Совите не са това, което са

"Това е бухалче или чухалче", те успокоява в слушалката приветливото момиче от Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
"Сега е сезонът, когато малките почват да летят. А те се учат, като подскачат от клон на клон."
Това явно не беше уцелило клона в кестените на Борисова градина в София.
"Ние сме от Нов български университет и това е сова", казват двойка смешни люде на средна възраст, които бързат да не изпуснат сеира.
"Да, бе! А аз съм от Коньовица и знам, че тва е конь", отговарям, но малко късно и малко наум. Иначе определено бих ги прогонил с простотии, подобаващи на техния тон.
А с бухалчето всичко се получи доста лесно. В такива случаи просто го качвате на някой клон (за да не го изядат кучета или смачкат тромавите огромни хора), но на не повече от 50-ина метра от мястото, където е паднало. Като се спусне мрак и родителите му прогледнат, почват да си го викат с някакви звуци и си го намират сами.
А вие пришивате малката си ежедневна душевна кръпка от факта, че сте спасили нечий живот.

Снимки: Цветан Драгнев. Всички права запазени.