Как египетската армия се превърна в Military Inc.

"Всяко семейство има човек в армията..." Снимка: Reuters

Представете си, че се прибирате у дома в сглобената от военни заводи "Хюндай Соната", запалвате произведената от военно предприятие печка, която работи с пропан-бутан, бутилиран от военните, стопляте консерва супа, която е направена във военен завод със зеленчуци от военни ферми, и накрая измивате всичко с изворна вода "Сафи", бутилирана (вече е излишно да се пояснява) от компания, собственост на египетското Министерство за военна продукция.

Това е невидимата икономическа власт на египетската армия, която преминава като тънка червена линия през живота на всеки от над 80-те милиона жители на най-многолюдната арабска страна.
"Това е военизирана държава", казва пред "Торонто стар" Сунил Рам, преподавател в Американския военен университет."Всяко семейство има човек в армията или поне такъв, който работи за военните."

С над $5 милиарда годишен бюджет според изчисления на Jane's Information Group, близо половин милион военнослужещи и почти още толкова резервисти, и то при отсъствие на непосредствени външни заплахи за държавната сигурност, армията се е превърнала днес от военна сила в почти паралелна на египетска икономика. Това е нещо като Military Inc., както я определи журналистката от "Ню Йорк таймс" Елизабет Бюмилър.

Така например, когато недостигът на брашно роди поредните т.нар. хлебни бунтове през 2008 г., Мубарак предприе ход, който вдигна допълнително имиджа на армията сред египтяните. Той призова военните, разполагащи с пълен цикъл за добив и производство на хляб, да отворят своите фурни за гражданите.

Оценките за размера и за качеството на военната бизнес империя в страната варират. Пред списание "Тайм" Антъни Кордсмън от Центъра за стратегически и международни проучвания казва, че те са несравнимо по-малки от тези на Народноосвободителната армия в Китай.

Изследователят смята дори, че ролята на египетската армия в местната икономика е намаляла допълнително през последните години. Професорът от американския Национален университет по отбрана Пол Съливан обаче, който е прекарал години наред в Кайро, казва, че армията вероятно контролира около 10-15% от $210-милиардната египетска икономика.

На практика армията "е поставила под контрола си редица икономически отрасли, нямащи нищо общо с военната продукция, които изрично е забранила за приватизация", казва Стивън Кук от Съвета за международни отношения, цитиран от Джон Брадли в публикуваната през 2008 г. книга "Египет отвътре" (Inside Egypt).

Военни фирми имат силни позиции в множество сектори, включващи хранителната (зехтин, мляко, хляб и вода), цимент и пропан-бутан, производство на автомобили и строителство, където се възползва от наборните войници, превърнати в безплатни работници в последните шест месеца от службата им. Друг източник на внушителното богатство на армията е, че тя притежава в големи количества обществената земя - един от най-ценните ресурси, допълва "Тайм".

Подобни парцели се превръщат с все по-голяма скорост в жилищни райони и курорти. Схемата е проста - армията дава на частни предприемачи достъп до апетитните крайморски терени - доскоро зона със специален статут - а те правят генералите акционери в мащабни курортни комплекси.

Никой не знае колко хотела се управляват от армията, но висшите офицери в Египет правят от това "милиарди и милиарди милиарди" долари, твърди Робърт Спрингбърг, преподавател в американската Военноморска следдипломна школа. Армията има и друго предимство: тя не плаща данъци и не трябва да се бори с бюрокрацията, която задушава частния сектор.

Нещо повече - от преврата срещу крал Фарук през 1952 г., осъществен от Движението на свободните офицери под водачеството на Гамал Абдел Насър, до ден днешен армията притежава политически лостове за премахване на конкуренцията си. Така никога непотвърденото от Хосни Мубарак желание да предаде властта на по-малкия си син Гамал породи острата реакция на военните. Формално те се възпротивиха на факта, че дофинът дори не е отбил военната си служба. Днес 47-годишният Гамал не само се оттегли от ръководния пост в управляващата партия на страната, но се премести трайно да живее в Лондон.

По подобен начин се разви съдбата на Ахмед Ез, доскорошно доверено лице на Хосни Мубарак, председател на бюджетната комисия в египетския парламент и председател на холдинга Al Ezz, който е лидер на пазара на железобетон в Близкия изток. Ако само в първото тримесечие на 2008 г. печалбите на неговия холдинг достигнаха 52 милиона евро и удариха сериозно интересите в строителния бизнес на Military Inc., днес, след няколко седмици протести, той е една от малкото изкупителни жертви на висши политически постове, които Мубарак даде на гневната тълпа.

Нещо повече - за да излезе армията от управлението в сянка, новият премиер на страната е Ахмед Шафик. Той е доскорошен шеф на египетските ВВС - позиция, на която е бил и самият Хосни Мубарак. Първият от 30 години вицепрезидент пък е Омар Сулейман - доскорошен шеф на разузнавателните служби на Египет и сочен като доверено лице на ЦРУ в Кайро.

Това е така, защото "армията иска единствено стабилност", казва Спрингбърг. А стабилност в случая на Military Inc. се превежда като опазване на собствените бизнес интереси.

Публикувано: В. "Дневник", 9-02-2011 г.