Островът на блажените (или какво ми довя Валпургиевата нощ)

Обявиха го за блажен. Точно шест години след като почина. Не мисля, че друг скоро е влизал толкова бързо в лика на блажените.

Почина. Точно 22 години след като блаженството им бе нарушено. Не съм сигурен, че личното му блаженство бе накърнено по какъвто и да е начин.

Намери начин да стане баща. Точно на празника, който партията му опитва да присвои. Не съм сигурен, че имаше и един ден трудов стаж, преди да оглави държавицата ни.

Първият беляза живота ми. Другите са част от мрежата, през която минава животът ни.

Когато го простреляха (който и да беше), бях малък и имах рожден ден. Първият рожден ден, който помня ярко. И то защото никой не обръщаше внимание на бебето, а слушахме "Свободна Европа". Тригодишните деца запомнят доста бързо думи: папа Йоан Павел ІІ - Али Агджа - Сивите вълци - Сергей Антонов...

И така години наред. Все по време на рождения ми ден. Който все не ми се получаваше да отпразнувам. Както му тръгне на човек...

Детската си мечта да отида в Италия (първата ми голяма обсесия) осъществих за пръв път през 2005. През април. Мда. Точно, когато почина. Получи се като стигма малко. Въпреки разни весели случки, като например реакцията на служителите в едно кафене някъде в Северна Италия (примерно в Ронки дей легионари), когато съобщиха името на новия папа.

С обявяването на кардинал Ратцингер за папа половината италианци изпсуваха звучно на италиански, другата половина италианци замърмори доволно на немски. Все пак papam habent.

Щях да кажа, че отдавна съм затворил духовете от детството си в бутилка, ако вторият - днес починалият, не се натрапваше цели 22 години след края на онази епоха. И го правеше безпардонно нагло.

Малко по-рафинирано, но все толкова неприятно натрапчиво в мрежата на живота ми продължава да присъства третият. За когото се говори, сред всичко останало, че първият му работен ден беше като премиер на страната.

Равносметката от сутринта след Валпургиевата нощ, когато гоним вещиците и старите духове?

Сонмът духове от детството ми не само че не си е отишъл, но продължава да поддържа по неведом начин своето равновесие - един починал, един родил се и един преминал на острова на блажените.