На Мето

кьошето
Точно 400 дни след идването ми в Йордания и година след блога за първия ми сблъсък с живота тук, ето и равносметка:

Ако Йордания беше магазин, то в него сириецът щеше да продава, египтянинът да чисти, иракчанинът да пазарува, а йорданецът да гледа отстрани, ми каза веднъж един йорданец. Странното е, че изобщо не спомена палестинците. Защото те са над половината от деветте милиона жители на страната.

Първите са дошли още през 20-те, когато в подмандатна Палестина било трудно да се търгува заради британските ограничения за внос и износ, разказа ми собственик на процъфтяващ ароматен бизнес в Аман.
Това е Trinitae. Ако имате път натам, се отбийте да поговорите със собственика. Той е женен за германка, но има  слабост към българи. Ще ви разкаже как в началото на 90-те го водели из тютюневи фабрики в Пловдив. Карали го едни тъмни момчета в анцузи в тъмни коли по тъмна доба. Доста адреналин отделил. Нищо чудно да е видял днешния ни премиер.

Те ползвали тогавашна Трансйордания като логистична база за бизнеса си. Точно както героите (впрочем съвсем реални) от филма War Dogs, които спечелиха през 2007 г. договор да внесат ембаргово оръжие в Ирак за сметка на Пентагона. За целта го вкараха в Йордания и оттам го трафикираха в Багдад.

Или като схемата с тонове оръжие и муниции, които Пентагонът поръчва от Балканите (и България, разбира се) за онези, които САЩ наричат "опозиционни бойци" срещу Асад. На практика България, Босна, Албания и Хърватия въоръжават обикновени ислямисти, показа мащабно изследване на BIRN.

Следващата вълна идва през 48-а, когато Арабският легион, или бъдещата йорданска армия, анексира Западния бряг на река Йордан. Дошлите тогава в Йордания палестинци "ни донесоха не само пари и положиха основите на икономиката ни, но и ни научиха на земеделие", пише създателят на блога Black Iris.

Не знам дали идва нова вълна след 67-а, когато йорданската армия безславно губи половин Йерусалим и Западния бряг. Във всеки случай по това време палестинците в Йордания са вече толкова много и толкова влиятелни, че Ясер Арафат решава и почти успява да превърне страната в своя държава.

Губи гражданската война само защото, казват, крал Хюсеин не се поколебал да насочи танковете си срещу собствената си столица и да бомбардира центъра на Аман.

Често къщите в самия център на Аман - улица Rainbow, изглеждат точно така -
порутени. По различни причини, но в крайна сметка необитаем център.

Някъде след Черния септември крал Хюсеин въвежда политиката на Jordan first. Това означава, че държавата, която е най-големият работодател, наема йорданци вместо палестинци.

Десетилетия по-късно в страната ще се озоват иракчаните, които "станаха преподаватели в университетите ни", продължава Насим Тарауна. С това всички герои от магазина Йордания са се събрали. Суетят се вътре и вън, докато йорданецът грижливо прибира парите, задето им е предоставил подслон.

Един от любимите ми графити в Аман - в една от пресечките на централната Rainbow Street, точно след
ресторант Sufrah.
Всъщност, понякога си мисля, че единственият raison d'être за съществуването на тази страна е да подслони изгонените от другата страна на реката палестинци. Както и да предоставя някакво спокойствие на Израел, макар и като нейн best frenemy. В замяна страната получава преки помощи. Всъщност направо е на командно дишане от донорите си - първо Великобритания и Саддам, а сега - САЩ и Рияд.

Помощите са такива и толкова ангажиращи, че страната може да си позволи да отхвърля всяко финансово предложение на ЕС, който например работи за установяване на ценности тук. Йордански министри и правителства охотно саботират програми и предложения на ЕС. Понякога го правят от глупост, немарливост или некомпетентност. Друг път се гневят, че голяма част от стотиците милиони, които ЕС иска да вложи тук, ще се върнат в европейски консултанти под една или друга форма. И ако претекстът е съвсем резонен, той едва успява да прикрие същината - хората тук държат на своя бакшиш - спуснатото от богатата ръка подаяние, задето предоставят подслон.

И все пак това води до първия урок, който получаваш в Йордания. Няма как да научиш някого на ценностите си, ако у дома ги потъпкваш цинично и сам не вярваш в тях.

Друг урок например е с колко малко може човек да преживее. Като наследници на бедуини и вероятно набатеи йорданците имат изключително семпли потребности. Положителната част в това изречение - научаваш докъде се простира нуждата ти за оцеляване и откъде започва прахосничеството. Отрицателната - ако се задоволиш само с оцеляване, така и не се развиваш, не подобряваш с нищо положението си или заобикалящия те свят.

Пролетта в Йордания може да бъде неочаквана зелена и усмихната.
Всъщност често йорданците ми приличат на децата от тази снимка. Радват се на щедростта и красотата на природата, но на въпроса ни защо не са на училище, отговориха, че нямат нужда. Та така изглежда понякога и цялата нация - радва се играчките си, но не инвестира в бъдещето си. И няма да разбере как е изостанала необратимо да речем от съседите си в дъното на същата снимка - израелците.

Къде видях най-ясно това детинско отношение към живота ли? Няма да повярвате, но в Кралския автомобилен музей. Той е комплекса на кралската джамия в северния луксозен амански квартал Дабук и представлява точно каквото казва името му - музей с автомобилите на покойния крал Хюсеин. Той управлява Йордания през по-голямата част от историята на кралството.

Казвате, че крал Хюсеин ви прилича на дете? Всъщност само по потребността от
играчки. Иначе бил доста ловък държавник
В музея са струпани всякакви играчки, които е получавал, докато е слушкал британците, докато си е делил един пясъчник с кувейтчаните или е правил сделки с американците. Там са струпани и голяма част от отговорите на въпроса къде са се дянали и малкото ресурси на страната.

Ако загърбим за миг крещящото несъответствие между луксозните коли вътре
и мизерния живот отвън, музеят е изключително интересен.
И така вероятно това е последният урок - не спирайте да се образовате, преди да сте изпаднали напълно от надпреварата. Не случайно латинската дума cultura идва от причастието cultus, или образован, на глагола colo - ора, обработвам. Както земята, така и главата и сърцето.

Така че копайте, не се оставяйте на измамно лесната прелест на даденото ви свише.
Това е оазисът в южна Йордания Уади Рум, или Червената пустиня. Известен е като мястото, където Лорънс Арабски с бедуините си нападнал и разрушил участъка от железопътната линия Хиджаз, водещ към Мека. Това било началото на Арабското въстание.
Макар този музей на открито да алюдира за Лорънс и подвизите му,
локомотивът е японски от 1958 година.
За нас днес Уади Рум e Уади Run, защото отиваме за състезание с камили. В западните езици тези едногърби камили се наричат dromedary, dromadaire, dromedario и така нататък. Тъй като името им идва от старогръцката δρομάς (κάμηλος), или бягаща камила, ще ги нарека дромади. А какво е дронадата от заглавието, става ясно по-долу.

И така, тук сме гости на Сюлейман. Той участва с една камила в състезанието - мъжка дромада на 3 години.

Сюлейман и неговият бегач (обърнатата тройка на врата му е всъщност номер 4)
Гонките започват в пет сутринта. Камилите са разделени в няколко категории. Днес се надпреварват само мъжки. Първо бягат възрастните. След това има още няколко категории, включително кадетите като този на Сюлейман. Само малките - до две години, бягат два километра. Останалите тичат по четири.

Всеки от състезателите - а те са над сто и петдесет, има цвят за сбруята и символ за седлото на камилата си. Сюлейман е избрал бордо и звезда за своята.

Дромадите нямат жокеи. Управляват ги дистанционно. Точно като колички или самолетчета. Закрепват на гърба на всяка камила по едно уоки-токи. Собственикът говори от второто, а камилата реагира на гласа и най-вече вибрациите му. Освен това на гърба се слага и пръчката, с която ги удрят. Тя работи с двигател с дистанционно управление. Така дромадите стават дронове. Оттам неловкия опит за шега за дронада в заглавието.


За да могат да управляват камилите си, техните собственици също обикалят трасето, но с колите си. Ние ще се возим с братовчеда на Сюлейман. Казва се Ибрахим и като всеки уважаващ себе си бедуин пали колата с жички, а не с ключ.


Трасето на камилите има ограда, за да не го пресичат колите. Те пък потеглят с ред. Отвътре - най-близо до камилите, вървят колите на участниците в съответната гонка. Встрани от тях сме всички останали кибици. Това са десетки коли, почти единствено тойоти. Отстрани изглеждаме като сцена от Лудия Макс - пост-апокалиптично.


Всяка гонка трае около 15 минути. През това време всички гледат, викат и сочат от колите си. Напрежението е голямо, защото освен бедуините, са се събрали хора от цяла Йордания, но и любители и евентуални купувачи от Саудитска Арабия и емирствата.


Разбира се, всеки не само познава всекиго, но и са роднини. Така че имаш фаворити във всяка гонка. Ако не ги виждаш, можеш да следиш на живо във фейсбук коментатора на дронадата.

Противно на очакването по трасето на колите не се вдига много прах. Големите джипове са минали толкова пъти, а и толкова често по сухия пясък, че той се е спекъл на глина. Всъщност, по него се кара доста по-спокойно отколкото по "Тракия" да речем.


Все пак говорим за десетки джипове, които само днес са минали над десет пъти оттам.


Когато обаче идва ред на нашата дромада, ние караме отвътре. В началото се движим предпоследни от 17 дромади. В последните километри набираме скорост и постепенно оставяме всички зад гърба си.


Завършваме четвърти. Ако имахме още няколко километра, щяхме да отвеем и другите. В крайна сметка Сюлейман няма да продаде камилата си, но пък ще има какво да обсъжда в следващите месеци както у дома, така и с братовчедите си в Уади Рум или с клана Зубейди от съседното село Диса, където всъщност са гонките.

А за него това е по-скъпо - не само е дал стотици динари за сбруята на дромадата си, но му е несравнимо по-мила от всякакви руси чужденки например, които идват и си отиват от оазиса му.

А утре е денят за женската дронада. И - о, изненада! - женските камили са по-издръжливи и бягат по-бързо от мъжките.