Тя и той

Тя в компании мълчи. Той вади историите една след друга.
Тя смята, че не умее да говори и няма нищо интересно, с което да се похвали. Той е от хората, които измислят нови думи, вицове и знае, че задава тона навсякъде, където отиде.
Когато в поредната компания, в която тя слушаше небивалиците и детските лупания в гърдите на всички ни, групата намаля, тя ми сподели: Ами аз нямам такива хубави истории като вашите, защото не излизах с връстниците си. Бях вълк-единак, а и работех - танцувах в ресторанти (по онова време имаше такива вариететни програми в някои ресторанти), после почнах да ходя през лятото по морето да танцувам и така и не събрах истории.
Малко по-рано - в друга компания, имаше друга тя - най-малката от всички ни. Всички заразказвахме за първата си работа - горе-долу съвпадаше с началото на университета ни или поне с края на гимназията. Незначителни неща говорехме, но с такъв апломб. Като нямаш какво да разкажеш и го украсяваш. Другата тя каза: Ами аз нямам толкова интересна история за първата си работа. Тя беше, когато бях на 15...
Не знам дали и останалите се почувстваха толкова малки като мен.
Точно както се почувствах и когато първата тя ми сподели, че няма интересни истории като нашите, защото в училище работела, а когато почнала да кара сноуборд - в самото начало на сноуборда у нас, карала с парче дърво, което сама си рязала.
Такива работи.
А тя - вече първата тя, по някаква причина се привлича от такива като той - много говорещи и греещи в компанията.
А той продължава да си грее, където и да отиде.
А аз продължавам да се радвам на неговите простотии, защото не успявам с такава скорост да измислям собствени, но оставам без думи пред нея.
Която мисли, че няма нищо интересно за споделяне. Защото е живяла, докато другите са говорели (плюнчели се, както казва едно старо гадже).

П.П. И за да завърша портрета - точно днес разправи как навремето продала апартамента си, за да отиде да учи в чужбина. Както и брачните си халки на двамата с мъжа си, когато не им стигали парите...