На Мето

кьошето


Снимката може и да е чист фотошоп, но пък е съвсем в духа на времената, в които Гърция живее. Да не говорим, че сега ми хрумна как английската дума за революция обръща наопаки любовта. Но революцията (< re-volutio - пре-обръщане, лат.) е именно това - да преобръща всичко с краката нагоре.
Ей това е.

Като оставим настрана кой анус е легален и кой - не, предполагам, че това е остатък от скромната кампания за превод на разбираеми езици, която Поднебесната предприе в навечерието на Олимпиадата през 2008 г. Тя беше надлежно обсъдена и онагледена, особено в глобалната преводаческа общност. Например в този блог.

П.П. А днес - 30 септември, е Световният ден на преводача. За който бях позабравил. И който отбелязва паметта на Йероним Блажени. Който пък превел Библията от гръцки и еврейски на латински език. И така оставил известната "Вулгата". Но който и до края на живота си така и не си признал, че гръцкият не му вървял особено много и по-скоро го бил научил на улицата, нежели от книгите на старите философи. Но пък това не му попречило да се рекламира като успешен преводач. Дали оттогава така ни е тръгнало на професията?
Днес, докато бунтовниците влизат в последния район на Триполи, контролиран от силите на Кадафи (любовно наричан някога и Бясното куче), възникват редица въпроси и противоречия, съдържащи се дори още в първата част на това изречение.
1. Бунтовниците от Бенгази - това са най-малко три големи милиции, като силите на Преходния национален съвет далеч нямат неоспорвано лидерство. Пример за това разстрелът на Мухамад Юнус - бивш вътрешен министър на Кадафи, преминал на страната на бунтовниците.
Той се радваше на авторитет в Бенгази, единствено защото е част от най-голямото либийско племе на изток. Въпреки това бе обвинен от ПНС в заговор едновременно с Триполи и ислямистите на изток и бе тихомълком разстрелян.
Ислямистите, голяма част от които са с боен опит от Ирак, Афганистан и Судан, далеч не споделят "демократичните" ценности на ПНС.
2. Сега, когато ПНС планира да се премести в Триполи, трябва да държи сметка за това, че няма силни позиции сред племената на запад. Дори и държави като Тунис и Египет, които са в много по-малка степен зависими от племенното разделение, не успяват, месеци след собствените си "революции" да консолидират жителите си.
3. В една от последните си  публични прояви Кадафи заяви, че Триполи ще се превърне в Багдад. Това може да са както празни думи на Бясното куче, така и заплаха за партизанска градска война в стила на шиитите на Муктада Садр. Основание за второто е фактът, че фамозните шест елитни бригади изобщо не се появиха в битката за Триполи, която се разрази в последните дни. Т.е. - на практика не се появиха никакви военни сили (вж. началото на текста)
Това означава, че или са се изпарили (дезертирали или т.н.), или са дислоцирани на юг, където са големите петролни полета на Либия (вж. картата) и които Кадафи може все още да се надява да задържи или поне да контролира по някакъв начин.
Това пък може да е фатално за големите потребители на либийски петрол като Китай (Либия на Кадафи бе 11-ият по големина износител на петрол за Китай, но пък преди 2 години Триполи отказа офертата на Пекин за купуването на концесия, собственост на канадска компания).
"Това е бухалче или чухалче", те успокоява в слушалката приветливото момиче от Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
"Сега е сезонът, когато малките почват да летят. А те се учат, като подскачат от клон на клон."
Това явно не беше уцелило клона в кестените на Борисова градина в София.
"Ние сме от Нов български университет и това е сова", казват двойка смешни люде на средна възраст, които бързат да не изпуснат сеира.
"Да, бе! А аз съм от Коньовица и знам, че тва е конь", отговарям, но малко късно и малко наум. Иначе определено бих ги прогонил с простотии, подобаващи на техния тон.
А с бухалчето всичко се получи доста лесно. В такива случаи просто го качвате на някой клон (за да не го изядат кучета или смачкат тромавите огромни хора), но на не повече от 50-ина метра от мястото, където е паднало. Като се спусне мрак и родителите му прогледнат, почват да си го викат с някакви звуци и си го намират сами.
А вие пришивате малката си ежедневна душевна кръпка от факта, че сте спасили нечий живот.
Снимки: Цветан Драгнев. Всички права запазени.
Два случая от тези дни:

1. В Борисова градина в столицата е изнасилена и убита 28-годишната Яна Кръстева.
Полицията първоначално пренебрегва престъплението. Медиите първоначално я наричат клошарка, пияница и наркоманка.
Нейни приятели и други хора се активизириха, медиите се мобилизираха, а полицията и нискочелият физкултурник в крайна сметка политизираха убийството. Точно в навечерието на европейския доклад за правосъдието и вътрешния ред.
Резултат: цви-цви обяви, че издирват 34-годишен мъж като убиец на момичето, а медиите осветиха нашироко Николай Русинов.
Макар всички безспорно да искаме убиецът да бъде заловен (текст на Веселина Седларска по темата), не всички искаме полицията да издава присъди за виновността на хората. Полицията може да издирва заподозрян, дори и да е сигурна в неговата съпричастност към убийството. Полицията НЕ може да решава кой е виновен. Установяването на вината е прерогатив на съдебните власти.

2. Мой колега получава обаждане от КАТ за справка. Отива в Дървеница, където без да му се обяснява каквото и да е, му се казва, че съгласно свидетелски показания отпреди един (!) месец той е виновен за това, че е одрал автомобил, докато е излизал от паркинг. В автомобила при това е имало човек, който не е реагирал своевременно, а полицаите не посочват кои са свидетелските показания.
Резултат: На практика по силата на доноси моят колега е получил акт на стойност 120 лева, лишен е от книжка за правоспособност за един месец и са му отнети четири точки от талона. Защото е извършил нарушение (доказателство за което той не е видял, а написаното от него опровержение е отхвърлено като "несъстоятелно" ) и е избягал от мястото.


Последствие: Нормален човек, при това свикнал да общува с длъжностни лица, се оказва изправен пред лицето на машина, пред която се чувства абсолютно беззащитен. Дотолкова, че спокойно може да му бъде вменено не просто нарушение на ЗДП и ППЗДП, но и престъпление - на базата на свидетелски показания. Които той не е виждал.
Защото и той е третиран почти като предполагаемия убиец Николай Русинов от политизирания случай - виновен по презумпция. Без възможност за доказване на противното!

П.С. Днешна (23 юли) статия на "Капитал" по темата.
Обявиха го за блажен. Точно шест години след като почина. Не мисля, че друг скоро е влизал толкова бързо в лика на блажените.

Почина. Точно 22 години след като блаженството им бе нарушено. Не съм сигурен, че личното му блаженство бе накърнено по какъвто и да е начин.

Намери начин да стане баща. Точно на празника, който партията му опитва да присвои. Не съм сигурен, че имаше и един ден трудов стаж, преди да оглави държавицата ни.

Първият беляза живота ми. Другите са част от мрежата, през която минава животът ни.

Когато го простреляха (който и да беше), бях малък и имах рожден ден. Първият рожден ден, който помня ярко. И то защото никой не обръщаше внимание на бебето, а слушахме "Свободна Европа". Тригодишните деца запомнят доста бързо думи: папа Йоан Павел ІІ - Али Агджа - Сивите вълци - Сергей Антонов...

И така години наред. Все по време на рождения ми ден. Който все не ми се получаваше да отпразнувам. Както му тръгне на човек...

Детската си мечта да отида в Италия (първата ми голяма обсесия) осъществих за пръв път през 2005. През април. Мда. Точно, когато почина. Получи се като стигма малко. Въпреки разни весели случки, като например реакцията на служителите в едно кафене някъде в Северна Италия (примерно в Ронки дей легионари), когато съобщиха името на новия папа.

С обявяването на кардинал Ратцингер за папа половината италианци изпсуваха звучно на италиански, другата половина италианци замърмори доволно на немски. Все пак papam habent.

Щях да кажа, че отдавна съм затворил духовете от детството си в бутилка, ако вторият - днес починалият, не се натрапваше цели 22 години след края на онази епоха. И го правеше безпардонно нагло.

Малко по-рафинирано, но все толкова неприятно натрапчиво в мрежата на живота ми продължава да присъства третият. За когото се говори, сред всичко останало, че първият му работен ден беше като премиер на страната.

Равносметката от сутринта след Валпургиевата нощ, когато гоним вещиците и старите духове?

Сонмът духове от детството ми не само че не си е отишъл, но продължава да поддържа по неведом начин своето равновесие - един починал, един родил се и един преминал на острова на блажените.
Седя си на лятната естрада в съботнопразна София и пийвам бира. Всъщност, наблюдавам. За човек, който има деца, е очевидно, но останалите трябва да си припомняме - гледаш децата и се учиш за живота.

Две момчета, на по седем-осем, от приятелски семейства, подритват топка. Идва трето дете - на тяхната възраст, но непознато. Играят заедно - двамата приятели срещу него.

Той е много по-добър, но пък получава по-голямата врата, а тяхната е там, където има пейки и се играе трудно. През цялото време са в неговото поле. Двамата разцъкват, но той продължава да не мрънка, а ги гони - влиза за всяка топка, тича след всеки пас.

А те играят по проста схема - пас-шут; пас-шут. Децата са егоисти. Трябва им само още един пас, за да го бият без проблем, но никой от тях не иска да връща топката.
Обществените предразсъдъци с подаването - т.е., социалното поведение, са приучават по-късно.

Малкият е два пъти по-добър от всеки от тях, но е сам. И тича два пъти повече, за да задържа резултата в що годе прилични граници. Така е и в живота - ако си солов играч, тичаш два пъти повече от останалите, за да постигнеш онова, което двама посредствени души, но в екип, правят.

Идва четвърто дете. Влиза от отбора на моя човек. Всеки път, когато атакуват обаче, новият, вместо да влиза в човека с топката, бяга настрани. Кръшка. И вика: "Айде, бе, Викиии, заради теб ше ни вкарат гол!". А Вики не мрънка. Гони човека с топката, гони следващия, гони топката, като влезе във вратата. А другия се разпорежда и мрънка.

Вече го виждам като голям. Кръшкач, мрънкач и нарежда. Мениджър ше става. А Вики е мъжко момче. И трогателно честно. До края не забеляза очевидната неправда. И нито веднъж не обвини никого. Само тичаше още по-здраво.

На другия ден играх футбол с порасналите им еквиваленти - двете издънки на противниковия отбор играят в моята зона. Кръшкат, тръшкат се, не им върви нещо. Направо ги виждам как са викали по всеки Вики като деца. И след мача научавам случайно - двамата са шефове на партия със славно минало и залязващи функции.

Та такива неща. Гледам и си припомням. Но нали таралежите се раждат без бодли, а те им прорастват впоследствие.

А като малък си обещавах, че няма да забравя разни неща като порасна, за да не ги причинявам на децата си.
Истинските революции помитат всичко след себе си. Те са стихийни, неорганизирани и неконтролируеми.
След тях гилотините дълго продължават да се спускат и вдигат, а кръвопускането - включително в собствените редици, е до окончателно изчистване.
Революциите на ХХІ век се зараждат, а защо не и разразяват, в социални мрежи. Там няма кръвопролитие, няма възмездие или катарзис.
Емблемата на истинските революции е Свободата, която с разголена гръд и пушка в ръка е в първите редици на барикадата, за да води народа.
Емблема на днешните революции е търговската марка на виртуалната, паралелна, реалност. От това, как ще се развият събитията в Египет, кой ще яхне недоволството, какво ще последва след отстраняването на Мубарак, ще узнаем дали имаме буря в чаша вода, при това контролирана, или истински всепомитащ гняв срещу режима.

П.П. Вж. също: "Как египетската армия се превърна в Military Inc."
"Всяко семейство има човек в армията..." Снимка: Reuters
Представете си, че се прибирате у дома в сглобената от военни заводи "Хюндай Соната", запалвате произведената от военно предприятие печка, която работи с пропан-бутан, бутилиран от военните, стопляте консерва супа, която е направена във военен завод със зеленчуци от военни ферми, и накрая измивате всичко с изворна вода "Сафи", бутилирана (вече е излишно да се пояснява) от компания, собственост на египетското Министерство за военна продукция.

Това е невидимата икономическа власт на египетската армия, която преминава като тънка червена линия през живота на всеки от над 80-те милиона жители на най-многолюдната арабска страна.
"Това е военизирана държава", казва пред "Торонто стар" Сунил Рам, преподавател в Американския военен университет."Всяко семейство има човек в армията или поне такъв, който работи за военните."

С над $5 милиарда годишен бюджет според изчисления на Jane's Information Group, близо половин милион военнослужещи и почти още толкова резервисти, и то при отсъствие на непосредствени външни заплахи за държавната сигурност, армията се е превърнала днес от военна сила в почти паралелна на египетска икономика. Това е нещо като Military Inc., както я определи журналистката от "Ню Йорк таймс" Елизабет Бюмилър.

Така например, когато недостигът на брашно роди поредните т.нар. хлебни бунтове през 2008 г., Мубарак предприе ход, който вдигна допълнително имиджа на армията сред египтяните. Той призова военните, разполагащи с пълен цикъл за добив и производство на хляб, да отворят своите фурни за гражданите.

Оценките за размера и за качеството на военната бизнес империя в страната варират. Пред списание "Тайм" Антъни Кордсмън от Центъра за стратегически и международни проучвания казва, че те са несравнимо по-малки от тези на Народноосвободителната армия в Китай.

Изследователят смята дори, че ролята на египетската армия в местната икономика е намаляла допълнително през последните години. Професорът от американския Национален университет по отбрана Пол Съливан обаче, който е прекарал години наред в Кайро, казва, че армията вероятно контролира около 10-15% от $210-милиардната египетска икономика.

На практика армията "е поставила под контрола си редица икономически отрасли, нямащи нищо общо с военната продукция, които изрично е забранила за приватизация", казва Стивън Кук от Съвета за международни отношения, цитиран от Джон Брадли в публикуваната през 2008 г. книга "Египет отвътре" (Inside Egypt).

Военни фирми имат силни позиции в множество сектори, включващи хранителната (зехтин, мляко, хляб и вода), цимент и пропан-бутан, производство на автомобили и строителство, където се възползва от наборните войници, превърнати в безплатни работници в последните шест месеца от службата им. Друг източник на внушителното богатство на армията е, че тя притежава в големи количества обществената земя - един от най-ценните ресурси, допълва "Тайм".

Подобни парцели се превръщат с все по-голяма скорост в жилищни райони и курорти. Схемата е проста - армията дава на частни предприемачи достъп до апетитните крайморски терени - доскоро зона със специален статут - а те правят генералите акционери в мащабни курортни комплекси.

Никой не знае колко хотела се управляват от армията, но висшите офицери в Египет правят от това "милиарди и милиарди милиарди" долари, твърди Робърт Спрингбърг, преподавател в американската Военноморска следдипломна школа. Армията има и друго предимство: тя не плаща данъци и не трябва да се бори с бюрокрацията, която задушава частния сектор.

Нещо повече - от преврата срещу крал Фарук през 1952 г., осъществен от Движението на свободните офицери под водачеството на Гамал Абдел Насър, до ден днешен армията притежава политически лостове за премахване на конкуренцията си. Така никога непотвърденото от Хосни Мубарак желание да предаде властта на по-малкия си син Гамал породи острата реакция на военните. Формално те се възпротивиха на факта, че дофинът дори не е отбил военната си служба. Днес 47-годишният Гамал не само се оттегли от ръководния пост в управляващата партия на страната, но се премести трайно да живее в Лондон.

По подобен начин се разви съдбата на Ахмед Ез, доскорошно доверено лице на Хосни Мубарак, председател на бюджетната комисия в египетския парламент и председател на холдинга Al Ezz, който е лидер на пазара на железобетон в Близкия изток. Ако само в първото тримесечие на 2008 г. печалбите на неговия холдинг достигнаха 52 милиона евро и удариха сериозно интересите в строителния бизнес на Military Inc., днес, след няколко седмици протести, той е една от малкото изкупителни жертви на висши политически постове, които Мубарак даде на гневната тълпа.

Нещо повече - за да излезе армията от управлението в сянка, новият премиер на страната е Ахмед Шафик. Той е доскорошен шеф на египетските ВВС - позиция, на която е бил и самият Хосни Мубарак. Първият от 30 години вицепрезидент пък е Омар Сулейман - доскорошен шеф на разузнавателните служби на Египет и сочен като доверено лице на ЦРУ в Кайро.

Това е така, защото "армията иска единствено стабилност", казва Спрингбърг. А стабилност в случая на Military Inc. се превежда като опазване на собствените бизнес интереси.