Мислех да напиша нещо гневно и лично по повод задушаването на четири живота в Атина. Нещо за алчни банки и обслужващи ги политици, за изстрадал народ и други политици - насъскващи хората за усилване на борбата (!), за 19-годишни девойки революционери (срещу кого?), за икономика и еврото, за големия експеримент на ЕС, който предпоставя маргинализирането на икономиките на Испания, Ирландия, Гърция, Италия с цел създаване на най-могъщата валута в света...
Но нямам думи, а и думите размиват трагедията, както водата заглажда камъните.
ГНЕВЪТ ми е заради приятелите ми долу. Цял живот емигранти, а сега направо потъпкани в собствената си държава.
Но СТРАХЪТ ми е за нашата къща - където лениво наблюдаваме пожара у съседите, а не виждаме, че сме готови да се запалим - искри прехвърчат достатъчно. И тогава ще се спасяваме по стар български обичай - всеки сам за себе си.
То и поговорките ни все в тоя дух: гори ли къщата на съседа, бягай да спасяваш своята.
Интересно. А ти с какво предлагаш да помогнем на гърците(има я и тая линия в изкаването ти)? Като ще ползваш поговорки, ето една точна:
ОтговорИзтриванеКойто каквото сам си направи, цяло село не може да му го направи.
Гърците се облегнаха тежко на заеми и еврофондове и се скъсаха от харчове правейки икономиката си неефективна. Сега ще трябва да се върнат на първо квадратче и да извървят целия път отначало и както трябва. Тук не сме толкова зле в това отношение просто защото не сме отлепяли.
Здравей, sepuko!
ОтговорИзтриванеПостингът ми беше личен, доколкото събитията в Гърция ме засягат пряко, затова е и с недоизказани тези.
Съгласен съм с наблюдението ти за неефективната икономика и нашето положение. Колкото до въпроса ти, ето бърз отговор:
Мисля, че въпросът е кой на кого с какво да помогне. Очевидно е, че не сме нито толкова богати, нито толкова прозорливи като словенците, та да намерим евтин ресурс, който да предоставим на Атина с двойна лихва.
Очевидно е, че не можем на институционално ниво да окажем такава адекватна подкрепа.
Но пък ето ти една неадекватна мярка:
МВнР издава специално предупреждение за гражданите на РБ, които пътуват тези дни до Гърция. С това се нареждаме до Форин офис, Скопие и Тирана.
Разбирам, че с тази мярка София си измива ръцете с оглед на почивните дни и отскоро редовния многохиляден наплив към Гърция в този сезон.
Но положението там не е толкова критично, че да иска специални държавни мерки, още повече такива, които изглеждат като реваншистко размахване на пръст.
За да бъда ясен - убеден съм, че трябва да помним историята си, но съм и убеден, че не трябва да възпроизвеждаме реваншизма. Та, вместо да се големеем пред съседите, които ще са до нас и след век, по-добре да пратим официално писмо, меморандум или каквото и да е с две прости думи на подкрепа. Прости жестове в дипломацията, но оценявани и ефективни!
Подкрепа на лично ниво - тук простата ми надежда е като българи да взимаме поуки за самите себе си и за хода на нашата държава.
Поне що се отнася до лошите практики - корупция, злоупотреби с еврофондове и всичко останало, което е днес част от причините за кризата в Гърция. И се надявам като хора да съзнаваме, че други хора до нас страдат, а като граждани на страната си да се осъзнаваме овреме.