Помните ли онези хубави години, когато играехме на народна топка, ластик и кър, хрупахме "Кума Лиса", кренвиршите бяха от месо, колите - от картон, а кака Лара - секс-символ?!

Да, помним. И НЕ, не ни изтръпва сърчицето при тоя мил спомен!

Играехме на народна топка и кър, защото само едно дете в квартала имаше компютър и го пазеше с цената на живота си, че дори и на цветните си оловни войничета.

Ядяхме "Кума Лиса", защото бащите ни не строяха социализЪма на Либия, респективно нямахме легални долари и достъп до кореком.

Кренвиршите бяха една-единствена марка (затова се използва и пълният член - защото показва уникалност на продукта), както впрочем са и сега, а колите - оо, за колите се чакаше (както се чакаше за всичко) с години. Едни чакаха, други - не.

Наистина ли само аз не се кефя на времето, в което прекарах детството си?

Възможно ли е сред цялото ми познато ми поколение на трийсет и кусур годишни само аз да помня цялата мизерия, не в която, а въпреки която израснах, но която разсипа нервите и, в крайна сметка, живота на родителите ми!

Кой роди тази т-о-т-а-л-н-а носталгия по миналото. Филмите от едно време, ученическите униформи от едно време, вкусовете от едно време, мелодиите от едно време, рекламите като от едно време...

Има ли неведома сила, която ни тика в това онова време или е просто сбор от множество къси памети и още повече хора без особено високи изисквания. Към каквото и да било - качество, себе си, другите?!

Мина, кажи ми като рекламист, защо големият рекламен заговор ми пробутва тая носталгия? Защо никой не крещи колко долно беше всичко?!

В което растяхме напук, обичахме напук, ставахме хора напук.

НЕ! Не давам своето детство на партията, която е бдяла над нас, докато сме спали. Възможно ли е да съм сам?

Нищо. И сам ще си направя проекта Анти-апология на онова време.

Активно търся онези ентусиасти, които да ме посъветват компетентно как да принудя общинските власти да си вършат работата.

В моите представи подобни активисти са част от гражданското общество.

И обяснявам:

В китния ми софийски квартал дупките по улиците се пъпкуват, опрашват и плодят със страшна сила.

Намирам телефон на Столичен инспекторат 987 5555 - по форумите чудеса се сипят за него.

Наистина, там са любезни, а и щастливи, щом разбират, че е за дупки. Т.е. не е в тяхната компетенция. И с нескрито удоволствие ме прехвърлят на централата на "Пътна инфраструктура" - 983 1580. За да подчертаят неприязънта си към тях, ми дават и вътрешния номер на шефа - 119. В случай, че ми се прииска да му ставам баща.

Разговорът с моя номер е кратък и делови. И ялов.

На следващия ден се обаждам отново (защото е по-трудно, но пък приятно да имаш активен подход към проблема, вместо да псуваш всичко живо). Същото. Практикувам го от известно време и вече имам отговор - "ще предам на колегите".

Не ме удовлетворява обаче и продължавам да търся начини за принуда.

Подшушват ми да съм сезирал Районна прокуратура за неизпълнение на служебни задължения от страна на дирекцията.

И тук идва въпросът ми: имам ли правното основание да го правя? Как мога да докажа, че съответната дирекция не си е изпълнила задълженията? Как да бъда ефективен? Защото обичам да си общувам с властта и да получавам официални писма, но повече обичам да нямам дупки по улицата си.

Та, продължавам да търся - основно из нета и на по бира с приятели, онези доброволци, които с юридически съвет или просто с емпирично познание да ми подшушнат как и аз да тормозя властта, която иначе храня, за да ме гледа добре.

Приятели и минаващи, всеки съвет и всеки споделен опит е добре дошъл!

Както и аз ще споделям докъде съм я докарал.

И звънете! Създавайте работа на общинари и прочие чиновници!

Мислех да опиша още един от детайлите на Ница - кварталната ми месарница "Сен Франсоа"


Вижте по-голяма карта

В която след второто ми посещение говорехме с месаря като стари познати. В която ме пита какво искам да правя с месото, за да знае как да ми го нареже и ако може да ми даде съвет за подправките. В която непознати клиенти те разпитват какво правиш, като смесиш свинска и телешка кайма (във Франция това не е популярно). И в която можеш да прекараш цялата си съботна си сутрин без чувство за загубено време, а напротив - в приятно бъбрене, слушане, гледане и с усещане за квартална близост и уют. Точно както в стар бръснарски салон, кафене или баня.

Мислех...

Но го мислех, точно докато минавах покрай реклама "Кренвиршите от истинско месо" в софийския ми квартал. И нещата се обезсмислиха :)

Мислех да напиша нещо гневно и лично по повод задушаването на четири живота в Атина. Нещо за алчни банки и обслужващи ги политици, за изстрадал народ и други политици - насъскващи хората за усилване на борбата (!), за 19-годишни девойки революционери (срещу кого?), за икономика и еврото, за големия експеримент на ЕС, който предпоставя маргинализирането на икономиките на Испания, Ирландия, Гърция, Италия с цел създаване на най-могъщата валута в света...

Но нямам думи, а и думите размиват трагедията, както водата заглажда камъните.

ГНЕВЪТ ми е заради приятелите ми долу. Цял живот емигранти, а сега направо потъпкани в собствената си държава.

Но СТРАХЪТ ми е за нашата къща - където лениво наблюдаваме пожара у съседите, а не виждаме, че сме готови да се запалим - искри прехвърчат достатъчно. И тогава ще се спасяваме по стар български обичай - всеки сам за себе си.

То и поговорките ни все в тоя дух: гори ли къщата на съседа, бягай да спасяваш своята.

Понеже, Пламъче, ме попита как ще се развият нещата с Гърция, а аз не мога да ти дам отговор, реших да ти изброя разни неща, които дори и аз с простия си акъл съм забелязал.
Разбира се, трудно е да избягам от изкушението, особено когато всички се упражняват да пишат тези дни за Гърция, да не припомня, какво съм писал преди години в една газета. И повечето неща се оказаха почти пророчески, макар и недоизказани, мамка му!
Но нека те запозная с моята Гърция, която иначе обичам:

1997 - Гърция печели домакинството на Летните олимпийски игри през 2004.

1998 - деноминация на драхмата. Един февруарски ден се събудихме и доларът се продаваше срещу 280 драхми при 240 до предната вечер (Меро, поправи ме, ако греша!).

1999 - борсов срив. Но срив не като на нашата пишман борсичка, а титаничен - като да са пръднали олимпийските богове. Балонът се беше раздул толкова, че и чобаните (буквално) си продаваха стадата, за да вложат на борсата. Тогава се случи за кратко да лежа в болница. До мен умираше (както после се разбра) един овчар. Млад, неграмотен, самотен и нещастен. И в последните си дни ми говореше за борсата!
Бяха дни, когато по време на погребения "опечалените" се разпитваха за последните котировки на Клостоифантургия Наусас примерно.
Беше времето, когато Гръцката православна църква излезе на борсата! Само си го представи - Бог си пусна акции. Купувай, щото неговите акции няма как да паднат!!!
И когато всички налапаха, индексите се сринаха с хиляди пунктове за един (!) ден! А Църквата, този приказен герой, който ще се появи и нататък в разказа, се оказа притежател на 9 милиона акции от Гръцката национална банка!!!

2000 - пенсионната система на Гърция рухва. Изчезва. Изпаряват се парите. Абе не знам как да ти го кажа по-драматично, за да разбереш, че милиарди евро изчезват и никой не обелва и дума! И до днес.

2002 - Гърция сменя драхмата - най-старата действаща валута в света, и приема еврото. Както става ясно още в първата година, това се отразява жестоко на населението (както става и в бедните Италия, Испания и Португалия).
На втората година се разбира, че тогавашният премиер Константинос Симитис, вероятно заедно с Goldman Sachs - като всеки е гонел своята цел, е мазал здраво финансовите резултати на страната, само и само да бъде приета в еврозоната.

2004 - Олимпийски игри. За никого не е тайна, че държавата наля 10 милиарда евро над предварително гласувания бюджет. За нещастие тези пари не донесоха нито преки, нито дълготрайни печалби на страната.
Едва миналата година обаче стана ясно например какъв огромен подкуп е дала Siemens - да, стожерът на германската икономика, за да спечели многомилионна съпътстваща поръчка покрай Игрите.
Коментарите в страната, че порочните капиталисти развращавали невинните гърци, ми приличат на хлевоустите хулители на проститутките. Които се нахвърлят върху момичетата, без да се сещат нито за сводниците им, закриляни от полицията, камо ли за клиентите, без които няма да има проституция.

2010 - От Уол стрийт тръгва неприятно намирисващата новина, че Гърция е на ръба на фалита.

И за да довърша клиничната картина, да ти нахвърлям цифри (взети са от CIA world factbook 2010 не за друго, а понеже на страницата на Гръцката статистическа служба не намерих грам податки, които да вършат работа за случая).

Население (2009 г.): 10 737 428 души
Работна ръка: 4, 476 милиона души (20% от които са имигранти).
Заети в държавния сектор (по в. "Катимерини"): 760 хиляди!! (17% от работната сила)
NB! Уловката тук е, че в държавния сектор работят освен на щат, също и по назначение за неопределено време и по граждански договори. Освен това държавни служители са работещите във фирмите за комунални услуги (Националната електрическа компания, ВиК и забележи! петролните рафинерии - така наречената ЕЛПА; това са все държавни бизнеси, далеч от лапите на чез, мез и сие).
БВП за 2009 г.: ок. 240 млрд. евро.
Заплати на държавните служители за 2009: ок. 40% от БВП (по "Катимерини").
Разходи за армията: 4,3% от БВП - на 26-о място в света по този показател (според цру). НЕ може да не съм ти разправял за военните им паради на 25 март. Винаги са ме потрисали. Както съм описал и тук
И последен факт (защото сладките истории от първа ръка за комунизма в действие мога да ти ги точа цяла вечер): ти СЕЩАШ ли се за друга страна в Европа, в която 3 (три) фамилии да управляват в последните мноого десетки години?!
Изброявам. В азбучен ред: Караманлис, Мицотакис (Бакоянис), Папандреу.
И ако се появи някоя по-читава издънка от славните фамилии Венизелос, Пангалос, Ралис, се намесва в играта.
Представи си сега да ни управляват децата на Първанов, внуците на Първанов, а и самият той до дълбоки старини да се изказва като гуру. Дам, по-добре да не си го представяш. Чак и на мен ми се доповръща.
И така, каква е ситуацията?
Днес Гърция получи финансова помощ от 110 милиарда евро, за да плати дългове, натрупани по финансови инструменти, създадени на Уолстрийт. Помощ? Срещу 7% лихва? Я не се ебавайте!
Първо те докарват до просешка тояга и после ти дават пари, за да почнеш да плащаш това, което е било твое и което неусетно ти се е изплъзнало. Това се получи.
И затова реват гръцките левичари - това стадо свещени крави (в Гърция си имат три такива стада - левите, студентите и земеделците). Ограбиха ни спекулантите. Така е. Ограбиха ви.
Но спекулантите се появяват там, където балонът се раздува и може да се спука. Защото просто отвътре е празно.
И спекулантите дойдоха, защото трите фамилии за почти 40 години не правят нищо друго, освен да създават работни места в държавната администрация, за да се редуват на власт левица и десница (имат си две основни партии, но с това се изчерпва приликата им с Великобритания) и да "усвояват" на спокойствие едни пари от едни места (от 1981 г.), без да правят икономика, без да създават конкурентноспособна държава.
И ако балонът се спука благодарение на заложената преди 10 години от Голдман Сакс (в което няма никакво съмнение за никого; срв. тук и тук) бомба, то той беше надуван с пълни гърди десетилетия наред от Папандреу дядо, Папандреу баща, Караманлис чичо, Караманлис малчо, Мицотакис (няколко броя) и да не забравяме Симитис тиквената глава (наистина какво ли прави и колокитокефала?).
И сега на изтърсака Папандреу се падна да обърсва специфично кафявите петна над Акропола. И завалията какво направи: драконовски мерки, ама по гръцки.
13-ата и 14-ата заплата в държавния сектор смени със специални надбавки, но запази 15-ата (!!!) и 16-ата (!!!) заплати на всички служители в парламента - от депутати до чистачи; орязва социалния бюджет; но не маха и драхма от военния бюджет; увеличи ДДС от 21 на 23%; но не посяга да обложи с данък църковното имущество - което е мноого милиарди, повярвай ми! Увеличава пенсионната възраст за жените в държавния сектор (!) на 65 години, но отказа (както изрично поиска президентът Каролос Папуляс) да назове и осъди морално виновниците за кризата!
Забеляза ли приликите с България? Забелязваш ли накъде отиваме?
И НЕ - за нас не е хубаво, когато Гърция страда. Това трябва да е пределно ясно! И всяко злорадство е излишно. Защото няма да можем да ходим на евтини и хубави курорти най-малко!
Толкова като за късния час. А и рецината ми свърши.