"И защо му е на пирата на пето число заплата"

Това е дневник на плаване, започнало в една от четирите марини край Атина, преминало през Цикладите Китнос, Серифос и Кеа, и завършило на островите от Сароническия залив Идра и Порос.

Етап 0: Летище "Елевтериос Венизелос" - Марина Алиму (Μαρίνα Αλίμου)

Атинското летище е на две нива - заминаващи и пристигащи. Вие вероятно току що сте кацнали, следователно сте на правилното ниво. Отивате към изход номер 5. Там е спирката на автобус X96. А това е линк към маршрута и разписанието му, валиден към момента на написване на блога.

Цената за билета е около 6 евро. Разстоянието от 30 км до марината се взима, поне събота предиобяд, за около 45 минути. Слизате или на спирка "3-и километър Каламаки" (3η Καλαμακίου), или на следващата "1-и километър Каламаки" (1η Καλαμακίου). От тях ще подходите към двата различни края на марината.

NB! Ако питате на летищната информация с кой автобус да стигнете до марината, не ползвайте, подобно на повечето българи, името Алимос. Това е едноименното някогашно село, което се намира на няколко километра от брега. Вие търсите неговото яхтено пристанище Марина Алиму.

Съвет: Можете да напазарувате провизии в Carrefour Express на северния край на пристанището. Има всичко необходимо. Плюс е, че бус на магазина превозва безплатно покупките до яхтата ви.

Етап 1: Марина Алиму - Китнос (Κύθνος). Жълтият етап

Вятър няма. Няма и прогноза. Имаме много гориво и решаваме да стигнем колкото се може по-далеч в първия ден на плаването. Конкретно - да подминем очевидната първа спирка Кеа и да продължим до Китнос.

За зла оврага не си водех дневника, докато плавахме, както ни посъветна скиперът - близък наш приятел. Затова сега единствената ми представа за разстоянието между Марина Алиму и залива в Китнос, където пристанахме, се изчерпва с много дълго, но пък хубаво.

За сметка на това не знам и в кой край на острова спахме. Знам единствено, че в началото на октомври и по този маршрут плавахме не само във фарватера на контейнеровози, но и по пътя на ежегодната миграция на рибата тон. Това означава почти безпроблемно улавяне на вечерята.

Досега нямах представа, но най-много и лесно риба се намира край брега и особено край носове.

Съвет: Ако си заловите риба и не се престрашите да направите рибена чорба с морска вода (което е първият ни избор), отивате в произволна таверна на брега и молите да ви я сготвят. На нас не ни отказаха нито веднъж. Навсякъде при това приготвяха рибата тон или единствената лица (λίτσα, Lichia Amia), която хванахме, по различен начин.

История: Китнос вероятно е най-ранно заселеният остров от Цикладите. Находки от североизточния край на острова са датирани от 9-о хилядолетие преди Христа. През Античността се е славел с излючително справедливия си обществен строй.

Етап 2: Китнос - Серифос (Σέριφος). Червеният етап

Приставаме в Ливади Серифу, което е и основното пристанище на острова. Ние сме тези първите - с катамарана Dance with the Waves.

За мен, който обичам да говоря с хората по островите, приключението започва сега.

Серифос е магия. Няма смисъл да опитвам да я пресъздам. Просто си отбелязвам, че допреди стотина ходини хората тук са работели в двете мини. Точно преди 100 години, през 1916-а миньорите вдигат голяма стачка. Атина праща полиция да я помете. Заедно с устрема на хората, властите замитат четири живота, дават четири жертви и заличават вся-ка почит на хората към властта.

Първата част на горното изречение може да се прочете в паметника по пътя към столицата, или хора (χώρα) на острова. Втората - в погледите на малцината му обитатели.

Съвет: Задължително се качете до хората. Има автобус, но и пеша се стига за около 40 минути приятно ходене. Най-добре, ако успеете да направите така, че да видите залеза от калето, което е на върха на селото. Фейсбуката ще ви възнагради щедро :)

История: Царят на острова Полидект бил влюбен в Даная. Тя не го искала, а синът й Персей плашел да убие навлека. Полидект взел друга жена и като сватбен дар поискал от всеки мъж в Серифос по един кон. Това включвало и рибаря Персей. Кон той нямал как да намери, но не искал да се излага пред големците. Затова, подлъган от скучаещите богове и най-вече Атина, се врекъл да донесе главата на Горгоната Медуза. Останалото е известният мит.

Етап 3: Серифос - Кеа (Κέα). Синият етап

Ако не греша, приставаме в Корисия (Κορησσία). Това е основното пристанище на Кеа, която също се казва Дзия (Τζία). Тук за пръв и последен път в това плаване ни събраха такса за лодката.

За мен обаче Кеа е мястото с архаичната статуя на лъва със загадъчна усмивка.

Като си вземете кола под наем (на нас ни струваше 15 евро, както заради прекрасния ни гръцки, така и заради факта, че взехме три, при това за по-малко от денонощие), трябва да подминете най-високата точка на хората и да продължите към статуята. Пътят е означен и няма да се загубите.

NB! Хората тук си има име. Казва се Юлида (Ιουλίς). Мястото е стръмно и вътре не можете да влезете с колата. Оставете я или на паркинга в началото на града (познава се по първата табела, която сочи, че главният път се отклонява за Юлида), или на този в края. Него ще познаете по супер-маркета в съседство.

Съвет: Задължително избродете Юлида открай докрай. Градчето е невероятно. Криволичещи коридори, които тук играят улички, котки лентяи, мустакати дядовци мулетари и къщи с червени покриви. За разлика от останалите Циклади, цветът на Кеа е керемидено-червеното. И това далеч не е единственото, което придава на острова италиански оттенък.

А вечерта, ако хапвате на пристанището, без никакво колебание препоръчвам Франгискос (Στον Φραγκήσκο). Кръчмата е в северния край на крайбрежната уличка.

Защо там ли? Когато му занесохме рибата-тон и го помолихме да ни я сготви, лично шефът - Франгискос се зае. Направи най-простото наглед ядене, от Кефалоня, каза: риба-тон на фурна с картофи и сос. Сосът беше убийствен. Толкова, че Франгискос дойде по някое време с резен хляб и помоли да опита, защото сам не може да се сдържи. Когато ставахме от масата, пак лично отсервира и седна с комат хляб да доотопи онова, което безразсъдно бяхме оставили.

Не беше никак трудно да си представя Франгискос като доволен бръмчащ котарак. Като например този от Юлида. Тоест, като напълно завършена метафора за добрия живот.

Иначе Кеа е най-западният обитаем остров от Цикладите. В него постоянно живеят около две хиляди души. Забравете бленуваната червена спретната къщУра с две коткИ отпред. Разпитвах дълго и упорито. В последните кризави години французи са налазили острова и са препикали навсякъде. Сега имоти вече няма. Където има, са скъпи.

Етап 4: Кеа - Идра (Ύδρα). Лилавият етап

Съдейки по опита ни от началото на октомври, в сезона е почти невъзможно да се влезе в основното пристанище на Идра. Ние опитахме, започвайки отдалеч да си говорим с пристанищните власти. Когато пристигнахме, всичко в миниатюрния пристан беше заето. Насочихме се към залива Мандраки (Μαντράκι). Ако идвате като нас от изток, първо минавате покрай него, за да стигнете до село Идра.

Макар да има известни трудности при приставане, Мандраки се оказа добър ход. Най-вече защото можете да видите как старите корсарски оръдия днес имат много по-привлекателна роля. На всяко от тях можете да завържете идеалния булин.

NB! Ако приставате в Мандраки, не се притеснявайте - има морско такси, което може да ви откара до Идра. Не се налага да го търсите. Още докато приставате, то ще дойде и ще ви метне визитката си.

Съвет: Вместо таксито, просто се разходете по крайбрежната пътека. За 20 минути сте в Идра. А гледката ще ви възнагради богато. По пътя не се притеснявайте за коли. На Идра те са забранени. Това е едната му особеност. Пиратското му минало - втората.

Всъщност през XIX в. островът е бил за Гърция това, което е бил Сен Мало и хора като Сюркуф за Франция през XVIII в. Нещо повече, от Идра и неговия боен флот започва през 1821 г. въстанието, което ще завърши със създаването на днешна Гърция.

Дори някогашните пирати, впоследствие търговци и по стечение на обстоятелствата революционери смятат, че ще могат да сложат ръка на новосъздадената държава със столица Навплио. Налага се първият управник на страната Йоанис Каподистрияс да прати армия, която унищожава по-голяма част от флота на разбунтувалите се острови Идра и Порос.

По-късно тяхната партия все пак излъчва няколко премиери, мнозина министри и безчет дипломати. Идра обаче никога не се връща към буржоазния си блясък от началото на XIX в. Точно там имате чувството, че се намирате, докато бродите от града.

Съвет: Обиколката с мулета няма да ви разочарова. Има турове с различно времетраене и обхват. Дори и да не го изберете, се качете до крепостта над пристанището. Особено за залеза.

Другата гореща препоръка е морският музей на острова. Прехвърля ви във времето, когато тук е била морската търговска академия, а хамбарите на къщите, които виждате днес, са пращели от наполеони.

Това е така, защото по време на голямата морска блокада на Франция, наложена от адмирал Нелсън, търговските кораби на Идра, плаващи или под руски флаг, или под частен, са снабдявали наполеонова Франция с жито.

История: През 1960 г. младият канадски евреин Леонард Коен си купува къща на острова. Тук среща и единствената си муза. Следват години на наркотични трипове, едни от най-въздействащите песни за поколения по цял свят и култа към музиканта в Гърция. Съвсем наскоро той последва музата си в историята.

Залив 5: Идра - Порос (Πόρος). Зеленият етап

По всичко личи, че приближаваме континента.

Най-вече по петмачтовите круизни ветроходи. Но дори и каналът, който дели продълговатия остров от Пелопонес, ти дава усещането, че си вече на континента.

Въпреки това Порос си е остров.

Съвет: Горещо препоръчвам да се качите нагоре в селото. Ако можете да намерите таверна Платанос (Πλάτανος), която е близо до часовниковата кула, добре. Ако не - която и да е друга. Това е линкът за Платанос в tripadvisor. Мястото е високо и има гледка към пристанището. В същото време е невъобразимо вкусно.

Във всеки случай за мен Порос остава мястото на ей този малък 2cv.

На пръв поглед няма как да има по-голям контраст между червения ситроен и сините черчевета и дървении на пороските къщи. На втори поглед няма как да бъде по-топло и средиземноморско едновременно.

Всъщност, ако не бях объркал цветовете на картата в началото на блога, щях да нарисувам Порос като червения етап, Кеа - задължително охра, защото това е цветът на керемидите там, а Серифос - вероятно жълт.

Това беше и последната спирка преди връщането. За нас то беше патетичният опит да намерим място на марината. Ако си в сезона и нямаш резервация, нямаш шанс. В началото на октомври беше също изключитено натоварено. Намерихме доста трудно, след дълги и весели разговори с всевъзможни хора от сушата.

Естествено, всичко приключи с рекапитулация в произволна, макар и добре подбрана в нашия случай, таверна в Каламаки. Където всичко започна с по бутилка рецина, а завърши с проливен дъжд, под който се прибрахме. И неволно ми напомни за припева от ей тая песен на Митко Таралежков:

Наздраве!

Съвет: Ако, подобно на нас, искате да пътувате рано сутрин за летището, няма никакъв проблем. Можете да се договорите с такситата от предишната вечер. Колата излиза 35 евро - съвсем изгодно за четирима души например. И изобщо не се притеснявайте - таксиджиите ще дойдат навреме и ще бъдат толкова любезни за 15-ината минути, които ще прекарате заедно, че ще се чудите и маете дали става дума за Гърция и за всеобщо ненавижданата професия бакшиш.

И още един - тъй като правилният плейлист е фун-да-мен-та-лен за доброто изкарване, оставям ей това парче тук. За всеки случай.