Малцина обаче ги описват в блогове или поне аз не съм попаднал.
Освен това, в техните истории си е тяхната Ница, а аз ще започна да ви разказвам, приятели, моите късометражни филмчета - така, както ако седяхме при чичо Емо на славянска или на втория етаж на Мама мия :)
И така - Promenade des anglais
Разхождам се по крайбрежната улица на Ница.
Всичко си е на място - перуанци свирят El condor pasa, англичани хвърлят остатъците от джънк фууда си по плажа, японци снимат, французите любезничат по пет минути на пешеходната пътека, абее идилия.
Толкова е хубаво, че е чак неприлично стряскащо за току що акостиращия българин. Опитвам се да го правя дискретно, но трескаво се оглеждам за бъг в системата - така, де, нали идвам от Страната на чудесата.
И хоп - еврика: след седем години, прекарани в друго средиземноморско пристанище - Солун, съм убеден, че познавам добре и съм свикнал с гледката на типичната крайбрежна средиземноморска улица.
Тя е следната: грижливо бетониран подстъп към морето, улица, обсипана от кафета, нощни гей-клубове, обикновени дискотеки и лъскави селски дискотеки, хора се редят на опашка и чакат, понякога и по половин час, за да седнат ТОЧНО в онова кафе, където цялата прогресивна младеж да се наслади на най-новите им маркови маратонки, купени за скромните 13 евро от пазара в Сандански.
Изобщо, хората обичат морето, природата, спорта и идеята за здрав дух в здраво тяло, но по свой си начин - солунски.
А в Ница по крайбрежната (или поне в по-голямата й част): 1. просто НЯМА кафенета; 2. има плаж (макар и каменен); 3. хората са на плажа, дори и в средата на февруари; слизат долу, свалят си обувките, за да дадат покой на офисните чорапи, търкалят се с децата си по плажа, най-смелите дори се плицикат. Но най-любими са ми онези, които полягат връз стената, за да почетат книжка, докато слънцето ги напича :)
Това е накратко разликата в разбирането за и ползването на крайбрежните улици... :)
... защото огладнявам, а в Ница това си е цяло приключение и следваща късометражка...
Отново си на линия! Страхотно!!!!! Радвам се, че ще мога да преоткрия Франция през твоите любопитни очи :) Очаквам продължението с нетърпение :)(Както и много снимков материал)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за живия разказ :) кога, казваш, ще стане мултимедиен :)
ОтговорИзтриванеХехе, добър ден и тук :) Ще се раздвижи при настъпването на едно от следните събития: 1. планетите Венера и Юпитер се съберат в четвъртия дом; 2. падне правителството в Зимбабве, и 3. намеря парички за камера :)
ОтговорИзтриванеДотогава - разкази в картинки. Сега отивам да заснема матрял, прочее.
Айде, приятен обяд и доскоро :)
Блогът ти започва СТРАХОТНО! (Макар и все още прохождащ!!)
ОтговорИзтриванеПозволих си да го споделя в http://idi.bg/
Приветствам идеята да описваш събития и хора, които те впечатляват и които намираш различни по един или друг начин. Аз самата съм фенка на потайни места, далеч от китайските фотоапарати и търговците на сувенири и ще те следя с интерес ))))))))
Хехе, благодаря ти, Jaia!
ОтговорИзтриванеТой започна отдавна, просто сега отива в посока към Южна Франция.
И малките ежедневни неща, които учудват там: като тоталния колапс, който обхваща les niçois около обяд, трогателното паркиране на слух, малките странни музеи и възстановки на всевъзможни събития и накъдето още ме отведат очите, перото и краката.
:))))
ОтговорИзтриванеТова за колапса не го разбрах :) Паркирането май не само в Ница е на слух. В Париж се наблюдава същото явление. Най-често дрънчат регистрационни номера и брони (с лек оттенък в тоналностите).
Нов ден, нова визия :) Ти си моя гордост :)
ОтговорИзтриванеЧовек и добре да живее... пътува, за да намира любими неща за живота си. В чудесен стил отразяваш търсенето си.
ОтговорИзтриване