Анти-апология на онова време

Помните ли онези хубави години, когато играехме на народна топка, ластик и кър, хрупахме "Кума Лиса", кренвиршите бяха от месо, колите - от картон, а кака Лара - секс-символ?!

Да, помним. И НЕ, не ни изтръпва сърчицето при тоя мил спомен!

Играехме на народна топка и кър, защото само едно дете в квартала имаше компютър и го пазеше с цената на живота си, че дори и на цветните си оловни войничета.

Ядяхме "Кума Лиса", защото бащите ни не строяха социализЪма на Либия, респективно нямахме легални долари и достъп до кореком.

Кренвиршите бяха една-единствена марка (затова се използва и пълният член - защото показва уникалност на продукта), както впрочем са и сега, а колите - оо, за колите се чакаше (както се чакаше за всичко) с години. Едни чакаха, други - не.

Наистина ли само аз не се кефя на времето, в което прекарах детството си?

Възможно ли е сред цялото ми познато ми поколение на трийсет и кусур годишни само аз да помня цялата мизерия, не в която, а въпреки която израснах, но която разсипа нервите и, в крайна сметка, живота на родителите ми!

Кой роди тази т-о-т-а-л-н-а носталгия по миналото. Филмите от едно време, ученическите униформи от едно време, вкусовете от едно време, мелодиите от едно време, рекламите като от едно време...

Има ли неведома сила, която ни тика в това онова време или е просто сбор от множество къси памети и още повече хора без особено високи изисквания. Към каквото и да било - качество, себе си, другите?!

Мина, кажи ми като рекламист, защо големият рекламен заговор ми пробутва тая носталгия? Защо никой не крещи колко долно беше всичко?!

В което растяхме напук, обичахме напук, ставахме хора напук.

НЕ! Не давам своето детство на партията, която е бдяла над нас, докато сме спали. Възможно ли е да съм сам?

Нищо. И сам ще си направя проекта Анти-апология на онова време.