Днес продава кърпи на пресечките на булевард Ротшилд и Херцел. Хората спират да си купуват от него, дори и да нямат нужда от кърпи. Просто защото винаги има някоя добра дума и ги зарежда с енергия и усмивки.
Докато четох историята му, си го представих като един от хилядите български евреи, заселили се в Яфо. Там и до днес си има "български квартал", вероятно вече само по име.
И се сетих как някой от тях разказваше, че в първите години след преселването си нашите евреи трябвало да се пазят основно от други евреи - ултраортодоксалните. Защото нашите жени си били свикнали дойде ли събота, да изперат домашните. И не се и замисляли, че това е шабат. Затова онези налитали да им махат прането и да ги бият. Та нашите мъже направили доброволчески отряди да пазят жените, докато перат и простират. Защото шабат-нешабат, ама мръсен не се ходи.
Тази история пък ми напомни за разказите на българските турци за първите години след изселването в края на 80-те. В кварталите, където те се събирали, в техните си кръчми се пиело. Затова там идвали и всички останали турци. Защото мюсюлмани-немюсюлмани, ама ракията ни си я бива.
Тогава пък се замислих - а какво сме дали на третата голяма монотеистична религия. Ами как какво - едни от най-прелестните ереси - павликянството и богомилството. Процъфтяло по-късно и на други места като катарство и какво ли още не. След още някой век напъване пък сме родили и исихазма.
Накрая и съвсем случайно се сетих за произхода на старобългарската дума за църква - црькы (ето я тук в речника на Цейтлин. Нашата БАН също направи старобългарски си речник онлайн, но по някаква причина сайтът не работи). Та според учителката ми по старобългарски Живка Икономова етимологията на црькы не е еднозначна. Някои я извеждат от гръцката Κυριακή (οικία), сиреч Господен (дом).
Аз харесвам повече онази етимология, според която идва от латинското circus, или кръг, окръжност, заради формата на олтара или по-скоро на предолтарното пространство. Където в ранното християнство се нареждали троновете на епископите в храма. Защото нали първите църкви са възникнали като места, където хората се събирали заедно на една трапеза.
Във всеки случай от същото circus произлиза и днешният цирк. Та затова ми харесва евентуалното родство между църквата и цирка в главите на нашенците. Тогава със сигурност може да се спекулира и с религиозните чувства на българските християни, евреи и мюсюлмани, илюстрирани по-горе.
Но вероятно това е напразна моя надежда - че българите отколе са вярвали в убеждения и ценности, но не и в институциите, въплътили и иззели идеите.
Впрочем Живка Икономова винаги отбелязваше, а и държеше ние да го правим, че Църква се пише с главна буква и бележи институцията, а черква - храма.
Addenda Ден след написването се сетих за още един случаен факт, но свързан по някакъв начин с Κυριακή. В езиците на местата, създали и приели християнството, Κυριακή, Domenica, или господен, е името на последния, седми ден от седмицата. Когато дошъл ред на българите да приемат християнството, това очевидно не им говорело много. Затова избрали онзи елемент от господния ден, който им импонирал - фактът, че е грехота в него да се работи. Така наместо господен ден си имаме не-деля. Вероятно няма никаква връзка фактът, че за децата на социализма той беше известен като ден за къпане с коса :).
Addenda bis Седмица по-късно се сетих и за полилеите в храма "Свети Николай Софийски". Ама за тях отделно. Като ги наснимам. Че хората инак не вярват.
0 коментара:
Публикуване на коментар