На Мето

кьошето
"Следващия път, когато се озовете в ясна нощ под открито небе и видите Луната да ви се усмихва, си спомнете за Нийл Армстронг и му намигнете." Така завършва едно публично обръщение. С него семейството на американския астронавт съобщава на света, че първият човек, стъпил на Луната, се е преселил трайно на нея. На 25 август 2012 г. на 82-годишна възраст.

За тези години той е останал в историята като автор на вероятно най-известния цитат в английския език: "That's one small step for man, one giant leap for mankind" (Това е малка стъпка за човек, но огромен скок за човечеството). Думите са произнесени, докато на 20 юли 1969 г. излиза от лунния модул като командир на мисията "Аполо" 11.

Неговата малка гигантска крачка е наблюдавана от над 600 милиона души в света, населяван тогава от около 3,5 милиарда. Излъчва се пряко дори в България, като вероятно е първото предаване от капиталистическия свят и е огромен потрес за тогавашната публика у нас. Самият Армстронг така и не разбира до края на живота си какво толкова е направил. Той е "просто един инженер, който изпълнява задълженията си". Заради прословутата си скромност напуска набързо НАСА, изоставя преподавателската си кариера, отказва да влезе в политиката подобно на свои бивши колеги и почти издига стена от мълчание пред медиите.

Прескача я едва в последните години, за да критикува плановете на правителството на Барак Обама да намали бюджета на НАСА и да прехвърли редица дейности към частни фирми, включително разработване, собственост и опериране на ракети-носители, припомня в. "Уолстрийт джърнъл". Изданието обаче не стига до причината за действията на Армстронг.

В началото на 1986 г. точно 73 секунди след старта се разбива совалката "Челинджър". Загиват всички седем астронавти на борда. Тогавашният президент Роналд Рейгън назначава експертна комисия да разследва трагедията. Тя се оглавява от Нийл Армстронг. Изваден от уединението си, той се прочува като педантичен и съвестен разследващ, разпитал десетки учени, подизпълнители и политици. Пред Конгреса той казва лаконично: "Целият проект прилича на изготвен след търг с най-ниска цена."
Точно толкова лаконичен е, когато телевизия Си Би Ес го разпитва за Луната: "Интересно място е. Препоръчвам го."

Ден по-рано друг Армстронг, не по-малко прочут, каза вероятно за пръв път в живота си няколко простички думи: "Не мога повече, предавам се."

Това е седемкратният пореден шампион в най-старата, авторитетна и тежка колоездачна надпревара - Тур дьо Франс.

Шампионът, който надмогна рака и стана пример за милиони по света, се предаде пред Международната антидопингова комисия. След дългогодишни разследвания и скандали тя му отне титлите. Скандалът отекна далеч отвъд спортните среди. Те и бездруго се съмняваха, е Армстронг е най-големият сред шампионите. Малко преди него Турът имаше своя герой - петкратния победител Мигел Индурайн. Испанецът обаче бе несравнимо по-мълчалив от именития си наследник. Дори по времето на Ланс се смяташе, че германецът Ян Улрих и италианецът Марко Пантани са по-добри състезатели от него. Те обаче нямаха отбор, който да ги изведе до титлите.

За разлика от тях Ланс бе огромната маркетингова звезда. Историята за спортиста, победил смятана за нелечима болест (за сравнение, горе-долу по същото време същото направиха българските футболисти Любослав Пенев и Йвайло Йорданов - и двамата от малката група на по-мълчаливите герои от поколението на 94-а) и изковал седем поредни титли. За марката Ланс работеха както отборът му, така и фирми, които продаваха стоката си благодарение на него. А и за разлика от следващите маркетингови звезди в спорта, като например Дейвид Бекъм и Ууд Тайгър, той направи име с воля и дух, а не със скандални истории.

Именно сриването на примера и позитивната легенда бе същината в отнемането на титлите му. Броени дни след случката той участва в състезание по планинско колоездене, където бе задминат дори от 16-годишен свой съперник.

"Знаете, че тук съм просто аматьор", сподели той с усмивка и добави, че целият скандал по никакъв начин не се е отразил на фондацията му Livestrong. Той я основа, за да се бори с рака и успя, не само благодарение на характерните жълти гривни, по които колоездачите по цял свят се разпознаваме, да събере до момента над $250 милиона. И мечтата му продължава.

All credit for this piece goes to Пачо®
Шабиха гордо позират за снимка

Вместо да избяга и да завърши като Кадафи в Либия, сириецът Башар Асад извади пореден коз - тихичко предаде сирийския Кюрдистан на кюрдите. Звукът от кюрдското национално знаме, което сега се вее над техните градове, звучи като тътен в ушите на турския премиер Ердоган. Арсеналът от химически оръжия пък, който Асад извади на показ, плаши до смърт съседен Израел, а западното разузнаване така и не успява да вкара свои хора в редиците на опозицията,  за да дава насока на бунтовните действия, както направи в Либия. Самата опозиция е разединена повече от всякога и в нея започват да се надигат сили, за които медиите и не подозират, а и нямат място и време да говорят, верни на принципа "добри vs. лоши", според който нещата трябва да се опростяват. По всички тези въпроси "глобалните гласове" в онлайн радиото Землянка се обаждат от недрата на земята.


Чуйте ги оттук!

Камикадзе унищожава монголската
флота.

Флот от 1000 кораба носи 140 000 бойци към бреговете на Япония. Годината е 1274-та, армадата води Кубилай хан, толкова жесток завоевател, колкото дядо си - създателя на Монголската империя Чингис хан. На 19 ноември войската дебаркира в залива Хаката до столицата Хюшю. Монголите почти са изклали малобройните самураи. Те пък се сражават отчаяно, верни на кодекса на честта бушидо. Той им повелява лоялност и чест до последна капка кръв. Докато те се бранят, пада нощта. Неочаквано ураганен вятър помита армадата. Боговете на Япония са изпратили последното си оръжие - ками-кадзе, или "божествен вятър". Седем години по-късно провидението се намесва отново и спасява завинаги Япония от монголите.
Почти седем века по-късно тече финалният щурм срещу Япония по време на Втората световна война. Тогава националистическата машина комбинира самурайския кодекс с полулегендарната история за камикадзе, за да създаде корпуса на военните пилоти самоубийци.
За последните осем месеца на войната 1063 японски летци изпиват чаша саке, оставят предсмъртно стихотворение според самурайската традиция, връзват "пояса с хилядата плитки", всяка от които е плетена от една девойка. И излитат, за да таранират вражески самолети и да загинат геройски. За сравнение, само първите четирима въздушни асове на Луфтвафе имат общо 1195 победи.
В наше небе
По същото време, без да знае, че е "камикадзе", на 20 декември 1943 г. българският капитан Димитър Списаревски таранира с месершмита си американски бомбардировач над софийското село Пасарел. Преди това летецът, за когото това е първи бой, е свалил още един Б-24, а междувременно е свършил патроните си. Не се поколебава да се вреже във втора машина, спасявайки може би стотици животи на софиянци.
През вековете много организации са използвали решени да умрат бойци, за да унищожават враговете си. Сред най-известните е орденът на хашишините. Те следват низарската традиция в исмаилитския шиитизъм. Името им идва от това, че използват хашиш преди началото на акциите си. Славата им идва от убийствения процент на успеваемост.
Хашиш убиец
Макар орденът да просъществува не повече от два века, преди мамелюците да го унищожат през 1273 г., името му стряска толкова, че в редица европейски езици е дало думата за убиец - асасин.
Днес думата камикадзе е събирателно понятие за самоубийци, атакуващи определени лица или групи, с цел да нанесат максимални щети.
Прието е да се смята, че съвременните самоубийствени атаки са патент на малка сепаратистка група в Югоизточна Азия. Тигрите за освобождение на Тамил Елам, или Тамилските тигри накратко, се борят за национална държава в северните и източните части на Шри Ланка. Основната част нападения на камикадзе в периода 1980-2000 г. е дело на техни членове. За това време се извършват средно по-малко от пет самоубийствени нападения на година в целия свят.
Сред най-големите удари на Тамилските тигри е убийството през 1991 г. на бившия индийски премиер Раджив Ганди, син на убитата от бодигардовете си Индира Ганди и внук на застреляния Махатма Ганди. Автор на атентата срещу Раджив е членка на Тигрите. "Въпреки че едва 15% от атентаторите са жени, те са отговорни за 65% от убийствата", се твърди в доклад на американската армия от 2011 г. "20 на сто от жените камикадзе имат за цел конкретен човек, докато това важи за 0,4% от мъжете", продължава докладът.
Като се изключи частният случай на жените-камикадзе, "повечето атентатори самоубийци в Близкия изток се набират, докато са младежи", пише психиатърът в университета на Вирджиния Вамък Волкан.
Роденият в турската част на Кипър професор се съсредоточава върху Близкия изток, защото след установяването на режима на талибаните в Афганистан и особено след атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. броят на самоубийствените нападения в света ескалира от 81 средногодишно през 2001 г. до 460 през 2005 г. Насочени са основно срещу цели в Афганистан, Сомалия, Ирак, Израел и в други части на Близкия изток.
"Ал Каида"
През 2001 г. вторият човек в "Ал Каида" Айман аз Зауахири пише, че добрият мюсюлманин, който се подчинява изцяло на волята на Аллах, има свещен дълг да тръгне на война (джихад) и да стане шахид. Думата се превежда от арабски буквално като свидетел, но и "пример за следване".
В Палестина има истински култ към шахидите, казва психиатърката Ан Скепхард. Децата се индоктринират от малки. Най-ефективно това става, ако религиозното "обучение" се представя като разрешаване на лични проблеми - безпомощност, срам, унижение. То обикновено се предоставя в джамията, разбира се, не всяка. Най-честата причина децата да се задържат в нея е бедността, безработицата и липсата на перспективи, твърди британският журналист Джейсън Бърк. До извода си той стига след години живот сред талибаните в Тора Бора и кюрдски ислямисти в Северен Ирак.

- Намери ми оня италиански сеизмолог, който казва, че земетресенията в Италия и у нас са свързани, ми нареди един ден главният редактор. Кратко, точно и ясно. И най-вече, съвсем в тон с правилата в журналистиката (по нашему) - задава се правилната позиция, трябва ни само цитат. Останалото само ще се набута в калъпа.
- Няма такъв, беше първата ми реакция, още като чух задачата. - Защото, ако имаше, заедно със земетресението през 2009 г., който разруши завинаги град Акуила, у нас поне някое трусче щеше да удари.
- Не, не, има, аз четох в германските сайтове, тросва се ръководството.
Е, търсих известно време. Разбира се, не намерих подобен псевдоучен и съвестно отсвирих задачата.
- Все трябва да има такъв, тропна за последно с крак ръководството, колкото да има последната дума, макар и съвсем ол/м/екнала вече.
Добре де, дори и да имаше връзка между нашите и техните трусове, какво от това в крайна сметка? Ще намали ли това истерията ви? Това се питаше риторично през цялото време моя колежка (цитатът не включва цветистите ругатни по адрес на внезапно добилите експертно познание по геофизика и тектоника мои колеги). Как какво, бе, Наде?! Ако човек знае, че и бедствията му са свързани с европейските, се изпълва с гордост. Рязко се отърсва от провинциалния яд за стоварилото му се като гръм от ясно небе бедствие, като си даде сметка, че него самия може и да го е поразило, ама я как ги тресна и ония някъде в Европа?
И може спокойно да застане в редиците на онези, които чакат да ги удари виолетовият гръм на Хашек. Който все искаше да порази ругаещите безбожници, а винаги нацелваше богобоязливите, задаващи норми служители на Правия път.
A lightning flashes over the statue of Christ the Redeemer on top of the Corcovado hill in Rio de Janeiro, Brazil, on January 16, 2014.  AFP PHOTO

П.П. Ето и надлежното обяснение в "Капитал" на голямото притеснение, дали има връзка между земетресенията там и тук. Вярно, дадено от чужденци. Може би по стар български обичай така изглежда по-достоверно.
Reuters
Лидерите на страните от Г-8 следят от Кемп Дейвид, Мериленд, дузпите от финала на тазгодишната Шампионска лига между Челси и Байерн Мюнхен. Докато Меркел се тревожи, а Оланд наблюдава с отегчение, Барозу и Камерън се вълнуват, а Обама и Медведев си разменят остроумия.
Исторически кадър, достоен за композиция на фламандските майстори.
Габриел Гарсия Маркес
Драги Томазо, слуховете за моята смърт са силно превеличени. Вероятно с тази парафраза на Марк Твен би отвърнал Габриел Гарсия Маркес на Томазо Дебенедети. Малко по-рано италианецът “оповести” смъртта на бащата на магическия реализъм.

Инженерство

За да бъдем коректни, “новината” разпространи в понеделник потребител с профил UmbertoEcoOffic (sic!) в сайта за микроблогиране twitter. Това е мрежа, където всеки може да създаде профил и да споделя в рамките на 140 знака каквото пожелае с хората, които го следват. В конкретния случай 1750 души са решили, че профил с това име и описанието: “Умберто Еко, семиотик, писател, официален туитър акаунт”, е автентичен и са станали негови последователи. След това същите 1750 души са приели написаното от него на испански съобщение: “Габриел Гарсия Маркес почина. Семейството му и Марио Варгас Льоса ми потвърдиха новината”, за автентично.


След това тези хора, доверявайки се напълно на изглеждащия съвсем достоверно профил (та нали има дори снимка на Професора!), са разпространили новината. Така в понеделник тя обиколи света, а онези информационни агенции и медии, които не проявиха добър журналистически рефлекс, я предадоха като чиста монета. Така те всички станаха жертви на най-обикновен пример на социално инженерство. Или класическо манипулиране на хора чрез контролирано разпространяване на подвеждаща вътрешна информация. Но направено със съвременни технологии и разкрито веднага.

Под... туита

Когато по-късно още същия ден се разбира, че колумбийският нобелист Маркес е жив и здрав, конците бързо се разплитат. Нишката отвежда до италианеца Томазо Дебенедети. Не, не, името не е случайно. 43-годишният Томазо е внук на могъщия писател, философ и литературен критик Джакомо Дебенедети. Днес учителят по литература от Рим е закоравял “рецидивист”, под чиито... туитове са минали немалко знаменитости.


Преди два месеца потребител на туитър, представящ се за кардинал Тарчизио Бертоне, държавният секретар на Ватикана, съобщава: “Негово светейшество кардинал Бенедикт ХVІ предаде богу дух. Обявяваме новината с голяма болка и смирение. 8 март, 2012 г.” За щастие на Томазо никоя сериозна медия не се подвежда, а и той не крие малката, макар и безвкусна, шега. “През цялото време искам да покажа колко са слаби медиите”, ще отговори той на в. “Гардиън” на въпроса за мотивите си.


Броени дни след като е “закопал” папата, той слага в устата на афганистанския президент Хамид Карзай, отново посредством туитър, думите, че нападенията срещу афганистанци от страна на международните сили са “акт на война”. На дипломатически език това означава обявяване на война срещу агресор.


Отново по същото време потребител, инсинуиращ, че е канцеларията на италианския премиер Марио Монти, пише: “Новината за смъртта на Фидел Кастро ми бе потвърдена от вицепрезидента на ЕС Оли Рен, 6 март”. Последната “жертва” на Томазо преди неговото “колпо гросо” с Маркес е испанският режисьор Педро Алмодовар.

Видал бе пръв

Туитовете на Томазо от последните месеци обаче изглеждат като невинна детска забава в сравнение с провиненията на страстния любител на литературата от последните десет години.


“Американският писател Гор Видал бе пръв”, разказва испанският в. “Паис” в материал за фалшификатора Дебенедети. През 2000 г. италианецът иска да стане културен репортер в пресата. “До централните медии обаче не можех да стигна, а регионалните купуваха всичко, което им предложех, макар и за никакви пари”. Така той изфабрикува съвсем достоверно интервю с Видал и го продава като истинско. До 2010 г. е “взел” общо 78 интервюта. С покойния папа Йоан Павел ІІ, с Далай лама, с Умберто Еко, Джон Льо Каре, Джон Гришам и редица други творци.


“Не помня някой да ми се е разсърдил, с изключение на Гришам, който през 2006 г. заплаши от страниците на Гардиън да ме съди”, разказва Томазо пред “Паис”. В крайна сметка обаче не е имало никакви последствия за него, а редакциите, макар да са знаели, че плащат за фалшификации, са били напълно доволни, че получават интервюта със световноизвестни творци.
Томазо Дебенедети
Колкото до мотивите му, Томазо признава, че това е част от неговата лична вендета срещу семейството му. Потегляйки от неговия дядо, който е изтънчен познавач на Фройд и Пруст, фамилията се занимава с литературна критика. Бащата на Томазо - Антонио Дебенедети - е едно от гръмките имена в “Кориере дела сера”. “Той не ми помогна по никакъв начин да стана журналист”, признава Томазо, преди да се впусне в описание на мистификациите си. 

Единственото, за което съжалява, че не е направил, преди да спре с фалшивите интервюта, е именно голям “разговор” с Маркес. Не е ясно дали заради това миналата седмица посегна именно на него.


Два дни по-късно... “мексиканският писател Карлос Фуентес почина на 83-годишна възраст, предаде АП... Новината бе разпространена в Туитър от президента на страната Фелипе Калдерон... и бе потвърдена пред кореспондент на агенцията от литературния агент на световноизвестния писател.” Тройна застраховка срещу магическия реализъм на свръхинформацията.

Публикувано: в. "Телеграф", 19/5/2012
На 22 август 1485 г. докато губи кралството си, английският крал Ричард ІІІ затъва с коня си в тресавището край Босуърт. Според романтичната версия, пресъздадена от Шекспир, Ричард Гърбавия отчаяно търси да размени половината си държава срещу нов кон, само за да продължи битката срещу Хенри Тюдор.
През май 2012 г. и докато Гърция е наполовина затънала в тресавището на фалита, Евангелос Венизелос е склонен да закопае и останалата половина, само за да се закрепи на белия кон, който отдавна опитва да обуздае - като стане партиен лидер на гръцкото социалистическо движение ПАСОК.

Евангелос Венизелос
“Бог е грък”

Метафорично за неговата жажда за власт е първото му изказване след предсрочните парламентарни избори на 6 май: “Богът на Гърция да ни е на помощ”. Репликата му е продиктувана от неочаквания резултат, сринал почти 40-годишната политическа система в страната. След края през 1974 г. на военната хунта, Гърция е управлявана последователно от консерваторите и социалистите. Почти през цялото това време “Нова демокрация” и ПАСОК съответно са под прякото ръководство или поне влияниетото на две фамилии - тази на Мицотакис и на Папандреу. Порочният кръг води през 2010 г. до полугласно признатия фалит на страната и истински социален взрив. На 6 май, двете исторически партии, които традиционно събират 75-80% от вота на избори, се сриват. Те са единствените сред общо седемте фракции в новия парламент, които държат Атина да продължи да се придържа към строгия финансов диктат на т.нар. Тройка - ЕС, МВФ и ЕЦБ. Всички останали - от троцкисти до неофашисти, искат да поведат гърците на бунт срещу чуждия надзор, но най-вече срещу политическото статукво в страната.

Пасуване

В тази ситуация и докато никоя политическа сила не може да състави сама кабинет, единственият шанс за кредиторите на Гърция е консерватори и социалисти да се обединят, като привлекат и поне още двама депутати. За ЕС това е важно, защото в малка Гърция се разиграват големи европейски залози. Според графика на споразумението с Тройката, през юни Атина трябва да одобри нови бюджетни съкращения за периода 2013-14 г., на стойност 11 милиарда евро. Стига да има правителство, което да се реши да реже живо месо от гражданите си, и парламент, който да одобри самоубийствения политически ход.
В този момент Венизелос показва, че предпочита да не влиза в съглашение, а вместо това да пасува и да се готви за нови избори на 17 юни.

Венизелос vs. Папандреу
Чистка
В навечерието им той възнамерява да промени устава на ПАСОК, да премахне от изпълнителното бюро на партията всички кадри, които се свързват със старото ръководство и дори да не включи в изборните листи Йоргос Папандреу - третия поред в социалистическата династия и доскорошен лидер на ПАСОК, като така го запрати в историята. Но кому е нужен този лов на вещици?

Булимия

“Той може и да е умен, разбираем и начетен, но неговата безпощадност и булимия за власт го правят рискована политическа инвестиция”, ще напише през 2007 г. журналистът Маркос Драгумис. Венизелос току що е повел бунт в партията и е предизвикал избори, в които се вижда като безспорния лидер. Срещу него е роденият в САЩ Йоргос Папандреу, който въпреки тежестта на името си, отстъпва по всичко на солунския си опонент. Папандреу прави нелепи грешки на гръцки език (майчин език му е английският) и не се срамува да изглежда слаб или нерешителен. Неочаквано обаче той печели, а Венизелос не може да преглътне загубата и в следващите години последователно ще преследва отмъщение и ще бойкотира партийния си лидер.
За хората, които го познават, това не е чудно. В Гърция се помни как през февруари 1994 г., докато е министър на информацията именно Венизелос успява да убеди тогавашния премиер Андреас Папандреу (баща на Йоргос) да наложи “ембарго” над новосъздадената балканска държава, която ние признаваме под името Македония. Диспутът между двете съседни страни трови и до днес отношенията им. Венизелос обаче не се спира пред евентуалните геополотически последствия, за да получи гласовете на традиционно консервативния си роден Солун.
Интересното е, че влиянието си над Папандреу-баща той дължи на блестящите си ораторски умения и добрата си юридическа подготовка. През 1989 г. Андреас е изправен пред редица корупционни обвинения. Негов защитник тогава е 32-годишният солунски адвокат Евангелос Венизелос.

Спасител или... ?

Още по това време той носи харизмата на спасител, съчетана с несломимия му апетит за власт. Ироничното в случая е, че тази връзка между визионерство от една страна, и пагубно желание за власт е заложена още в името на политика. В първите десетилетия на ХХ в. Атина, подобно на България, се бори за своя идеал за Велика Гърция. Вдъхновител и оръдие на доктрината е Елевтериос Венизелос. Убеден в правотата и силата си, той повежда война срещу издишащата Османска империя, за да присъедини малоазийските земи, които счита за изконно гръцко владение. Срещу Венизелос обаче се изправя Кемал Ататюрк, баща на бъдещата Турска република. В резултат Гърция оплаква своята “малоазийска катастрофа”, а над един милион гърци се изселват в митрополията, която никога не са виждали. Сред тях е и дядото на днешния лидер на ПАСОК - Евангелос Тюркиозоглу. В знак на дълбоко преклоние пред Елевтериос Венизелос, той захвърля турската си фамилия и взима тази на човека, когото малоазийските гърци почитат като “баща на отечеството”. И който в крайна сметка води страната до национална катастрофа.


Публикувано: в. "Телеграф", 12/5/2012
Джоузеф Кони в кадър от филма
На 5 март в мрежата се появява кратък филм, който призовава света да залови Джоузеф Кони. Той е шеф на военна милиция в Уганда и командва няколкостотин души, които за последната година са убили 151 цивилни. 20 дни след пускането на “Kony2012”, половинчасовият филм е гледан над 85 милиона пъти в “Ютюб”. Междувременно сирийският президент Башар ал-Асад, който разполага с над 600 хиляди души армия, подкрепени от повече от 5000 танка и според активисти избива по 100 души на ден в последната година, привлича много по-малко внимание.
 

Дисбалансът между двамата е още по-впечатляващ в мрежата за микроблогиране “Туитър”. Според “Ал Джазира” ключовата дума (хаштаг) #Syria е използвана около 6,6 милиона пъти в последните три месеца. За сравнение, хаштагът #Kony е използван 11,5 милиона пъти. В последната една седмица. Очевидно има нещо у Джоузеф Кони, което изправя света на нокти така, както не успява да го стори Башар Асад. Но наистина ли партизанският лидер от Уганда е толкова опасен?

Кони Варварина

“Нека сме наясно - Джоузеф Кони е самият Сатана”, казва Джейсън Ръсел. Американецът е сред създателите на неправителствената организация “Невидими деца” и автор на интернет-кампанията, която взриви света. И макар целта на режисирания от Ръсел филм е да насочи вниманието към зверствата на “Божията армия на съпротивата”, едва ли има човек в Източна Африка, който да не изтръпва от мисълта за Кони. Макар да не е широко известно, 51-годишният угандиец е най-издирваното лице в списъка на Международния наказателен съд в Хага. Кони е осъден още през 2005 г. за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Зад сухата юридическа формулировка стоят съдбите на повече от 60 хиляди деца, които милициите на Кони отвличат. От момчетата правят войници, от момичетата - проститутки.

Кони с дъщеря си Ладот

Всичко започва през 1986 г., когато Кони оповестява, че го е посетила делегация от 13 чужди призрака, включително и китайски дух. Бившият певец в детски църковен хор се обявява за божи пророк. Поставя си за цел да “пречисти” Уганда и да я превърне в теокрация. Това за сина на племето на ачоли означава да избие колкото се може повече хора от враждуващото племе ланго. След това ще започне да управлява, опирайки се на десетте божии заповеди и на традициите на ачоли.
 

Днес никой не знае колко деца са били отвлечени в следващите 25 години от частите на Кони. Изчисленията на Хага варират между 40 000 и 105 000. Отделно над два милиона угандийци са изселени в продължилите десетилетия междуособици. Множеството свидетелства на успели да избягат деца са в основата на обвинителния акт и присъдата на Хага от 2005 г. “Божията армия” обикновено влиза в някое село нощем. Децата се отвличат, а техните родители се избиват. Нерядко офицерите - също похитени като деца, карат бъдещите войници, на възраст между 7 и 16 години, сами да убиват родителите си. Често децата получават заповеди с ножове буквално да издълбаят лицето на други войници - също деца, или да зашият устите им или да ги обезобразят по друг начин. Това прави бъдещите войници безмилостни.
А “всеки знае, че децата-войници са най-жестоки”, разказва пред британското сп. “Иконъмист” Джейсън Ръсел. Откъснати от всичко и безсилни пред преките си началници, те зависят от тях за всичко - прехраната и физическото си оцеляване. 

Намират се в непрекъснато движение в цяла Уганда, Южен Судан и Централноафриканската република. За да оцелеят физически, трябва да плячкосват и да убиват. За да оцелеят психически, притъпяват чувствата си с наркотици, а нагона си - със същите момичета, които са отвлечени заедно с тях от родните им места.
Децата-войници са сред най-трагичните моменти във всеки военен конфликт и едва ли скоро ще изчезнат. Преди броени дни например специалният представител на ООН за децата и въоръжените конфликти Радхика Кумарасвами обяви, че е получила информация, че бунтовническата Свободна сирийска армия използва деца за войници. Въпреки това “Божията армия на съпротивата” е най-фрапиращият пример за мащаба и трагедията на десетки хиляди хора. Сега “Невидимите деца” се бори за това Кони да бъде изправен пред правосъдието.

Хвани го, ако можеш

Това обаче е нелека задача. Откак Хага издава присъдата, Кони извежда армията си от Уганда. Смята се, че обикаля между съседните страни, като създаването през 2011 г. на най-новата държава в света - Южен Судан, за него бе истинска манна небесна. В една страна на практика без армия и вътрешна сигурност, той разполага с достатъчно място, а и контролира голяма част от хуманитарните помощи, с които да изхранва “Божията армия”. Но дори и да бъде заловен, дали “неговите” деца, междувременно превърнали се в международни терористи, ще спрат да се бият? Дали режимът в Кампала на Йовери Мусевени, който е доказано корумпиран и според мнението на угандийците точно толкова виновен за хуманитарната трагедия, колкото и Кони, ще бъде свален, пита риторично сп. “Форин полиси”.
 

Тези въпроси са част от критиката срещу инициативата “Кони 2012”, която бе подета от множество изследователи, а и от самите угандиийци. Освен горните въпроси, те подчертават, че точно в последните години страната преживява невиждан от десетилетия мирен период. Освен това 30-минутното видео е направено в холивудски стил и основният призив, който като че ли прозира от него, е към американците да си купят една гривничка, с която да се покажат съпричастни към каузата. Никъде обаче не се говори за другата страна на военния конфликт, която в момента се радва на подкрепата на официален Вашингтон. Не става ясно и дали събраните от кампанията пари ще бъдат инвестирани в образованието на хилядите бивши деца-войници.

На тези критики създателите на клипа отговарят, че все отнякъде трябва да започнем, ако искаме децата ни да живеят в по-добър свят от нашия и призовават всички свои съмишленици на 20 април да сложат плакати на кампанията в домовете си, офисите и на публични места.
Джейсън Ръсел (на преден план вдясно) заедно с другите създатели на филма.

Публикувано: в. "Телеграф", 31/3/2012
Историческият ищец Пол Франсоа. Снимка: 20minutes.fr

За пръв път във Франция правосъдието призна вината на американския гигант за интоксикацията на фермер. Пол Франсоа от Шарант, Югозападна Франция, подал иск срещу фирмата за това, че бил отровен от изпаренията на нейните пестициди, което довело до нервно разстройство. Съд в Лион отсъдил в негова полза и Монсанто трябва да му изплати обезщетение и лихви, след като експерт се произнесе по претърпените от него щети.
"Това е историческо решение", коментира адвокатът на ищеца Стефан Тисие. "То ще въздаде справедливост за всички подобни случаи, понеже множество земеделци са в подобна ситуация".
В същото време Монсанто, за която се знае, че държи 90% от генетично модифицираните посеви, се връща във Виетнам. Този път не с творението си Agent Orange, а с пестицидите си. И не е ясно кой от двата продукта е предизвикал по-малко смърт. Всяка присъда срещу корпоративните интереси обаче е малка победа.
Точно когато Франция се лиши от третото А в кредитния си рейтинг, най-старата банка в страната реши да прости на длъжниците си, с надежда, вероятно, и те да простят греховете й.
Wikipedia
Става дума за парижката "Креди мюнисипал дьо Пари", която реши така да отбележи своя 375-и рожден ден. "Амнистията" ще засегне около 3500 души, които дължат на банката 150 или по-малко евро.
Основана през 1637 г. от Теофраст Ренодо (за да придобие всичко мускетарски облик, Ренодо е личен приятел на Ришельо, лекар на Луи ХІІІ и по-късно официален историограф на Луи ХІV), банката е известна като "заложната къща", или банката на бедните. Нейната цел е да се бори с лихварството, като отпуска бързи микрокредити на най-нуждаещите се срещу разумна лихва и скромен залог.
Независимо дали днешната акция е груб пиар, той отговаря напълно на банковата философия. Тя се изразява в история от ХІХ в., разказана от Тиери Але. Бедна жена, която нямала никаква друга собственост освен матрака си, го носела всяка сутрин в залог в банката. С парите купувала картофи, които продавала на печалба. Вечерно време се връщала да откупва леглото си срещу минимална лихва.
Днес банката разполага с над един милион предмета - от малки бижута до шедьоври на изкуството. Те се намират в трезорите на банката в историческия център на Париж - ул. "Франк-буржоа", 55 в 4-и район. Капитализацията й е 60 милиона евро, а в края на 2010 г. има кредити срещу залог на обща стойност 93 милиона евро. Част от печалбата й от 1,3 милиона евро за 2010 г. е насочена в построяване на приюти за бездомници.
Wikipedia
Идеята на възникналата като заложна къща банка, днес собственост на община Париж, е проста. Залагаш предмет и получаваш едногодишен заем. Плащаш лихвата (между 4 и 8,9%) и можеш да удължиш срока. Плащаш главницата и си получаваш обратно предмета. Ако междувременно той е продаден за по-висока сума от тази, която си получил назаем, разликата остава за теб. Подобен сорт банки се радват на монопол върху кредитите срещу залози във Франция, където законът не позволява съществуването на заложни къщи.
Интересното е, че много от звездите на деня са се възползвали дискретно от услугите на банката. Сред останалите са Виктор Юго, Клод Моне, първата съпруга на Наполеон Бонапарт - Жозефин дьо Боарне. Принц Франсоа Орлеански пък, третият син на крал Луи-Филип заложил там веднъж часовника си, за да уреди дълг от комар. Запитан къде го е оставил, отговорил, че го е занесъл при леля си (на фр. ma tante). Оттогава във френския да кажеш, че отиваш при "ма тонт" е дискретният начин да споделиш, че си посетил "банката на бедните".
Изводите обаче за заложните къщи, традициите, и пиар-ходовете остават за нас. Които се борим с цекоминевци. Кой както може:

Facebook