За няколко оскара повече

На оскари като на... нобел

Иии тази година... филмът с най-много оскари е... Slumdog Millionaire (Беднякът милионер). Обра всичко, оставяйки този за главна мъжка роля на (неочаквано) Шон Пен (което ме радва, защото той е един от четиримата американски актьори, чиито лица мога да разпозная, основно поради факта, че е обществено/политически ангажиран) и един за Пенелопе Крус, която, получавайки първия си оскар, се провикна на испански, че го посвещава на всички свои сънародници актьори (мен лично би ме изкефило, ако беше добавила и нещо като ¡No pasarán!, но за това друг път).
Неочаквано глезеното дете Брад Пит остана без близалка и с това тазгодишните награди окончателно заприличаха на ежегодните номинации за лауреат на Нобеловия комитет за литература, икономика или мир - политически мотивирани и определено с ляв (в политическия смисъл) уклон.
Което в случая за нас, европейските мейнстрийм (интересно, бих могъл да кажа "маса", което е от речника на лявата мисъл, но пък е толкова долна дума, поне на български и парадоксално трябва да я заменя с друга, още не компрометирала се, думичка, но бързаща да го стори) зрители е добре - филм, който определено радва, актьор, който няма слаба роля и Пенелопе, която идва от тъй близката нам Испания.

Всички (ли) обичат Дани Бойл

Какво обаче се случва (и наближавам края [на началото]). Електронното издание Asia Pacific Arts спретва една бърза критика на филмите, дискредитиращи Азия, защото се заиграват (направо си я превръщат в добре заплащан продукт - нещо като зрителен секс туризъм) с бордеите, бедността, мизерията. Да се отбележи, че тук е порицан и Ким Ки-дук (много фенове по света се кълнат в него).
Набързо се посочва, че светът би могъл да гледа филми за прогреса на този континент, за подобряващите се битови и трудови условия (сети ли се вече за ония кино-прегледи по кината у нас преди?).
Подобна теза, разбира се, би могла да бъде набързо сразена с аргумента, че такива неща показва пропагандното кино, а не художествените продукции и така да запушим устата на онези критици, които изостават на една (или повече) крачки от средния западен зрител (с неговата чувствителност, разбирания за свобода, демокрация и прочие).
Проблемът обаче е, че зад тази публикация (и идея, за да генерализираме) застават и западни люде, мислещи себе си като напредничави (както и да го мислят и дефинират това нещо), т.е. такива, които твърдят, че са с една (или повече) крачки пред средния западен човек.

Пресечна точка

И какво - авангард, ариергард, "сме в един и същи строй! Заедно във труд и бой..."
Това е, разбира се, чисто абстрактно допускане (на човек, който не е достатъчно на Запад, но се дърпа от това да бъде и на Изток), което води до празните мисли за синхронна и асинхронна история, за интерференции и прочие (контаминации също, забравих да кажа - ако някой се сеща още такива превзети думи, да казва), породено от един филм, който просто... кефи.