Driving me crazy в Йордания

Тези бележки са за връзката между каране на кола,
изнервянето и обществения договор

И така, първото нещо, което ти прави впечатление от произволен арабски град, е смисълът на израза "кара/паркира като арабин в пустиня". В общия случай няма нищо преувеличено в него.

Второто нещо е, че в учебните коли има предимно (в съотношение десет към едно) жени и момичета. Ама защо така, попитах няколко души.

Е, ти представяш ли си някой да ме учи как да карам кола, ми отговори единият, шофьор в европейско посолство. А и в тия курсове на какво ги учат? На нищо. Да цъкат мигачи, вместо да карат, убеден е човекът.

Официалната версия е, че мъжете тук са твърде горди, за да се покажат слаби и неуки пред някого, пък бил той и лицензиран инструктор, обясни ми друга позната. Истината обаче е, че в повечето случаи момчетата или нямат пари за курсове, или просто взимат тайно колите от бащите си и карат дядовците им да ги учат.

Затова например 80% от йорданците нямат книжки, пресмята тя. Така че когато има катастрофа, шофьорите първо уточняват дали и двамата имат книжки, ми разказа учителят ми по арабски. Ако звездите са се наредили и са се блъснали двама души с книжки, викат полиция. В общия случай просто започват да търсят начин да оправят щетите, опирайки се на веригата от роднини и познати.

Като цяло резултатът е ясен. От всички познати на човечеството правила за движение важи само едно. Предимство има онзи, който пръв е стигнал до кръстовището. Ако има фотофиниш, победителят се установява с клаксони. Това е.

Веднъж излязъл на улицата с колата, ти остава единствено да научиш навиците за движение на таксиджиите. Това става по вторични белези. Така например уважаващият себе си шофьор на такси е покрил страничното си стъкло с молитвено килимче. То играе сенник - плътен и покриващ абсолютно всичко отляво. Това автоматично дава предимство на таксиджията спрямо всички от лявата му страна.

Ако обаче той иска да завие наляво, повдига леко килимчето. Глупости - не за да има видимост! Просто показва на другите, че ще прави маневра от подветрената страна. Това пак му осигурява предимство.

Другото важно е движението през нощта. Никой таксиджия, научил занаята от дядо си, няма да пусне фарове през нощта. Те: 1. така или иначе са безполезни, а и обикновено не работят, и 2. харчат бензин, убеден е всеки нормален дядо.

Фарове се пускат за кратко и единствено когато наближаваш кръстовище. При това на бакшиша винаги му идва отвътре да включи дългите. То другото не са и фарове. Така неволно заслепява останалите и пак си осигурява предимство.

Следва още една категория специални шофьори - жени с добри коли и - вероятно - добро материално положение. Те са онези малки ребелчета, които мъстят за всички потискани и тъпкани в обществото им жени. Тях ги познаваш по това, че не дават на никой мъж да пресече кръстовището преди тях, независимо кой има предимство по конвенционалните правила или дори кой е стигнал пръв до точката на кипене.

"Като стигна кръстовище, просто гледам втренчено напред, без да обръщам внимание на хората наоколо и давам газ", ми обясни друга позната единственото правило, което спазва.

Сега си представи тези правила и българските мутри на едно място - сеч! Как и защо тогава в Йордания не се получава така? Нямам отговор, затова пък имам версия.

Личният ми шофьорски опит показва следното. Докато караш тук, трябва непрекъснато да следиш действията, бездействията и намеренията на другите. За целта трябва да си наблюдателен, но и да мислиш като другите. Трябва да се поставяш на тяхно място, но и да бъдеш гъвкав с решенията си.

Така неусетно се получава, че преоткриваш правилата за движение на всяко следващо кръстовище. С това преоткриваш и правилата за социално приемливо поведение и на практика пренаписваш непрекъснато своеобразен обществен договор. В резултат по улиците на петмилионния Аман виждаш несравнимо по-малко нерви, катастрофи или попържащи зад воланите си хора, отколкото би очаквал.

Виждаш хора, които може и да не уважават човека насреща си, но се съобразяват с него. За разлика от установяващата се в София или по магистралката ни норма.

Иначе тук по телевизията вървеше мини-сериалът My American Neigbhor. В клипа отдолу е серията за правилата на движение в Йордания. Enjoy responsibly!