Точно когато Франция се лиши от третото А в кредитния си рейтинг, най-старата банка в страната реши да прости на длъжниците си, с надежда, вероятно, и те да простят греховете й.
Независимо дали днешната акция е груб пиар, той отговаря напълно на банковата философия. Тя се изразява в история от ХІХ в., разказана от Тиери Але. Бедна жена, която нямала никаква друга собственост освен матрака си, го носела всяка сутрин в залог в банката. С парите купувала картофи, които продавала на печалба. Вечерно време се връщала да откупва леглото си срещу минимална лихва.
Днес банката разполага с над един милион предмета - от малки бижута до шедьоври на изкуството. Те се намират в трезорите на банката в историческия център на Париж - ул. "Франк-буржоа", 55 в 4-и район. Капитализацията й е 60 милиона евро, а в края на 2010 г. има кредити срещу залог на обща стойност 93 милиона евро. Част от печалбата й от 1,3 милиона евро за 2010 г. е насочена в построяване на приюти за бездомници.
Идеята на възникналата като заложна къща банка, днес собственост на община Париж, е проста. Залагаш предмет и получаваш едногодишен заем. Плащаш лихвата (между 4 и 8,9%) и можеш да удължиш срока. Плащаш главницата и си получаваш обратно предмета. Ако междувременно той е продаден за по-висока сума от тази, която си получил назаем, разликата остава за теб. Подобен сорт банки се радват на монопол върху кредитите срещу залози във Франция, където законът не позволява съществуването на заложни къщи.
Интересното е, че много от звездите на деня са се възползвали дискретно от услугите на банката. Сред останалите са Виктор Юго, Клод Моне, първата съпруга на Наполеон Бонапарт - Жозефин дьо Боарне. Принц Франсоа Орлеански пък, третият син на крал Луи-Филип заложил там веднъж часовника си, за да уреди дълг от комар. Запитан къде го е оставил, отговорил, че го е занесъл при леля си (на фр. ma tante). Оттогава във френския да кажеш, че отиваш при "ма тонт" е дискретният начин да споделиш, че си посетил "банката на бедните".
Изводите обаче за заложните къщи, традициите, и пиар-ходовете остават за нас. Които се борим с цекоминевци. Кой както може:
 |
| Wikipedia |
Става дума за парижката "Креди мюнисипал дьо Пари", която реши така да отбележи своя 375-и рожден ден. "Амнистията" ще засегне около 3500 души, които дължат на банката 150 или по-малко евро.
Основана през 1637 г. от Теофраст Ренодо (за да придобие всичко мускетарски облик, Ренодо е личен приятел на Ришельо, лекар на Луи ХІІІ и по-късно официален историограф на Луи ХІV), банката е известна като "заложната къща", или банката на бедните. Нейната цел е да се бори с лихварството, като отпуска бързи микрокредити на най-нуждаещите се срещу разумна лихва и скромен залог.Независимо дали днешната акция е груб пиар, той отговаря напълно на банковата философия. Тя се изразява в история от ХІХ в., разказана от Тиери Але. Бедна жена, която нямала никаква друга собственост освен матрака си, го носела всяка сутрин в залог в банката. С парите купувала картофи, които продавала на печалба. Вечерно време се връщала да откупва леглото си срещу минимална лихва.
Днес банката разполага с над един милион предмета - от малки бижута до шедьоври на изкуството. Те се намират в трезорите на банката в историческия център на Париж - ул. "Франк-буржоа", 55 в 4-и район. Капитализацията й е 60 милиона евро, а в края на 2010 г. има кредити срещу залог на обща стойност 93 милиона евро. Част от печалбата й от 1,3 милиона евро за 2010 г. е насочена в построяване на приюти за бездомници.
 |
| Wikipedia |
Интересното е, че много от звездите на деня са се възползвали дискретно от услугите на банката. Сред останалите са Виктор Юго, Клод Моне, първата съпруга на Наполеон Бонапарт - Жозефин дьо Боарне. Принц Франсоа Орлеански пък, третият син на крал Луи-Филип заложил там веднъж часовника си, за да уреди дълг от комар. Запитан къде го е оставил, отговорил, че го е занесъл при леля си (на фр. ma tante). Оттогава във френския да кажеш, че отиваш при "ма тонт" е дискретният начин да споделиш, че си посетил "банката на бедните".
Изводите обаче за заложните къщи, традициите, и пиар-ходовете остават за нас. Които се борим с цекоминевци. Кой както може:
 |
