На Мето

кьошето

Усмивки от старите... вестници - І

1 comment

А това е първата част от кратка извадка измежду статии, които съм писал покрай ежедневните дописки за различни вестници...

"Монитор", 29.10.2005






Столицата на одрисите е строена по предварителен план

Крепостната стена на Севтополис била дълга 3 200 стъпки

Учени разкопават града преди половин век, днес там е построен язовир “Копринка”
МЕТОДИ ГЕРАСИМОВ
Римски градове и вили, крепости и църкви от времето на средновековните ни царе, тракийски гробници, пръснати из цяла България, ни очакват, за да ни приемат в света си.
В. "Монитор" започва рубрика "Културни маршрути", където ще ви представяме паметници на историческото ни наследство.
Ако можем да се изкачим до Перперикон или Старосел, да отправим поглед натам, накъдето се е взирал тракийският владетел, да вдишаме същия въздух, да седнем в неговия трон, то има един град, който, макар и добре известен, остава недостъпен.
Само на 8 км. западно от Казанлък, върху левия бряг на р. Тунджа, там, където в нея се е вливала Голяма Варовица, върху нещо като полуостровче одрисът Севт е издигнал своята столица и й дал името си - Севтополис. Днес градът, който не надживял с много своя създател, лежи на дъното на язовир "Копринка". И ако преди повече от петдесет години учените, разкопали града, са можели да бродят по улиците му, но не били в състояние да кажат кой знае колко повече за живота там, днес знаем много за пътя на Севт III и неговото племе, въпреки че не можем да влезем в твърдината на одрисите.
Одрисите, казва ни още Херодот, били най-силни сред тракийските племена. Самите траки пък били най-многобройният народ след индийците и добре, че - допълва бащата на историята, не го били разбрали, пък и не се погаждали братовчедите помежду си, иначе току виж и света завладели. Мирно и кротко си живеели траки и елини, два отделни свята, пресичащи се рядко и за кратко - войни, сватби. Едните учели другите да почитат Дионис. Те пък връщали жеста и продавали паници за вино, с което се почита бога. Така, улисани в размяна на духовност срещу бит, траките не обърнали внимание кога по земите им се появили македоните на Филип II. Бащата на Александър Велики, от любов ли към тайнствените Велики богове от остров Самотраки или воден от друго, започнал да строи градове из днешна Тракия. Така например, когато поискал да се отърве от адвокатите, ораторите и останалите лъжци и крадци в царството си, ги събрал, две хиляди души, казват, и ги изселил на място, на което дал и името си - Филипополис. Неговият син, големият завоевател Александър, пък оставил над 40 Александрии - от известната в Египет, където и до днес търсят гроба му, до Индия и планината Каракорум. Така и се поставило началото на голямата антична глобализация, наречена просто елинизъм. Хора с различен цвят на кожата, мисли и духовност, разменящи си думи на гръцки, олимпийските богове, пригодени за всякакви климати, градове, никнещи от нищото и окончаващи на -полис.
Градът на Севт е част от това уеднаквяване. Одрисът е избрал живописно, но слабо защитено от природата място, за да съгради из основи резиденцията си. Владетелското жилище се издига само на 1,5 м от водата на Тунджа. Затова някои учени твърдят уверено, че е невъзможно воин като Севт да е проявил толкова недалновидност в избора на столица и търсят престолнината му високо в старопланинските проходи. Севтополис, за разлика и от много съвременни градове, е построен по предварителен градоустройствен план.
Пръв идеята за планирано строителство приложил малоазиецът Хиподам, комуто възложили да възстанови родния си град Милет, разрушен от персите. Архитектът, съвсем в духа на гръцката идея за равноправие на всички жители, разчертал един квадрат. Две главни улици, по 21 стъпки широка всяка, се пресичали под прав ъгъл. В средата, на равни разстояния от всички краища, поставил агората - площадът, където свободните, и следователно, неработещи граждани на полиса се стичали от зори, за да обсъждат, т.е. да движат държавните, тъй както и ежедневните дела. Успоредно на всяка от главните улици, през 70 стъпки, се източвали по-малки улички. Така се образувала мрежа от квадрати, или жилищни комплекси, където се издигали, всичките еднакви, домовете на гражданите. Колкото по-голям бил градът, толкова по-нагъсто били жилищата. В Атина например, теснотията била толкова голяма, че човек преди да излезе от собствената си къща бил принуден да чука от вътрешната страна на вратата си и да предупреждава, че излиза. Правел го просто за да не блъсне с вратата (а тя винаги се отваряла навън, за да не заема жизнено пространство в дома) някой зазяпал се минувач. Всички къщи, както и целият град, били снабдени с канализация. Това спестявало екзотичното преживяване, познато до модерни времена в Европа, мръсните води и отпадъците да се изливат от легени върху главите на досадни донжуани и позакъснели гуляйджии. В центъра, току до агората, се намирал и храмът на божеството, по чиято промисъл делата на града процъфтявали. Храмът, разбира се, имал и практична стойност - винаги съхранявал документите на държавата, нерядко пазел и парите й, а понякога, поради властта си да обгръща с неприкосновеност поискалия убежище, приютявал за кратко закъсали политици, отцеубийци и други авантюристи. Това, разбира се, се случвало в древна Гърция, която държала на гражданските свободи и равноправието между всички. Севтополис, макар и построен според хиподамовата система, принадлежал не на народа си, а на владетеля си.
Всичко тук е като в Гърция, но не съвсем. Дългата 3 200 стъпки крепостна стена загражда площ от 5 хектара. Агората е там, където първо се спира идващият отдалеч пътник - в центъра, но е прекомерно голяма за непривикналото око на странника. Тя е малко по-ниска от околните улици и е отделена от тях с каменен бордюр - не всекиму е позволено да влезе в свещеното място. Трябва да си се пречистил, но и да си над 18-годишен. Ако отговаряш на условията, можеш да пристъпиш и да възлееш на олтара на бога Дионис. Настрани от агората е храмът на Великите богове от Самотраки (верни на нрава си, траките не са ни оставили имената на троицата, както и никога не са счели за нужно да назоват бога-конник. Това са направили далеч по-късно словоохотливите елини). Къщите обаче са неприлично малко, а и са застроени нарядко така, че да имат обширни вътрешни дворове. В целия град надали са живеели повече от петдесетина семейства. При това без да им се налага да пращат из препълнените улици глашатаи, които да обявяват, че благородният Котис ще мине след малко на носилката си и се умоляват почитаемите граждани да се поотместят от улицата, за да избегнем задръстването (каквато отрано е била практиката в Рим например). Всъщност градът си имал околовръстно шосе, което минавало покрай крепостната стена и всеки, който бързал, можел по него стигне където му било нужно. Севтополис, макар и малко отдалечен от основните пътища (а в древността където е имало път, е имало и цивилизация), е бил началото на друм, който водел на запад до Филипополис, а на юг - до Кабиле. В югоизточния край на града можем да си представим пристанището върху река Тунджа. Там многобройни търговци са стоварвали амфорите с вино и зехтин, идващи от юг. А за само шейсетгодишния си живот градът е изпил толкова от драгоценните напитки, че саловете и лодките трябва да са пристигали ежедневно тук. Макар и да не различаваме лицата на безгрижните обитатели на Севтополис, можем да предположим, че в този III век пр.Хр. на глобализация тук са пребивавали и гръцки офицери на служба при одриса, и роднини на владетеля, които той за по-сигурно е държал под око, както и македонските роднини на съпругата. Те са хората, осеяли цялата Казанлъшка долина със своите гробници, а също и със села, които е трябвало да произвеждат храната, необходима за битието на Севт.
Покоите на одриса са последното място, където чужденецът може да попадне. Те пазят ревниво достъпа до вътрешността си. Смъртните можем да преминем предверието, което ще ни въведе в сградата. Вътрешната част е разделена на две. Почти половината е една обширна зала, облицована с мрамор донякъде, оцветена в помпеанско червено до края на стените, и с бели тавани. По средата на тази бяло-червено-черна абстракция се е намирало огнището-олтар. Тук тракът е извършвал първата част от посвещаването в тайнството на божествената триада от Самотраки. Втората част на вътрешността се състои от три двойни помещения, изолирани помежду си, но всяка двойка е била свързана с предверието. Там се е извършвал вторият етап в посвещаването, но за простосмъртния входът е бил забранен с ужасяващ надпис върху вратата. В едно от тези помещения всъщност се е намирала и стълбата, водеща към втория етаж - може би, ако можехме да проникнем, щяхме да разберем, че не е нищо повече от покоите на Севт.
Основан в последните десетилетия на IV в.пр.Хр., градът споделя съдбата на създателя си. Учените, които разкопали Севтополис, намерили и хиляди камъни от бойни прашки, разрушени стени и изгорели къщи. Катастрофата, която сполетяла райското място към средата на III пр.Хр., се оказала фатална. Опитите да бъде презаселен продължили дори и по време на Средновековието, но никога вече саловете с тасоско вино и зехтин от Халкидики не пуснали котва край пристана на Севтополис.

1 коментар:

  1. Не харесваш българския си произход и ти личи в писанията. Принизяваш историята и същността на траките и възвеличаваш и най-елементарните неща идещи от елините. Национален нихилизъм ли що ли. А и логиката ти е обратна-"а в древността където е имало път, е имало и цивилизация". Май логиката води до извода- в древността където е имало цивилизация е имало път.

    ОтговорИзтриване