужда от работна ръка - гастарбайтерите. Европейската икономическа общност е само далечен предвестник на ЕС; друг полюс - Европейската зона за свободна търговия, оглавявана от Великобритания, се бори за надмощие, а Гърция точно е предпочела да се обвърже с Париж, Рим и Бон за сметка на Лондон. Янис и десетки хиляди като него отиват в Германия. Предимно в Мюнхен.
В багажите им неизменно присъстват икони и...плоча от 45 оборота с песента на Стелиос Казандзидис "На мюнхенската гара" (Каквото и да се каже за Стелиос е малко. А Янис казва: "Разбери бе, заръчвахме на жените, отиди да вземеш ориз, хляб и плочата на Стелиос, дето се изтърка и проби от слушане!"). Към края на 80-те Янис се пенсионира в Германия, жена му също (нищо, че за 20 години научава единствено сръбски и турски), а децата и внуците - малките родени в Германия, надминават далеч онова, което българският емигрантски епос си приписваше в началото на 90-те като изобретателност по австрийски магазини за дрехи, германски автомати в метрото и американски банкомати.
След пенсионирането си Янис се връща в Гърция, от десетилетие вече член на ЕС, единствено за да открие, че гърците са доста недодялани, неорганизирани и мързеливи. И за да издигне триетажна кооперация за семейството си в Солун и крайградска къща, която да му напомня така скъпия му... немски стил в оскъдния северногръцки пейзаж. Децата, но още повече внуците на Янис, говорят свободно немски и още един чужд език, готвят баварски вкусотии и... започват борба със зъби и нокти, защото през годините, в които са били в Мюнхен (Бон, Кьолн), останалите в страната/родния град техни връстници са напреднали и те трябва да се доказват наново, и то на място, където не знанията или професионализмът са водещи, а познанствата и роднинските връзки.
Познато? Донякъде? Много познато?
Броени дни преди страната ни да влезе в поредния за нас съюз цяла България гадае по основни въпроси, свързани с ангажимента ни към Брюксел, които бихме могли да разделим условно на онтологични и на гносеологични. В първите се включват тъмни загадки от типа: защо в ЕС, какво искат от нас, какво искаме ние и т.н. Вторите са прагматичните - какво и как можем да вземем от Брюксел, казано най-просто.
Съизмерването идва от само себе си. Най-близкият ни (географски) пример е този с Гърция. По отношение на която битуват много заблуди, които автоматично пренасяме и върху самите нас.
Ето някои от неточностите, които трябва да се разсеят:
1. Гърция е приета в евроструктурите през 1980 г. - Всъщност, макар и на 1. 01.1980 г. Атина да става официално десетият член на ЕС, страната прави своя избор още през 1958 г., когато, заедно с Турция, подава молба за членство в току-що учредената Европейска икономическа общност, вместо в Европейската зона за свободна търговия, която е другата възможност.
2. Гърция е приета по милост тогава - и да, и не, защото освен че Атина е направила стратегическия си избор още в края на 50-те години, в Европа на 9-те страната не дължи нищо никому освен на своите политици.
3. За нас е много по-важно да гледаме към Брюксел, отколкото към Атина. Това очевидно не е така. Колкото и клиширано да звучи, Атина се превръща в най-близкия ни икономически партньор, бидейки част от ЕС и НАТО, две структури, които са приоритет в нашата външна политика. Друг наш приоритет, а и бъдеще на геополитиката в света, е регионалното сътрудничество и съюзяване. И на последния чиновник днес е ясно, че за да се кандидатства за мащабни проекти пред ЕС, това трябва да стане с участието на поне 3 региона, принадлежащи на различни държави. Самата общност провежда политика на регионално сътрудничество и така например до няколко години София и Атина трябва да осъществят съвместно управление на водните ресурси, общи за двете страни. Подобни ангажименти ни обвързват и в сферата на енергетиката и др.
4. Какво можем да направим ние като малка страна, вижте Гърция?! Гърция до приемането на Румъния, България и Кипър, т.е. в продължение на 23 години, беше единствената православна държава в съюза, което вече я правеше уникална. От друга страна, не е нужно да се разхожда човек до о. Крит, където са базирани подводници на Шести средиземноморски американски флот, достатъчно е да погледне поредния военен парад на националния празник, на който дефилират току-що закупените за стотици милиони долари изтребители Ф-16, за да разбере, че Атина е важен партньор на Вашингтон. Посредством регионално значими бизнесмени като Сократис Кокалис пък страната държи курс на приятелство с Москва.
5. Страната ни ще служи за износ на работна ръка - вижте Гърция! Не е вярно. Гърция изнася работна ръка благодарение на следвоенната конюнктура в Германия и сключеното от Константинос Караманлис споразумение за износ на работници. От друга страна обаче, Гърция днес, както и повечето европейски страни, изпитва остър недостиг на работна ръка, който в общоевропейски контекст е един от най-големите страхове. В съвсем скоро време, когато това ще сполети и нас, ще можем да почерпим от опита на Атина, която "намери" милиони забравени етнически гърци, които да се "върнат", за да работят. Ние, за разлика от тях, имаме шанса да доведем такива хора не от кавказките републики, а от Украйна и Молдова например.
Дотук с демистификациите. Известно е, че Гърция, заедно с Испания и Португалия, е един от най-големите получатели на субсидии от фондовете на ЕС.
Структурните фондове са общо четири. Освен тях Атина получава помощи по петте специални инициативи на фондовете: трансграничното и междурегионално сътрудничество (една от тях е Interreg III, по която заедно с България получи известна сума, за която и до днес не се знае как е усвоена). За периода 2000-2006 г. всички европейски региони, чиито програми са одобрени,
могат да ползват общо 213 милиарда евро
Отделно Брюксел е заделил 18 милиарда за кохезионните фондове. Право на достъп до тези пари имат страните, чиито БВП е по-малък от 90% от този на общността. Гърция неизменно е под тези нива (заемайки предпоследно място от старите 15 членки на ЕС с малко под 80%, като по този показател вече я изпреварват някои от страните, присъединили се през 2004 г. - като Малта и Словения, а други от тях я доближават и ще я изпреварят скоро - като Чехия). Европейската статистическа служба обаче смята, че през 2010 г. гръцката икономика ще произведе БВП над 90% от средната за съюза стойност и следователно няма да има право да ползва кохезионните фондове. Това автоматично означава за Атина
загуба на средства от порядъка на 1,4 милиарда евро
за периода 2010-2013 г. От друга страна обаче, същината на кохезионните фондове е именно в подпомагането на регионалното развитие, докато конкретният регион се изправи на крака.
Общата стойност на помощите, получени по тази линия от Атина от 1990 г. насам, е трудно да бъде пресметната поради разликите в абсолютната стойност на националната валута през годините. Във всеки случай в страната още се помни
отчаяният призив по телевизията на тогавашния премиер Костас Симитис
към сънародниците му да усвоят милиардите, които Брюксел насочи към Гърция за периода 1996-2000 г. В предпоследната година на програмата и когато нивото на усвояване се колебаеше около 3%, страната успя да навакса голямото изоставане и да получи поредния транш от европейски помощи. Междувременно социалистът Симитис успя да вкара страната в зоната на единната валута и в първия ден на 2002 г. гърците се разделиха със своята исконна гордост - драхмата.
За Янис промяната не е просто поредното преминаване от една валута към друга. Изведнъж се оказва, че цените - не само на продуктите по пазарите, но и на социалните осигуровки например, внезапно се вдигат. Внуците на Янис изведнъж са изправени пред спомените за стария рефлекс на бедния имигрант за оцеляване на всяка цена. Очевидно е, че не е нужно всички доходи да бъдат обявявани, а всички услуги - фактурирани. След първите негативни резултати се появяват обвинения срещу
премиера-счетоводител, който бил излъгал Брюксел
за икономическите показатели на страната, като в докладите за последните години неизменно е отбелязвано ниво на инфлация под 3%, докато обезценяването на драхмата е било значително по-високо. Това наложи и мониторинга на гръцката икономика от Европейската комисия. Едва преди седмици еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Хоакин Алмуния намекна, че от лятото на 2007 г. тази неприятна за Атина мярка може да бъде отменена.
Въпреки тези трусове през периода 2000-2006 г. Гърция успя да получи следващите общо 26,03 млрд. евро от Брюксел.
Друг е въпросът как могат да се оползотворят, а и как са усвоявани досега европейските фондове. Публична тайна е битуващото в средиземноморската страна мнение, че
вместо магистрали европейски пари направиха Олимпиадата
през 2004 г. в Атина. Грандиозното предприятие, което погълна повече от 10 милиарда евро, не възвърна вложените инвестиции, повечето от които дойдоха пряко от държавния бюджет. За сметка на това важни инфраструктурни проекти като магистрала "Егнатия", която посредством разклоненията си свързва адриатическото крайбрежие с Истанбул, продължават да чакат пълното си изграждане.
Отбелязвайки четвъртвековния си юбилей в ЕС, страната продължава да оглавява негативните листи с показатели на страните-членки - от най-нисък БВП на глава от населението и в абсолютна стойност (с изключение на десетте приети през 2004 г.) до най-ниска степен на разпространение на високоскоростния Интернет и най-високо ниво на корупция в сравнение с 25-те (всъщност там Гърция е предпоследна, изпреварена единствено от Полша. В класацията, публикувана преди месец от организацията "Прозрачност без граници", ние заемаме 57-о място от 163 включени страни).
Колкото до Янис, днес той може да се качи на старото си Бе Ем Ве (20 години работа в завода на прочутата марка са донесли освен многобройни престилки и всичко, що грижливият гръцки работник може да скатае, неизменна любов и вяра в тази марка) и да се озове в Атина за по-малко от 5 часа. Освен това може да си избере дали да говори с мен на гръцки или на български (което преди 20-на години би било немислимо за него, поне в Гърция). Наследниците му могат да пътуват свободно из цяла Европа. А правнучката му е наполовин гъркиня и наполовин испанка.
Опростено казано, 25 години след прикрепването към щедрите до момента европейски фондове положението на всеки един Янис от разказа не е променено рязко, или по-скоро промяната е част от всеобщото благоденствие в социална Европа, а не толкова следствие на усилията на собствената му страна. Всеки хипотетичен Янис живее в Гърция, получавайки германската си пенсия (което налива масло в огъня на злите езици, твърдящи, че движещата икономическа сила в страната са бабите, които купуват жилища, дават пари за бизнеса на внуците си и прочие). От европарите обикновеният грък вижда някакви минимални суми за засаждане на маслиново дръвче или лозе например, двете партии кротко се редуват на власт - мандат след мандат, а Гърция не може да мръдне от последните места на финансовите класации за 25-те. Оправдания като това, че страната става част от обединена Европа, излизайки от период на дългогодишна политическа нестабилност, преминала
през гражданска война и военна диктатура
не звучат убедително днес, още повече че подобни проблеми по пътя си са срещнали Испания и Португалия, а отчасти и Италия.
И така, преди да вдигнем ръка, за да потропаме на вратата на Брюксел, можем да се огледаме в нашия съсед и да изберем
какви уроци ще извлечем от гръцкия европейски опит -
това, как да се храним от общите фондове безспир, но и без дългосрочна полза, или това, как да изграждаме и отстояваме идентитет, който да поражда необходимия респект.
