Когато си в Тоскана, прави като тосканците...

Цел: Тоскана (22 990 кв.км.) - цялата без остатък.

Ограничения: бюджет и време (склонни сме да похарчим не повече от 1200 евро за 5-6 дни, в което се включват самолетните билети, спането и автомобилът под наем).
Предимства: поназвайваме това-онова на най-прекрасно бокачовско наречие (да не говорим, че двамата заедно се оправяме на почти всички езици от трите страни на Mare Nostrum).
Екип: Млада влюбена, енергична и любознателна двойка.
Логистика: самолет до някъде и кола под наем до всякъде другаде.

Всичко е въпрос на планиране и оглеждане на детайлите. След като знаем, че ще се возим с кола под наем (ок. 120 евро за 6 дни за автомобил компактен клас с дизелов двигател плюс джипиес), остава да намерим летище и спане.
От София можем да вземем самолети на известна евтина компания до Рим или Болоня. Колите под наем в Болоня обаче са значително по-скъпи от тези в Рим. Значи е решено.
Остава да намерим мястото за спане. Нашето се казва Terranuova Bracciolini, област Арецо.

View Larger Map
Убеден съм, че в съвременната история на селото най-значителното събитие е нашият престой там.
Изборът е съвсем случаен. Механизмът е - отваряте сайта http://www.agriturismo.com/ и търсите. Ние обичаме категорията B&B (= bed&breakfast). Сиреч, къщи като в "Открадната красота" на Бертолучи. Единствено непорочната Лив Тейлър не шляпа гола пред басейна. Но пък и моето момиче е несравнимо по-изкусително.
Избирате си къща според мястото и детайлите (както ще стане ясно по-долу) - нашата е приблизително в центъра на областта и на 245 км от Рим, 46 от Флоренция, 35 от Арецо, 109 от Сиена и 220 от Сан Марино.
Остава да разгледате маршрута, да заобиколите платените магистрали и да видите, че пътьом можете да посетите например Асизи.
Достигането до къщата предлага два малки, но христоматийни примера за културни различия и загубване в превода, съответно.
1. Тъй като тя е встрани от селото, което сме подминали и се движим подозрително дълго извън него, питаме произволен човек за Via dei re etruschi. Като виа в моите очи си е улица с всичките й софийски характеристики.
Отговорът:

- Господине, но тази виа е на повече от 3000 години и с дължина над 700 километра. Вие сте на нея. Коя част Ви интересува точно?
Което моментално ми припомня случка в Охрид, където любезният (но все пак македонец) домакин в хотелче встрани от чаршията ни упътва как да стигнем до каквото и да е място за ядене в центъра: "Ке одите право по патот. Ке го найдете најстарото дрво на Балканите. Кога го заобикОлите најстарото дрво на Балканите..." Луно, луноо, земьо мАкедонска, - плескам се по челото, пак ли ке те делиме?" Аз го питам за плескавица, той ми говори за най-старото дърво на Балканите! Седи си сега на гАзот, като те питам за МАкедонија, ще ми обясниш!

2. Все още по пътя, се обаждаме за пръв път на бай Енцо (собственикът на къщата ни, в края на разказа се оказва от добрите). Обяснявам на кристално ясен италиански къде сме и той:
- Ма вие сте пред нас! Карайте още малко и като видите портал с два pini отпред и надпис Вила Боргези, влизате. Нали знаете какво е pino?
Боожеее, аз ли да не знам?! Тая дума преди 20 години съм я учил. Това си е бор отвсякъде погледнато. А в комбинация с портал е като бяла спретната къщурка с две липи отпред, но на италиански.
За всеки случай питам и някакво момче от кафето, край което сме спрели. Той не знае и вика матроната. Mater familias разстила достолепно на прозореца на втория етаж цялата си тежест.
И уж Тоскана, север, надменни и нищо общо с топлия юг, където семействата са огроомни и шумни, но и тук забъркваме кокетна многолюдна олелия. Матроната не знае, но я заинтригуваме и вика старейшината, който определено би трябвало да си познава съседите. Семейният съвет в крайна сметка не е чувал за бай Енцо и Вила Боргези, но ни дава съвети и ни окуражава.
След още малко лутане напред-назад по Царския път и връщане в същото кафе, се обаждаме потретно за чичо Енцо, който праща малкия да ни вземе. И тук е краят на втората история.
Двата бора се оказват средиземноморски борове - достатъчно различни от нашите, та девственото око да ги пропусне по пътя. И така става ясно, че аз съм знаел формалния превод на думата, но не и културния контекст зад нея.
А тук идва и обяснението за избора ни на къщата. При посрещането бай Енцо ни черпи с бутилка тосканско вино (това е описано и в презентацията на къщата на горния сайт)! Детайлите, детайлите!
Апартамент Кристина, който има спалня, кухня, баня и стая с възможност за още две легла струва в средата на лятото 380 евро за пет нощувки (цената е за апартамент и не се променя от броя на гостите). Мисля, че накрая ни направи и намаление.
В тези пари се включва и обииилната закуска сутрин, както и приятните разговори с чичо Енцо. Мисля, че всеки един бай Енцо се държи по подобен начин, но нашият е великолепен. Докато с мен говори на италиански, минава с лекота на английски, когато сме тримата, или на немски, когато идват и други гости.
С жар разказва както за нещата, които можем да видим във Флоренция, Сиена, Арецо или по пътищата, така и за дреболии (отново детайла!) като къде е най-добре да паркираме безплатно колата в града на Данте, къде е селската кръчма, където всички го познават и прочие малки хитрини, за да ни улесни.
И така, вече нищо не може да ни попречи да се развихрим из Тоскана, че и по-далеч. Един ден за ходене до Сан Марино, Равена и Римини, един ден (неделя, за да паркираме безплатно на хълма над града) до Флоренция, един до Сиена и отново до Флоренция ( в делничен ден се пътува с регионалното влакче).
Типично туристическите неща са ясни, пък и всеки има собствени очаквания от Италия.

И все пак:
1. За галерия Уфици (подобно на повечето големи музеи из Европа) задължително! си взимате предварително билет през интернет. В противен случай няма да се вредите до края на деня до касите.
2. Ядене (при свит бюджет и особено след като намерихме най-прелестния селски ресторант, където вечеряхме обилно за не повече от 20 евро двамата) - тръгвате в протиположната посока на туристопотока, пресичате река, ако има такава (или каквато и да е физическа бариера, непосилна за изнурените туристи) и задължително се оставяте да се изгубите в кривите улички.

Там моментално намирате някоя тратория, в която най-вероятно се хапва и по-евтино, и по-вкусно.
Иначе тактиката е ясна. Още на идване спираме в някой попътен Coop - полудържавни магазини на земеделските кооперации. Взимаме стек големи минерални води, които си носим за дневните обиколки, и пресни плодове, които в кооп са евтини.
Ядем сутрин обилно, без да се свеним да омитаме до трохичка, каквото ни се предложи, че и да питаме за още, през деня обикаляме и пийваме водица, а вечер разпускаме в траторията по пътя за Тасо.
Тоалетната се практикува под формата на чаша кафе където и да е, и небрежно посещение на съответното място.

Равносметка: 1800 км изминати с колата с 4 зареждания на резервоара, ако не греша. Минали сме по-тънко от предвидения бюджет, а удоволствието от запознаването с Асизи, Арецо, Сиена, Флоренция, Сан Марино, Равена, Римини и всички малки места (като например хълма, който Леонардо е сложил като фон на Мона ти Лиза или къщата, която Микеланджело е плеснал не помня вече къде - и всичко това е написано по пътищата; препоръчвам малките и безплатни, с ограничение на скоростта до 50 км, но и с толкова завои и гледки, че е просто невероятно) е несравнимо!

П.П. Осем години по-късно се вдъхнових и написах едно парче и за Рим, само за да открия, че с цялото си вдъхновение съм му сложил почти същото заглавие 😄