От Аман до границата, която не е граница, но си има разни имена
Не търсете разстоянието в Google Maps. Няма да го намерите, защото всеки от 54-те километра от нашия квартал в Аман до йорданския граничен терминал при моста "Крал Хюсеин" е поверителна информация. Не толкова поверително е името, с което мостът е известен в Израел и Палестинската автономия. Ако говорите с хора от западния бряг на река Йордан, ще чуете за Allenby Bridge.
Накрая, понеже мостът свързва Йордания с Палестина, той не е официален граничен пункт за израелската юрисдикция. Това ще има значение за връщането.
От къщи до границата пътуваме с Uber. Отнема по-малко от час и струва за всички пътници в колата общо 21 йордански динара. Колата ни оставя пред пункта. Всъщност те са два - един за йорданци и изобщо местни хора, друг - за туристи. Отиваме на втория. Там е лесно - срещу 10 динара получаваме изходна виза и печат на паспорта. След това чакаме известно време да се съберат още хора. Всички заедно се качваме в автобус, който трябва да ни превози през моста за втория етап.
Мостът Аленби и ничията земя
Автобусът струва по 7 динара за човек и допълнително за всеки багаж освен ръчния. Силно препоръчвам само ръчен багаж. Това ще има значение при влизането в Израел. Пътуването през тези километър-два може да продължи половин час заради трафика, както в нашия случай.
Поне можете да видите какъв е стокообменът между Йордания и автономията - предимно газирани напитки, цимент и саудитски петролни субпродукти. Автобусът спира в двата края на моста, където проверяват йордански и израелски полицаи, преди да стигне до третия етап.
Израелско гостоприемство на влизане в Палестина
Слизаме пред израелския граничен терминал. Ако не пътуваме с агенция за V.I.P. превоз, се нареждаме на опашка за чекиране на багажа. Ако имаме само ръчен, е добре - другият минава през скенери и забавя допълнително пътуването. Тази опашка е първото сравнително стройно нещо и с ясни правила, което виждаме от тръгването ни от Аман.
Добутваме се някакси до гишето, където слагат стикер, че нямаме багаж за скенера. Оттам минаваме през първия полицай. Преглед на паспорта, въпроси и влизане в сградата. Ново чакане на скенер. Няколкото минути на опашката показват израелския ред, който поражда арабско суетене, което предизвиква израелско високомерие, което предизвиква неприятната нетърпеливост сред някои от спътниците ни от първия свят.
В сградата се случва чудото. Посреща ни граничен полицай с подкупващо лукава усмивка. Тя казва недвусмислено: "Отдавна знаем всичко за теб, така че няма нужда да се надлъгваме".
Кратък разпит за посещението, след който получаваме разрешение за влизане. То всъщност е принтирано листче, което замества печата в паспорта. Това е полезно, ако искаме да отидем по-нататък в други страни като Ливан например.
Следва последен скенер и излизане от сградата. Там чакат таксита и маршрутки. Взимаме нашата до Източен Йерусалим. Занапред ще го наричаме Кудс. Взимаме билета от гише срещу 10 динара на човек. Маршрутките нямат разписание. Тръгват, когато се напълнят. Това става на момента в нашия случай.
Следващите 50-ина километра взимаме за около час. Последната спирка на маршрутката е точно пред Дамаската порта на стария град. Това е мястото, за което ще разкажа отделно.
Три дни и един хаджилък по-късно поемаме
...обратно
Планирането на обратния път е изключително важно и зависи от неща, за които не си давате сметка. Например в петък, когато е свещеният за мюсюлманите ден, е ограничено работното време на йорданските граница и обществен транспорт. За сметка на това в събота, когато е шабат, е ограничено работното време на израелските полиция и обществен транспорт. Колкото до неделята пък, която, казват у нас, е ден за почивка и къпане с коса, в този свят е първият работен ден от седмицата и трябва да сме си у дома.
В най-лошия случай цените за кола под наем и автобус през шабат са по-високи. Както са по-високи по принцип за всички гоа, или не-юдеи.
Освен това визата, с която преди това съм влязъл в Йордания, е еднократна. Това означава, че трябва да си извадя нова. На моста "Алънби" обаче не издават. Това е така, защото на практика той не е международно признат граничен пункт, а неофициален.
Остават ми следните избори - да отида в йорданското консулство в Ерусалим, до посолството им в Рамала в Палестина или да се върнем през северния граничен пункт "Шейх Хюсеин".
Избираме третото. В конкретния случай ни притискаше времето, защото беше петък. За целта ни трябва междуградски автобус. От стария град до автогарата се пътува с трамвая. Еднократен билет за него струва 5,9 шекела и може да се купи от автомата както с пари в брой, така и с кредитна карта.
На автогарата купуваме билет до град Бет Шеан. Струва 37,5 шекела и е отворен. В нашия случай хващаме веднага автобус 961. Дотам пътува също и 966. Те спират навсякъде, а докато минават през окупираните територии са ескортирани от полицейска кола. Над всяка седалка в автобуса има юесби изход за зареждане на телефони. Взимаме 129-те километра между двата града за около два часа.
Това е важно, защото от Бет Шеан гоним местния автобус 16 за осемте километра до границата. В петък последната 16-ка тръгва в 15,20. Стигаме за десетина минути, като шофьорът не ни взима пари, така че не знаем колко струва пътуване за небогопомазани.
Следва деликатният момент, в който Израел ни събира по 103 шекела за излизане от страната. Може да се плати с карта.
Идва още по-деликатният момент на полицейската проверка, при която е добре заедно с подаването на паспорта да помолим гласно да не слагат печат в паспорта. В противен случай почти сигурно ще го направят.
Идва ред на чакане за граничния автобус. Струва само пет шекела и минаваме бързо. На влизане в Йордания взимаме отново виза - едномесечна и еднократна в моя случай. За моя изненада тя струва едва 10 динара. За същата на летището в Аман платих 40 динара.
Остава проблемът със 100-те километра от границата до Аман. Оказва се несъществен, защото веднага след терминала има както таксита, така и коли под наем. Таксито те кара до Аман за 29 динара. Колата струва по 25 динара на ден и можеш, разбира се, да я оставиш в Аман. Това е краят на пътуването.
Ето сметката: При трима пътуващи (които делим Uber и таксита) на отиване всеки дава за път, визи и други такси по 34 динара (в деня на публикацията един JOD струва 1,27 евро). На връщане всеки дава по 150 шекела (в деня на публикацията един NIS струва 0,23 евро) и 17 динара. Това прави 43 евро дотам и 56 евро обратно, или общо 198 лева.
Толкова струва сблъскването с играта на храмове, която представлява Йерусалим и за която става дума тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар