С края на Армстронг не свършва мечтата

"Следващия път, когато се озовете в ясна нощ под открито небе и видите Луната да ви се усмихва, си спомнете за Нийл Армстронг и му намигнете." Така завършва едно публично обръщение. С него семейството на американския астронавт съобщава на света, че първият човек, стъпил на Луната, се е преселил трайно на нея. На 25 август 2012 г. на 82-годишна възраст.

За тези години той е останал в историята като автор на вероятно най-известния цитат в английския език: "That's one small step for man, one giant leap for mankind" (Това е малка стъпка за човек, но огромен скок за човечеството). Думите са произнесени, докато на 20 юли 1969 г. излиза от лунния модул като командир на мисията "Аполо" 11.

Неговата малка гигантска крачка е наблюдавана от над 600 милиона души в света, населяван тогава от около 3,5 милиарда. Излъчва се пряко дори в България, като вероятно е първото предаване от капиталистическия свят и е огромен потрес за тогавашната публика у нас. Самият Армстронг така и не разбира до края на живота си какво толкова е направил. Той е "просто един инженер, който изпълнява задълженията си". Заради прословутата си скромност напуска набързо НАСА, изоставя преподавателската си кариера, отказва да влезе в политиката подобно на свои бивши колеги и почти издига стена от мълчание пред медиите.

Прескача я едва в последните години, за да критикува плановете на правителството на Барак Обама да намали бюджета на НАСА и да прехвърли редица дейности към частни фирми, включително разработване, собственост и опериране на ракети-носители, припомня в. "Уолстрийт джърнъл". Изданието обаче не стига до причината за действията на Армстронг.

В началото на 1986 г. точно 73 секунди след старта се разбива совалката "Челинджър". Загиват всички седем астронавти на борда. Тогавашният президент Роналд Рейгън назначава експертна комисия да разследва трагедията. Тя се оглавява от Нийл Армстронг. Изваден от уединението си, той се прочува като педантичен и съвестен разследващ, разпитал десетки учени, подизпълнители и политици. Пред Конгреса той казва лаконично: "Целият проект прилича на изготвен след търг с най-ниска цена."
Точно толкова лаконичен е, когато телевизия Си Би Ес го разпитва за Луната: "Интересно място е. Препоръчвам го."

Ден по-рано друг Армстронг, не по-малко прочут, каза вероятно за пръв път в живота си няколко простички думи: "Не мога повече, предавам се."

Това е седемкратният пореден шампион в най-старата, авторитетна и тежка колоездачна надпревара - Тур дьо Франс.

Шампионът, който надмогна рака и стана пример за милиони по света, се предаде пред Международната антидопингова комисия. След дългогодишни разследвания и скандали тя му отне титлите. Скандалът отекна далеч отвъд спортните среди. Те и бездруго се съмняваха, е Армстронг е най-големият сред шампионите. Малко преди него Турът имаше своя герой - петкратния победител Мигел Индурайн. Испанецът обаче бе несравнимо по-мълчалив от именития си наследник. Дори по времето на Ланс се смяташе, че германецът Ян Улрих и италианецът Марко Пантани са по-добри състезатели от него. Те обаче нямаха отбор, който да ги изведе до титлите.

За разлика от тях Ланс бе огромната маркетингова звезда. Историята за спортиста, победил смятана за нелечима болест (за сравнение, горе-долу по същото време същото направиха българските футболисти Любослав Пенев и Йвайло Йорданов - и двамата от малката група на по-мълчаливите герои от поколението на 94-а) и изковал седем поредни титли. За марката Ланс работеха както отборът му, така и фирми, които продаваха стоката си благодарение на него. А и за разлика от следващите маркетингови звезди в спорта, като например Дейвид Бекъм и Ууд Тайгър, той направи име с воля и дух, а не със скандални истории.

Именно сриването на примера и позитивната легенда бе същината в отнемането на титлите му. Броени дни след случката той участва в състезание по планинско колоездене, където бе задминат дори от 16-годишен свой съперник.

"Знаете, че тук съм просто аматьор", сподели той с усмивка и добави, че целият скандал по никакъв начин не се е отразил на фондацията му Livestrong. Той я основа, за да се бори с рака и успя, не само благодарение на характерните жълти гривни, по които колоездачите по цял свят се разпознаваме, да събере до момента над $250 милиона. И мечтата му продължава.

All credit for this piece goes to Пачо®