На Мето

кьошето
В Малта има десетки хиляди българи. Но пък няма българско дипломатическо представителство. Всеки от тях, включително и скъпите приятели, при които прекарахме редкия 29-и февруари (виж датата на вестника), има много истории за острова. Затова аз няма да разказвам за него.

В Малта няма бежанци. Нито от времето на войната в Либия, нито днес. За това си има обяснение. Даде го през 2015 г. в интервю за Il Mattino di Padova италиански адвокат, който живее от години на острова. "Малта е под 400 квадратни километра и с 400 000 жители. Островът живее от туризъм и не може да си позволи неконтролиран приток на бежанци.

"Малта приема мъртвите, а живите праща в Италия", допълни той. Едни наричат аргумента му циничен, други - прагматичен.

Графитърът МТО казва, че "има два вида врати да влезеш в Европа. Аз реших да представя задната, а не парадната". Човекът от стената край публичен паркинг в Слиема се опитва да влезе през задната врата.

Ако има късмет и оживее, тази врата ще го отведе в кампанийското пристанище Сапри. Там приключва проектът на МТО. Ефекта можете да видите тук.

Графитът не по-малко от думите на италианския адвокат е огромна алегория на присъстващите отсъстващи в Малта.

Съвсем физически, а не алегорично, живеят в Малта финикийците, заселили преди хилядолетия острова. Неочаквано ги виждаш в малтийската рибарска лодка луцу (luzzu). Името ѝ е сицилианско, а формата - финикийска. Така поне твърдят местните. Не можеш да сбъркаш едно луцу дори и отдалеч.

Корпусът е тумбест, а носът и кърмата са еднакви - вертикални. Носа познаваш единствено по двете очи на него. Казват, че това е древноегипетското Око на Хор.

Най-много от тези луцу можеш да видиш в южното пристанище Марсашлок. В неговия залив пък на борда на съветския круизен кораб "Максим Горки" Роналд Рейгън и Михаил Горбачов обявяват на 3 декември 1989 г. края на Студената война. С това завършва онзи период от историята, който определят като "От Ялта до Малта".

За мен пък продължават чудните истории на лодките и хората по Средиземноморието, започнали с лодките на Бизерте, посрещнали в Тунис както отломките на белогвардейската армада, така и на испанската републиканска.
Следващият текст не е мой. Намерих оригинала на руски тук. Толкова много ме впечатли обаче, че реших да го преведа и запазя. За да не забравям как искам да преподавам история един ден.

1. Дигата
Това е утъпканата крайбрежна полоса, по която бурлаците ходят. Император Павел (1796-1801) забранил на тази ивица земя да се строят огради или сгради, но спрял дотук. Никой не отстранявал храстите или камъните, нито пък пресушавал локвите по местата, откъдето минавали бурлаците. Затова можем да предположим, че нарисуваното от Репин място е идеален участък от дигата.

2. Шишка - бригадирът на бурлаците
















Тази работа се полага на някой, който е ловък, силен и опитен. Трябва да знае и много песни. В артела, който е пресъздал Репин, шишката е разпопеният свещеник Канин (знаем го, защото са запазени скици, в които художникът посочва имената на някои от героите). Бригадирът опъва своя каиш начело на групата. Той задава ритъма на движение. Бурлаците правят всяка крачка едновременно - първо с десния крак и после с левия. Така се задвижва целият артел. Ако някой изпусне крачката на групата, останалите дават знак с побутване по рамото. Шишката дава команда "сено-слама", с което движението започва отново. Искал се е голям опит от шишката, за да поддържа ритъма по тесните диги край ронливите брегове на Волга.

3. Подшишельные (предпочитам да оставя термините като nomina realia, най-малкото защото българският читател ги разбира интуитивно, дори и да не знае руски, б.пр.) - най-близките помощници на шишката.
















До лявата ръка на Канин върви Илка Моряка. Той е артелчикът. Купува провизии и раздава надника на бурлаците. По времето на Репин те не взимат много - по 30 копейки на ден. Толкова струва например човек да пресече в карета цяла Москва от улица Знаменка до Лефортово. Точно зад подшишелниците вървят онези бурлаци, които имат нужда от строг надзор.

4. Кабальные, или "заробените"




















Кабалните, какъвто е този мъж с лулата, са онези, които още в началото на курса успяват да профукат цялата си надница. И понеже вече е задлъжнял на артела, той работи на вересия. Затова и не се старае кой знае колко.

5. Кашаварят Ларка




















Длъжността на кашавар и дежурен по палуба (т.е., онзи който мие непрекъснато палубата на баржата) се пада на най-младия от бурлаците. В нашия случай това е селянчето Ларка, върху чийто плещи се стоварват всички издевателства на старите кучета. Смятайки, че има предостатъчно задължения, Ларка нерядко вдигал скандали и демонстративно се отказвал да дърпа ремъка си.

6. Халтурчици, или случайните




















Във всеки артел има случайно попаднали несретници като този човек с кесията. Те не пропускали удобен случай да прехвърлят част от тежестта на другарите си.

7. Надзирател




















Зад халтурчиците вървели най-съвестните бурлаци, за да ги наглеждат.

8. Косный, или мудния




















Мудния наричали онзи, който затварял групата. Негово задължение било да следи дали по дигата има камъни и храсти. Мудният обикновено гледал в краката си и бил на отделен ремък от другите, за да може да върви със собствен ритъм. За позицията избирали опитни, но болни или отслабнали бурлаци.

9-10 Расшива и вимпел




















Расшива се нарича конкретният вид баржа, строен през XVIII-XIX в. С такива расшиви карали нагоре по Волга сол от Елтонското езеро, риба и тюленова мас от Каспийско море, уралско желязо и персийски стоки (памук, коприна, ориз и сушени плодове). Артелът за всяка расшива се набирал според нейния товар така, че на всеки бурлак да се падат по около 250 пуда (около четири тона). Товарът, който теглят срещу течението на реката тези 11 бурлаци, е не по-малко от 40 тона.

Моряците не били особено внимателни към вимпела и често го издигали наобратно, както е в случая.

11 и 13 Лоцман и водолив




















Лоцманът е човекът на руля. На практика той е капитан на кораба. Той печели повече от всички в артела, взети заедно. Той дава указания на бурлаците и маневрира с руля, като задава курса на кораба. В момента расшивата прави поворот, за да заобиколи плитчина.

Водоливът е дърводелец, който има грижата за поддръжката на кораба. Той също следи за състоянието на товара, за който носи материална отговорност при товаренето и разтоварването. По договор той няма право да напуска кораба по време на рейса. Той е пълномощник на собственика, като ръководи от негово име.

12 и 14 Ремъци и ветрило




















Ремъците свързват кораба с бурлаците. Докато расшивата минава покрай стръмен бряг, ремъкът е отпуснат на около 30 метра. Сега обаче лоцманът го е отпуснал още и корабът се отдалечава от брега. Всеки момент ремъкът ще се изпъне като струна и бурлаците първо ще трябва да удържат инерцията на кораба, а после да започнат да дърпат с все сила.

В този момент шишката ще даде тон за песен:

"Вот пошли да повели
Правой-левой заступили
Ой раз, еще раз,
Еще разик, еще раз..."

и така, докато артелът не влезе в крак и не потегли напред.

Това накратко е историята зад образите в картината. Има и други детайли, които руският оригинал изпуска. Като например парният кораб, който се вижда в дъното. Той се приближава полека, за да измести труда на бурлаците.

Или като военното кепе на втория халтурчик. Картината е рисувана през 1870-73. Това означава, че човекът съвсем спокойно може да е ветеран от последната голяма война на Русия - Кримската.