Два случая от тези дни:
1. В Борисова градина в столицата е изнасилена и убита 28-годишната Яна Кръстева.
Полицията първоначално пренебрегва престъплението. Медиите първоначално я наричат клошарка, пияница и наркоманка.
Нейни приятели и други хора се активизириха, медиите се мобилизираха, а полицията и нискочелият физкултурник в крайна сметка политизираха убийството. Точно в навечерието на европейския доклад за правосъдието и вътрешния ред.
Резултат: цви-цви обяви, че издирват 34-годишен мъж като убиец на момичето, а медиите осветиха нашироко Николай Русинов.
Макар всички безспорно да искаме убиецът да бъде заловен (текст на Веселина Седларска по темата), не всички искаме полицията да издава присъди за виновността на хората. Полицията може да издирва заподозрян, дори и да е сигурна в неговата съпричастност към убийството. Полицията НЕ може да решава кой е виновен. Установяването на вината е прерогатив на съдебните власти.
2. Мой колега получава обаждане от КАТ за справка. Отива в Дървеница, където без да му се обяснява каквото и да е, му се казва, че съгласно свидетелски показания отпреди един (!) месец той е виновен за това, че е одрал автомобил, докато е излизал от паркинг. В автомобила при това е имало човек, който не е реагирал своевременно, а полицаите не посочват кои са свидетелските показания.
Резултат: На практика по силата на доноси моят колега е получил акт на стойност 120 лева, лишен е от книжка за правоспособност за един месец и са му отнети четири точки от талона. Защото е извършил нарушение (доказателство за което той не е видял, а написаното от него опровержение е отхвърлено като "несъстоятелно" ) и е избягал от мястото.
Последствие: Нормален човек, при това свикнал да общува с длъжностни лица, се оказва изправен пред лицето на машина, пред която се чувства абсолютно беззащитен. Дотолкова, че спокойно може да му бъде вменено не просто нарушение на ЗДП и ППЗДП, но и престъпление - на базата на свидетелски показания. Които той не е виждал.
Защото и той е третиран почти като предполагаемия убиец Николай Русинов от политизирания случай - виновен по презумпция. Без възможност за доказване на противното!
П.С. Днешна (23 юли) статия на "Капитал" по темата.
1. В Борисова градина в столицата е изнасилена и убита 28-годишната Яна Кръстева.
Полицията първоначално пренебрегва престъплението. Медиите първоначално я наричат клошарка, пияница и наркоманка.
Нейни приятели и други хора се активизириха, медиите се мобилизираха, а полицията и нискочелият физкултурник в крайна сметка политизираха убийството. Точно в навечерието на европейския доклад за правосъдието и вътрешния ред.
Макар всички безспорно да искаме убиецът да бъде заловен (текст на Веселина Седларска по темата), не всички искаме полицията да издава присъди за виновността на хората. Полицията може да издирва заподозрян, дори и да е сигурна в неговата съпричастност към убийството. Полицията НЕ може да решава кой е виновен. Установяването на вината е прерогатив на съдебните власти.
2. Мой колега получава обаждане от КАТ за справка. Отива в Дървеница, където без да му се обяснява каквото и да е, му се казва, че съгласно свидетелски показания отпреди един (!) месец той е виновен за това, че е одрал автомобил, докато е излизал от паркинг. В автомобила при това е имало човек, който не е реагирал своевременно, а полицаите не посочват кои са свидетелските показания.
Резултат: На практика по силата на доноси моят колега е получил акт на стойност 120 лева, лишен е от книжка за правоспособност за един месец и са му отнети четири точки от талона. Защото е извършил нарушение (доказателство за което той не е видял, а написаното от него опровержение е отхвърлено като "несъстоятелно" ) и е избягал от мястото.
Последствие: Нормален човек, при това свикнал да общува с длъжностни лица, се оказва изправен пред лицето на машина, пред която се чувства абсолютно беззащитен. Дотолкова, че спокойно може да му бъде вменено не просто нарушение на ЗДП и ППЗДП, но и престъпление - на базата на свидетелски показания. Които той не е виждал.
Защото и той е третиран почти като предполагаемия убиец Николай Русинов от политизирания случай - виновен по презумпция. Без възможност за доказване на противното!
П.С. Днешна (23 юли) статия на "Капитал" по темата.
Знаете ли, така стоят нещата, но "въобще и изобщо". Ако вашето дете е убито, а последният, с когото е танцувало и разговаряло, се е скрил в миша дупка, всичките ви приказки в това дълго писание ще ви се сторят глупави бръщолевения на непатила кратуна. Да не дава Господ, а иначе гледните точки са винаги повече от една!
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Не оспорвам. Напротив - наясно съм, че ако бях лично засегнат, щях да пиша по друг начин.
ОтговорИзтриванеТук обаче наблягам върху втората случка - за моя колега, комуто е вменена вина въз основа на доноси.
Знаете ли какво става, когато не достатъчно нахакан човек е изправен пред заплахите на полицията?
Това вече мога да кажа от първа ръка - чувства безгранична слабост и неопределен гняв.
Отделно имам подозрение, че издирваният Николай няма да се окаже убиецът на Яна, Бог да я прости.
Та, да повторя, мисълта ми тук е за изземването на основния прерогатив на магистратите в една демокрация - взимането на решение за това, кой е виновен, от силови структури, каквато е полицията.