Преводачески шутки

Често колеги преводачи спорят разгорещено над нуждата от редакторска намеса в преведено от тях художествено произведение.

Често издатели пренебрегват нуждата от редакторска намеса в доставения им превод (а нерядко успоредно с това обвиняват преводачите в некомпетентност, режейки им от хонорарите).

Често чета книги и нерядко превеждам.

Никога досега обаче не бях срещал толкова слаб превод (може би защото огромната част от многохилядната ми библиотека е натрупана преди 1989 г.), дотолкова некачествен, че за пръв път се замислих да захвърля книга!

После премислих. Все пак варварско е да се изхвърля книга просто така. Реших първо да изложа тук съвсем случайни извадки от бумажката и едва след това да я сиктирдосам.

Започвам (съжалявайки, че оставих толкова моменти неотбелязани, а едва ли ще имам смелост да я препрочета отново, за да ги намеря).

Заглавие: 100 велики заговори и преврати (sic!), превод от руски (както ще се види веднага) Л.И.Любенов, Варна, изд. къща Компас, няма година, ISBN 954-701-174-4.

с.237 - "През 1791 г. той... интригувал в Полша..." - интригантствал? Питам само.

с. 241 (бележка под линия) - "Монтанярите /планинците, хората от върховете/ са били... , в отличие от "блатото". - Разбира се, всички в България освен убедените русофили и русофони казват "за разлика от". Изписването на скобите по този начин е по оригинала.

с.251 - "Граф Бабьоф... бил запознат с комунистическите теории, съчувствал им, но ги смятал за практически неосъществими." - споделял ги, симпатизирал им може би? Или пък, невнятно как прозрял несъстоятелността им в зародиш, все пак им съчувствал. Кой да ти каже...

с.254 - "Съдейки по всичко, Петър Фьодорович едва ли е бил баща на Павел. Самата Екатерина намеквала за бащинство на фаворита си Сергей Салтиков. Съвременници свидетелстват и за портретно сходство." - физическа прилика, по нашему, не ли?

с.267 - "Пален взел върху себе си функциите на "технически" ръководител на заговора." - принял на себя, хммм. А просто с "поел"?

с.268 - "По това време Павел "изписал" от Германия тринадесетгодишния Вюртембергски принц..." - "поръчал си", един вид... Сходството между буквите не е основание да се пренася непокътната думата в чуждия език.

с.268 - "Павел Първи започнал да подозира в тайни сношения Пален с Александър." - сношение на руски е идеално, но на български се е ограничило с времето до един-единствен тип отношение (срв. старобългарския глагол мочати - мокря по всякакъв начин; днес описва едно конкретно мокрене) - плътско сексуално. Да не говорим за съюза "с" - подозираш този и този, а не този с този, в противен случай се затвърждава убеждението за плътска връзка на еди кого си с другия.

с.270 - "Участниците се събирали по различни квартири... " - чак сега си давам сметка защо не обичам тази дума. Непрекъснато съм я срещал в недодялани преводи, където колегите не са се замисляли, че за руснаците това е "дом", "къща" и са оставяли в детската душа на четящия чувството за едни безмерни армии безимотни хора, които се събират по квартирите си, пият, кроят безуспешни заговори, а някъде се спотайва могъщата неведома класа на хазяите (имплицитно присъстващи всеки път, когато се заговори за квартири).

passim - "... носят охраната... " - знам, че военният жаргон и до ден днешен използва този израз, но му е простено - военните ни масово са получили образование на руски или от руски източници. Ние, лаиците, казваме, че еди кой си гарнизон/полк охранява еди какво си.

с.271 - "Мемоаристите различно описват императора... " - българският словоред подрежда частите на речта по различен начин. Така, интуитивно бихме казали "мемоаристите описват императора по различен начин/различно" и трябва да сме пили дълго и слушали Висоцки, за да си обърнем езика в непривичния порядък.

Давам само един пример, но този тип грешка е навсякъде, на практика във всяко трето изречение. Да не говорим за подчинените изречения, които са предадени точно както на руски (за чест на преводача, пунктуацията е блестяща - не като моята), което усложнява неимоверно изказа. Сякаш чета Цицерон. Ама не, дори и той е познавал и ползвал местоимения и предлози като който, когато, с което, поради което и т.н.

Заключение ли? Вярно, че станах като чудомировата героиня, която тръби "не съм като от тия", ама, колеги, гледайте преводите си!

За сведение на издателя и на посрещачите - книгата остана недочетена единствено заради ужасяващия превод, който спъва, дразни и чегърта погледа на всеки ред. След като бе надлежно изхвърлена, пострадавшият се опита да разгласи в нета за безподобното качество на продукта и да зачерни името на издателството, подписало се под него.