“Не винаги е лесно да обясниш страната ни на чужденците. В Италия най-бавните влакове се наричат бързи, а вечерните новини идват на сутринта”, казва актьорът, пресъздал Джулио Андреоти в италианския филм “Божествения” (Il Divo).

Сънародниците му смятат, че филмът на Паоло Сорентино е за политическите трилъри това, което е “Кръстникът” за криминалната драма.

В Италия са наясно, че Марлон Брандо и Ал Пачино не пресъздават реални фигури. Всеки ученик обаче знае за връзките на седемкратния премиер Андреоти с мафията и за чудодейното му оцеляване в бурните времена на политическите убийства, донесло му прякора Божествения.

Андреоти разпуска последното си правителство на 24 юни 1992 г. след 62 дни управление. Никога вече социалдемократ не е управлявал Италия. Заедно с историческата десница в небитието е отишла и страховитата някога Италианската комунистическа партия. Настъпва

катарзис по италиански

За три години страната избира четири парламента. В даден момент прокуратурата повдига обвинения на над половината италиански депутати. Политици и бизнесмени се самоубиват, оставяйки запечатани пликове със самопризнания и прощални писма. Стига се до гротеската политик от социалистическата партия да направи пълни самопризнания в корупция пред двама карабиниери, позвънили на входната му врата. По-късно става ясно, че полицаите идвали просто да му връчат глоба за неправилно паркиране. Къде е причината за всичко това?

“С изключение на Пуническите войни, за които съм бил прекалено млад, няма и едно нещо, случило се в Италия, за което да не съм обвиняван”, казва през 2004 г. Божествения, след като току що е получил индулгенция от Върховния съд по делото за връзки с мафията.

Отвъд остроумието на Андреоти италианската политика остава напълно необозрима. Широко известното клише гласи, че за първите 50 години италианската република сменя 50 правителства. Истината е различна. Всички кабинети от 1946 г. до седмото и последно правителство на Андреоти са доминирани от социалдемократите.

През 60-те години консерваторите постигат известния “исторически компромис” с комунистите и ги пускат в правителството. През 70-те Червените бригади убиват бащата на “историческия компромис” Алдо Моро. В средата на 80-те комунистите за пръв бият консерваторите на избори. Макар и за Европарламент. И точно когато левицата започва трайно да надделява, получава два удара – рухва Берлинската стена, а полицията слага върху управляващата класа прословутите си

чисти ръце

Всичко започва с невинния арест в началото на 1992 г. на социалиста Марио Киеза, взимал подкупи от фирма за сметосъбиране в Милано. Разследването разкрива монументална схема за подкупване, наричано на италиански тандженте. Цялата афера става известна като Танджентополи. Политиците в Града на подкупите са прибирали средно 6,5 трилиона лири (3 млрд. евро) годишно от италиански и чужди фирми. Те в замяна получавали държавни поръчки. В цялата афера като тънка червена нишка минава кариерата на Андреоти.

“Низостта на порядъчния човек винаги е много опасна”, казва Божествения в едноименния филм.

Фал(ре)старт

Всяко следващо журналистическо разкритие по аферата омерзява италианците. От средата на юни 1992 г. до началото на 1995 г. на власт се изреждат Джулиано Амато, Карло Адзелио Чампи, Силвио Берлускони и Ламберто Дини. С гласовете си сънародниците им наказват старата политическа класа. През 1993 г. се опитват да променят и социалния договор. Тогава с референдум променят избирателната система. От пропорционална преминават към смесена мажоритарна, в която първата партия получава изборен бонус. Целта е новите партии да съумеят да формират правителство.

В гнева си срещу управниците италианците правят тиха революция. В изборите от март 1994 г. 452 от 630 депутати в долната камара и 213 от 315 сенатори са избрани за пръв път.

От опита за рестарт на системата се възползва популярният магнат Силвио Берлускони, който през 1994 г. ще сформира първото си правителство. Тогава Италия още не предполага, че забавният бизнесмен ще се превърне в източник на немалко беди в бъдеще. Въпреки това и днес, когато той е в елитния клуб на ефективно осъдените бивши премиери, мнозина италианци го предпочитат пред ненавистните му предшественици отляво и отдясно като Андреоти и Бетино Кракси. Само влизането на Берлускони във властта подсказва, че опитът за рестарт през 1993 г. се оказва фалстарт.

За това говори още фактът, че договореното премахване на някои министерства на практика не се състои. Така например референдумът решава да се премахне портфейлът на земеделския министър, смятан за рог на изобилието за мафията и корумпираните политици. Още в следващия кабинет на мястото на закрития пост се появява министър на земеделските ресурси. 

Той работи в същия кабинет, със същата структура и дори същите шефове на дирекции.

Нещо повече – преди, по време и след гигантското усилие на италианците да отрежат пипалата на политическия и мафиотски октопод, Джулио Андреоти неизменно е избиран в сената.

“Знам, че съм един посредствен човек, но като се огледам, не виждам гиганти”, продължава старият ни познайник.

Продължението на смутните времена е банално. От 1994 г. Италия брои своята

Втора република

За своите първи 20 години тя видя възхода и падението на Берлускони и 13 различни правителства. От тях две на са избирани от суверена. Последните две пък са рожба на немислимата дотогава широка коалиция. От всички 13 Божествения не успя да види единствено настоящото – на Матео Ренци, най-младия премиер в италианската история. Андреоти почина на 6 май 2013 г. като сенатор и оневинен от съда за връзките си с мафията в афера, променила завинаги италианската политика. Както бе казал самият той: “В края на криминалните романи винаги намираме виновника, но не и в истинския живот”.

*Текстът е публикуван във в. "Труд"

Унгарският премиер Виктор Орбан (50 г.) никога не е криел гордостта си как от малкото село Фелчут, където минава детството му, е покорил Будапеща.

Преди броени дни той спечели втори последователен мандат и общо трети като премиер. Това го поставя в традицията на дългогодишни унгарски спорни държавници като Миклош Хорти и Янош Кадар.

Първият е сред най-верните хитлерови съюзници. Вторият е сталинисткият шеф на унгарските служби, издигнал се до върха след смазването на Унгарското въстание през 1956 г. Звездата на Орбан изгря през 1989 г. с възпоменателна реч за убитите от Кадар през 1956 г. революционери.

Днес противниците на Орбан го обвиняват в създаването на олигархична икономика, копираща най-мрачните традиции на комунизма.

“По време на комунизма имаше значение не дали познаваш занаята си или си учил за работата си, а дали са верен другар. Тогава получаваше работата”, казва пред в. “Ню Йорк таймс” Дьорд Варга, бивш кмет на село Фелчут. “Днес е същото. Само че сега не се казва верен другар, а добър приятел”.

Най-ясната метафора за думите му е амбициозният нов стадион във Фелчут.

“Панчо арена”

Панчо е умалително на испанското име Франсиско. Ференц е унгарският му вариант.
През 1956 г. 29-годишният Ференц Пушкаш е капитан на легендарния унгарски футболен отбор. Революцията го заварва на мач с неговия “Хонвед” в Белгия. Пушкаш се обажда у дома, за да предупреди да не го чакат скоро. Връща се през 1993 г. Дотогава е завладял стадионите и сърцата на испанците, взел е паспорт от кралството и е извоювал прякора Панчо.

Достатъчно заслуги, за да бъде изграден в родината му стадион на негово име за 3,8 млрд. форинта (12,3 млн. евро) и с 3500 места.

Проблемът е, че откритият в понеделник “Панчо арена” се намира във Фелчут, на около 45 км западно от Будапеща. Със своите 1841 жители селото е толкова малко, че ако се разсеете за миг от пътя, ще пропуснете табелата за него.

Но седем от регистрираните жители на селото са Виктор Орбан, съпругата му Анико и петте им деца. А премиерът е толкова голям фен, че си е осигурил най-доброто място сред останалите запалянковци на отбор “Пушкаш академия”. Домът на Орбан е на 7-8 метра от стадиона.

“Цялото село работи по стадиона, - разказва пред “Ню Йорк таймс” Ласло Молнар. - Като катедрала е”.

Новият стадион означаваше работа за повечето жители на Фелчут. Някои обаче получиха по-големи облаги от други.

Кметът Льоринц Месарош, който е добър приятел на Орбан, за кратко време се превърна от обикновен водопроводчик в един от най-богатите хора в страната.

Фирмата му печели държавни поръчки за десетки милиарди форинти за изграждане на водопроводна мрежа в югоизточна Унгария и другаде.

Още през 2008 г. Месарош е определен за строител на стадиона и за негов бъдещ мениджър. Отделно специално създаденото дружество държи една от популярните кабелни телевизии в района и луксозен бутиков хотел в съседно градче.

“Власт" АД

Мнозина от критиците на премиера гледат на Фелчут като на център на “Власт" АД - изгоден съюз между правителството и свързани с него корпоративни интереси. От многомилиардния бюджет на стадиона едва 30% идват от касата на клуба. Останалите пари са фирмени дарения, които се приспадат от данъците.

Своята лепта са внесли някои от най-големите компании в страната. Сред тях са държавният газов гигант МОЛ и най-голямата местна банка ОТП. Участва и строителният гигант “Кьозгейп”. Зетят на Орбан е в управителния борд на дружеството. “Кока-кола Унгария” и “Сузуки” също са дарили за стадиона.

“Представете си стадион с два пъти повече места от населението на града, - казва пред “Ню Йорк таймс” Гордон Байнай, който бе премиер с мандат на социалистите. - Това е като Дисниленд. Всяко дете си е мечтаело да има Дисниленд в задния двор, за да си играе там всеки ден. Сега изведнъж мечтата на това дете се сбъдва”.

“Добре дошли в Орбанистан”

В деня на откриването на стадиона репортер попита защо игрището е точно до дома на Орбан.

“Не стадионът е построен до къщата на премиера, а семейство Орбан е построило вила до старото селско игрище”, каза говорителят на футболната академия Дьорд Солоши, цитиран от “Будапест бизнес джърнъл”.

Попитан дали е вярно, че централната ложа има табела с надпис “премиер на Унгария”, говорителят на Орбан отбеляза, че “запазеното място не е за министерски съвет, а за най-големия благодетел на отбора, който по съвпадение е премиер на страната”.

“Добре дошли в Орбанистан”, коментира Байнай.

*Текстът е публикуван във в. "Труд"

Унгарците ще запомнят изборите на 6 април не само с факта, че парламентът ще оредее наполовина от сегашните 388 депутати до 199.

Предстоящият в неделя вот се очертава като най-лесно предвидимия в историята на Унгария след 1989 г., писа в. “Ню Йорк таймс”. Единственият въпрос не е дали управляващата Фидес (акроним от унгарското Съюз на младите демократи) ще запази властта, а дали премиерът Виктор Орбан ще има отново мнозинство от две трети в парламента.

В последните 4 години на власт Орбан си пишеше старателно домашните.

Първо прокара спорен закон за медиите. Брюксел го атакува като налагане на цензура и поиска промени.

През 2011 г. Орбан едностранно промени условията по спасителния пакет от 20 млрд. евро, който МВФ и ЕС бяха отпуснали на Унгария през 2008 г. Будапеща върна предварително кредита, излезе на световните финансови пазари и изгони МВФ от страната.

Унгария посрещна 2012 г. с нова конституция. Брюксел заяви, че тя уронва демокрацията, защото премахва жизненоважни контролни механизми над изпълнителната власт.

Резултатите от най-дълбоките реформи на Орбан обаче ще проличат в понеделник. Бившият студентски лидер от антикомунистическите демонстрации през 1989 г. и полупрофесионален футболист подготви старателно почвата за победата си. Ким Шепъл от Принстънския университет прави анатомичен разрез на предстоящия вот.

Математика ...for Dummies

Фидес спечели вота през 2010 г. в честна надпревара. В една от първите си стъпки новият парламент измени на 25 май конституцията, за да намали депутатите почти наполовина. Ходът бе приветстван от всички партии и дори бе изискан от Конституционния съд, защото старите избирателни райони не отразяваха адекватно демографските изменения.

Старото разделение бе в полза на Фидес, защото по-големите райони бяха в градовете, където левицата е традиционно силна. Малките райони бяха в провинцията, която гласува за консерваторите. Така всеки депутати на Фидес влизаше с по-малко гласове от опонентите си от Социалистическата партия.

Докато занимаваше обществото с други спорни реформи, Фидес прокара без консултации с никого т.нар. кардинален закон. Той прекрои избирателните райони, финтира Венецианската комисия и засили позициите на Фидес.

Роберт Ласло от анализаторския център Political Capital в Будапеща е изготвил математически модел. Той показва колко е лесно Фидес да получи квалифицирано мнозинство.

“Просто е като в книгите от поредицата ... for Dummies (за начинаещи - бел.ред.)”, коментира икономистът Пол Кругман.

Номерът е в това, че избирателните райони, подкрепящи левицата, са с по 5-6 хиляди избиратели по-големи от бастионите на Фидес, казва Ласло.

Освен това новата система променя правилата в мажоритарните избирателни райони. Досега там се гласуваше в два тура, ако никой от кандидатите не събере 50% на първия. Това означава, че изоставащите партии могат да се коалират след първия тур срещу водача.

След неделя няма да има втори тур. Печели събралият най-много гласове. Така се облагодетелства Фидес, която безспорно е партията с най-многобройни привърженици в страната. Това означава, че опозиционните партии губят много от шансовете си, ако не се коалират. Заради собствени неуспехи и лични амбиции унгарската левица се разцепи.

Затова бе огромна изненада, когато пет опозиционни сили обявиха на 15 януари предизборния алианс “Единство”. В него са социалистите на Атила Местерхази, “Заедно 2014” на бившия премиер Гордон Байнай, “Диалог за Унгария” на Бенедек Явор, Демократичната коалиция на бившия премиер Ференц Дюрчани и Унгарската либерална партия на Габор Фодор.

С новата изборна система обаче, дори и да получат равен брой гласове, “Единство” ще има 8% по-малко депутати от Фидес, пресмята професор Габор Тока от Централноевропейския университет в Будапеща.

Пълна подмяна

Това се дължи на старателно писаните домашни от премиера Орбан.

Той не само пренаписа изборните правила, но подмени и електората, смята Ким Шепъл.

В изборите на 2014 г. Унгария за първи път в най-новата си история ще види две нови системи, които преструктурират електората и избора му.

Първата позволява на всяко от 13-те признати малцинства (сред които и българите) да изберат законния си един представител на преференциален принцип.

Уловката е, че избирателите от малцинствата трябва да декларират в ЦИК най-малко два дни преди вота дали ще гласуват за депутат от своя етнос или за партия като останалите унгарци. 

Ако това няма значение за незначителни малцинства като българското, не така стои въпросът с ромите, които са около 8% от 10-милионна Унгария. Критици твърдят, че нововъведението е насочено към гласовете на ромите, които заедно с останалите малцинства получиха през мандата на Орбан право на самоуправление. Тяхното е доминирано от групата “Лунго дром”. Нейният лидер Флориан Фаркаш е депутат от Фидес.

Другото нововъведение на Фидес позволява на етническите унгарци, които никога не са живели в родината си, да гласуват.

Конституцията от 2012 г. има даде право за бързо получаване на гражданство, ако пуснат молба. Става дума за унгарците, останали извън рамките на страната след Трианонския договор от 1920 г.

Тъй като някои от съседките на Унгария като Словакия, Австрия и Украйна не признават двойното гражданство, Будапеща прие, че тези хора ще получават гражданство тайно. Имената им няма да бъдат обявявани в избирателните списъци. Единствено членовете на ЦИК ще имат достъп до списъците.

Тези хора, повечето от които са потенциални гласоподаватели на Фидес, могат да се регистрират за изборите през интернет. В допълнение, те ще могат да попълват бюлетини и да ги пращат по пощата.

Само миналата година Унгария е дала гражданство - тайно или явно, на 550 000 етнически унгарци. До началото на предизборната кампания на 15 февруари 150 хил. от тях са се регистрирали за участие в изборите.

В същото време в последните години страната бележи невиждан теч на хора. Повечето т.нар. експати бягат от управлението на Фидес, което обвиняват в авторитарност.

Според Унгария техният брой е 150 000, но анализатори смятат, че над 500 000 души са емигрирали на Запад в последните години. Те могат да гласуват единствено в посолствата на съответната страна.

Равни пред закона

След началото на 50-дневната предизборна кампания на 15 февруари в страната влязоха нови правила, ограничаващи партийната пропаганда.

“В царственото си едноправие законът забранява както на богатите, така и на бедните да спят под мостовете, да просят на улиците и да крадат къшеи хляб”, казваше Анатол Франс. Това приляга особено силно на Форума за гражданско единство. Той заля Будапеща с весел билборд. На него се виждат четирима мъже. Тримата са като на полицейска снимка с табелки с имената отпред. Между тях се мъдри шут. Двама от мъжете са бивши премиери от левицата. Третият е лидерът на социалистите Местерхази. Четвъртият е Миклош Хадьо, бившият кмет социалист на Будапеща, който сега е подсъдим за корупция.

Под тях е надписът: “Те не заслужават друг шанс”. Форумът за гражданско единство е основан с пари на Фидес.

“Унгарска рапсодия №2” се смята за най-виртуозната пиеса от едноименната серия, съчинена от Ференц Лист. Коментатори сравняват нейната партитура с прилежно писаните домашни на Орбан.

*Текстът е публикуван във в. "Труд"

През 20-те и 30-те години на ХХ век Консепсион дори не е най-популярното женско име в Испания. То е на десето място след имена като Мария, Кармен, Долорес и Исабел.

През 50-те и 60-те години испанците дори не са най-многобройните имигранти във Франция. С около 200 000 души те се нареждат след мароканците и наравно с поляците.

Въпреки това клишето във Франция на Дьо Гол и Помпиду гласи, че испанците се залавят с най-непрестижната черна работа. Кончита, което е умалително от Консепсион, остава и днес във френския език синоним на чистачка.

По официални данни от 2008 г. във Франция живеят около 257 000 испански имигранти. Навремето бягали или от режима на генералисимус Франко, или от икономическата нищета в родината си. Освен тях има още 620 000 деца на испански имигранти.

Сред тях са Ману Чао, Ерик Кантона, политикът марксист Жан-Люк Меленшон и вътрешният министър Манюел Валс.

Сега тяхна сънародничка написа нова страница в историята. Родената край средиземноморското пристанище Кадис френска социалистка Ан Идалго спечели в неделя изборите за кмет на Париж.

Идалго, която през 1974 г. сменя испанското си име Ана с френския му вариант Ан, ще бъде първата жена, управлявала града на светлината.

Така някогашната училищна активистка се нарежда в елитния клуб на жените столични кметици редом с градоначалничката на Мадрид Ана Ботея, Патриша де Лил от Кейптаун и Каролина Тоа, управляваща чилийската столица Сантяго.

Дързост и красота

За да стигне дотук, Ан разчита далеч не само на андалусийската си красота. Опонентите  не пропускат да отбележат, че тя не само не е родена в Париж, но е дъщеря на кончита.

Идалго отвръща с думите на родения в Санкт Петербург френски режисьор Саша Гитри, че “да си парижанин не означава да си роден в Париж, а да си прероден в града”. Така решителната дъщеря на една кончита може да се почувства отмъстена.

“Решителният Париж” е мотото на предизборната  кампания. Неговото продължение е “...приляга на социалистите и еколозите”.

Идалго знае какво говори. От 13 години тя е дискретният съветник на парижкия кмет, социалиста Бертран Деланое, по въпросите на урбанизацията.

По идея на Идалго градът на светлината въведе през 2007 г. програмата Велолиб. Тя дава възможност за свободно наемане на публични велосипеди във всяка точка на Париж.

Програмата бе толкова успешна, че през 2011 г., отново по предложение на Идалго, бе допълнена от Аутолиб. Това са публични електромобили, достъпни във всяка точка на Париж.

В предизборната си кампания Идалго заложи на дръзки градоустройствени планове. Тя представи инвестиционна програма за развитие на Париж за 8,5 млрд. евро. Приоритети са жилищната политика, транспортът и парковете.

На изборите срещу Идалго бе тежката артилерия от партията на Никола Саркози Натали Косюско-Моризе. Полската аристократка се закани да уволни администратори, за да спести на града 225 млн. до 2020 г.

Идалго бе подкрепена за идеята си да възстанови емблематичните площади на Париж. Тя възнамерява да започне от Бастилията. В списъка са още площадите на нацията, Италия, Монпарнас, Данфер-Рошро и Пантеона.

След първия тур на вота Идалго изненадващо изоставаше от Косюско-Моризе. Тогава социалистката сключи споразумение с кандидата на Зелените Кристоф Найдовски. Еколозите ще получат около една пета от замкметските места в Париж и ще удвоят присъствието си в общинския съвет.

В резултат “Решителният Париж” прилегна и на еколозите.

Париж обаче не прилича на Франция. Градът на светлината не прилича дори на предградията си. Повечето от тях, и най-вече онези, където живеят истинските парижани, преминаха в ръцете на консерваторите.

Президентът социалист Франсоа Оланд, който записа поредица лични провали, откакто през 2012 г. замени Саркози в Елисейския дворец, по ирония на съдбата се превърна в оръдието, разрушило онова, което съгради в собствената си партия, коментира в. “Льо монд”.

Черна неделя

Благодарение на закон за политическото представителство, прокаран след революцията през 1789 г., Франция има над 36 000 кметове, които се избират.

Френската социалистическа партия, която до 2012 г. бе излъчила единствено Франсоа Митеран за президент на страната, бе заложила на “общинския социализъм” в похода си към властта.

Докато Оланд бе първи секретар на партията между 1997 и 2008 г., социалистите трупаха кантони и региони в управленското си портфолио. През 2001 г. отскубнаха Париж и Лион от десницата. Седем години по-късно добавиха нови 44 града с над 20 000 население. Постепенно овладяха общините. Това им помогна през 2011 г. да спечелят шефското място в Сената.

Именно това наследство, извело Оланд до Елисейския дворец, пропиля президентът с лека ръка.

Социалистическата партия не само загуби 155 града с население над 9000 жители, сред които 68 са с повече от 30 000 души. Тя сведе до минимум възможността си за действие в големите градове. Въпреки че Париж, Лил, Страсбург и Лион останаха в розовия цвят на социалистите, предградията на Париж, Лил и Лион, заедно с Марсилия, Бордо и Нант, са изгубени.

Фрапантните резултати повториха местния вот от 1977 г., припомнят анализатори, цитирани от в. “Либерасион”. Разликата е, че тогава консерваторите изгубиха почва за сметка на социалистите. Това доведе четири години по-късно до идването на власт на Франсоа Митеран, първия президент социалист преди Франсоа Оланд.

В краткосрочен план шумната загуба на социалистите ще предопредели съдбата на и без това крехкото им мнозинство в Сената. Тя ще се решава през септември. Тогава се сменя една трета от неговите 348 членове. Те се избират от 150 000 електори, които са представители на местната власт.

“Това бе черна неделя за нас”, коментира вчера депутатът социалист Жан-Кристоф Камбадели.

Следващо ниво

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2012 г. марксистът Жан-Люк Меленшон избра за място на диспут с водачката на крайната десница Марин льо Пен 26-хилядния северен град Енен-Бомон. Мястото бе добре преценено. Старият фламандски град е миньорски център. След Първата световна война е обезлюден и в наши дни е населен с испански, полски и северноафрикански имигранти. Работническата солидарност гарантираше десетилетия наред кметското място за социалистите.

Упадъкът на традиционната индустрия и финансовата криза обаче промениха за кратко време настроенията. Мизерията тласна хората към десницата. Меленшон се бореше да върне “заблудените овце” в стадото.

Преди диспута с Марин льо Пен неговите привърженици се готвеха за барикади и улични битки с националистите. “Но къде са фламандските фашисти”, питаха се учудено хората на Меленшон. Вместо футболни запалянковци имаха срещу себе си обикновени хора, родени в Магреба или отвъд Пиренеите, които просто искаха работа и сигурност.

Марин льо Пен им ги обеща с прости думи. Тази година те подкрепиха категорично дългогодишния общински съветник Стив Бриоа за кмет на града.

“Минахме в следващото ниво - каза по този повод Марин льо Пен. - Сега вече има трети политически полюс в страната.”

Освен Енен-Бомон крайната десница ще управлява още най-малко 10 града, основно на юг. Емблематични сред тях са Безиер, Фрежюс, Коголен и Бокер.

Не всички останаха доволни. Веднага след като стана ясно, че Жюлиен Санчес (30 г.) ще оглави китното южнофренско градче Бокер, белгийският побратимен град на Бокер - Фарсиен, обяви, че прекъсва връзките си с него.

“Политически не можем да продължим да развиваме връзки с хора, които споделят подобни убеждения”, каза кметът социалист на Фарсиен Юг Байе. Той е син на родители, които избягали в Бокер по време на Втората световна война, когато нацистите превземат Белгия.

Това съвсем не стряска Льо Пен. Тя подобри резултата на основаната от баща  партия, която досега бе печелила кметския пост в четири града, но с плачевни резултати. Върху вчерашния вот Льо Пен се закани да гради почва за очаквания си разгромен поход на евроизборите през май.

*Текстът е публикуван във в. "Труд"