Йордания и жените

Когато си на чуждо място, чийто език не говориш, а нравите му не познаваш, не можеш да съдиш хората. Можеш да ги наблюдаваш. Най-вероятно ще ги съотнасяш към своите категории. И ще им се смееш. Точно както те на теб. А после всеки ще разказва вечерта у дома за онзи глупак, който...

...който седи около 11 часа сутринта на произволен работен ден в кафето на аманската ИКЕА (така де, на 15-ина километра от Аман). И наблюдава.

Кафето е пълно с жени. Множество - предимно забулени, и техните множество деца. Защо толкова много жени ли? Може би има връзка с това, че в Йордания едва 13,1% от жените в трудоспособна възраст работят. А може и да няма. Не мога да разговарям с тях, а само да градя неправдопободни хипотези. Както и да е.

По правило те не спазват правилото да отсервират чиниите си. Сред малцината, които го правят, са няколко незабрадени жени. Друго правило - безплатното кафе тук се плаща. Въведоха го скоро. Моята хипотеза е, че е заради масивните злоупотреби с безплатната част в заглавието му. Новото правило е написано както на касата, така и над машините за кафе, заедно с упътване как да си пуснеш кафе. Отделно касиерът ти го напомня изрично, ако в поръчката ти има кафе.

Това създава проблем. Бих го нарекъл когнитивен, ако знаех как точно се дефинират когнитивните проблеми. За двайсетината минути, в които седях край машините, вся-ка една мухаджаба (жена с хиджаб - защото всеки треторазреден пътепис се нуждае от завъртяни думи на съответния език) първо пита неколкократно касиера какво точно да прави с кафе-машината. След това прекарва пред нея десетина минути, вперила безизразен поглед и когато и от него не бликва кафе, примирено изчаква касиерът да се освободи и да дойде не да й покаже как се прави, а да й сипе кафе. Всяка една! Като ей тази например:

Разбира се, в моите очи цялата гледка се превежда като: гледай колко е жалко как нито една от тези жени няма елементарни познания, интелигибилни способности и умения да си сипе кафе. И как в резултат на това се превръщат в безропотни зависещи от мъжете същества. В техните очи аз вероятно съм бил онзи глупак, който ги е гледал, вместо да ги обслужи, както би направил всеки уважащащ себе си мъж. Няма да разбера, защото не говорим един език.

Разбира се, това е едното лице (или по-скоро хиджаб) на жените тук. Друго например е онази категория нахакани млади шофьорки, които излизат стремглаво с колите си на кръстовище без предимство и не обръщат внимание на виковете и клаксоните на останалите шофьори (и които си имат цял абзац в текста за йорданските шофьорски особености). И техните майки също.

Те са още по-забележителни. Техният хабитат са моловете. Можеш да ги видиш рано сутрин - около девет, преди молът да отвори. Събират се на ята, слагат си най-крещящите анцузи и почват да обикалят по етажите на мола. Така го превръщат временно във фитнес. Изглеждат например ей така:

И те, подобно на мухаджабите, не работят. За разлика от тях обаче, обикалят, а не стоят на едно място. И си говорят - предимно на английски. Понякога на френски. Рядко на арабски. И за разлика от мухаджабите изглеждат не само оправни, но и чевръсти. Ако не ги заснемеш веднага, след секунди им виждаш само гърбовете:

И когато им свърши цялото упражнение по социален живот, просто слизат до супермаркета в мола да напазаруват. Рационално измислено.

А къде в цялата история са нормалните жени ли - тези между крайно несръчните мухаджаби и наперените левантинки? Нямам представа. Мога само да градя неправдоподобни хипотези.