Съкровището на тамплиерите - version 2.0

Класическа ситуация - тамплиери, съкровища и множество фотоапарати.

За да е успешно събитието, условията са рицарите да не са българските каратисти, карагьози и актьори, които си мислят, че играят на войници в двора; съкровищата да не са услужливо намерени от професори в неопределена област на познанието (приканват се учтиво господата Овчаров, Н. и Димитров, Б. да се разпознаят); и накрая - приносителите на апаратите да не са само японски туристи.

Това е чисто и просто празникът на иначе невзрачно градче на френската Ривиера на име Биот.

Което щедро се възползва (както впрочем правят половината селища в Прованс) от марката "тамплиери", за да пренапише от двата си и половина средновековни камъка легендата "Съкровището на тамплиерите", версия 2.0.

А тя е следната:

1. В самото начало на ХІІІ в. двама от братята от Ордена на Храма купуват земя на това място и създават една от около 700-те командерии (манастири, в които братята живеят) на ордена във Франция.

2. Днес със силата на маркетинга това се пресъздава така: всички улички в стария град носят гръмки заглавия, като например "Тунелът на тамплиерите" (задължително подземия, за да има интрига).

И като започнах с кръщаването на уличките, се сетих за нещо по въпроса, което ме беше впечатлило силно преди време, а се оказа прост маркетингов трик. В Прованс (където имам преки наблюдения) улиците и площадите имат двуезични табели - на френски и на окситански (по подобен начин постъпват впрочем и в Испания). Когато го видях за пръв като един истински поборник за свободата на задушаваните регионални наречия (срв. бретонски, корсикански или неаполитански), се впечатлих. Зер, осем века след кръстоносния поход срещу албигойците, сложил началото на жестока асимилационна политика на Париж спрямо всичко новопридобити територии, окситанският не само не е мъртъв, но дори е успял да си извоюва правото да се вижда публично!

Трябваше Карин да дойде от Париж, за да ми отвори очите и да ми каже, че това се прави единствено в името на туристите, тъй като идиличната гледка от раздумващи се на окситански старци, които цъкат петанк из Лазурния бряг на практика не съществува. Дотук с имената на улиците.

Отново в Биот: с известно финансиране от общината (чиито бюджет за културни прояви се разпределя от регионалната самоуправа и идва от местните данъци), но най-вече привличане на разнообразни дружества за исторически възстановки (каквито има и у нас), селският празник се превръща в приказка.

А тя се състои от:

пеещи по улиците трубадури и разказвачи на приказки, средновековни просяци и жонгльори, майстори на средновековни сапуни с магарешко мляко, майстори на средновековни хлябове, секачи на средновековни монети, шивачи, обущари, ковачи и всички, които могат да покажат умения от Средновековието и са си намерили костюми.

Атракцията, разбира се, е палатковият лагер на запътили се към Светите земи рицари.

Докато си почиват по пътя, те: си готвят на лагерните огньове, грижат се за оръжията си, провеждат рицарски турнири, ловуват със соколи, задяват местните девойки.

Между всички тези хора щъкат туристите от цяла Франция, Монако, Италия, Швейцария, две щастливи българчета и неизвестен брой подранили летовници от Лазурния бряг.

Ползите?

За хората от близките Ница, Антиб, Монако и прочие: още едно място за разходки в пролетните уикенди (с пукването на пролетта има нещо някъде всеки уикенд) и следователно - прибавена стойност към туристическата дестинация Ривиера.

За участващите - икономическа изгода, но най-вече място за изява на: професионални гримьори, обикалящи по панаирите в околността продавачи на ръчно изработени сапуни, кожени чанти и прочие.

За хората от градчето - слава и охолно пари, макар и веднъж годишно (няма да цитирам известната ни народна мъдрост; тя и без това е открай време мото на цялата ни туристическа индустрия). Само на този ден кафенето на площада в стария град продава Средновековно кафе - против 3 евро. Какво й е средновековното на напитката, която е дошла мноого след като от тези места са си отишли тамплиерите, никой не може да обясни. Но пък се харчи.

Обобщение: Ако си подредите думите в курсив от началото на текстчето (съкровища-невзрачно градче-маркетинг-легенда-туристи), получавате проект за развитието дори на село като Кондофрей (което, макар и в пернишко, не може да си присвои легендата за родно място на държавен глава, но пък поне лежи на лаврите на някой си фламандски рицар на име конт дьо Фрей), а какво остава за който и да е всеки друг край на родината ни, цялата обсипана с остатъци от траки и римляни.

Но! Внимание! За да се получи добре (както е например в Прованс и както НЕ е например в Перперикон към днешна дата), се изисква много сериозна подготовка - познаване на историята (научните или поне квазинаучните трудове са в основата на всяка приказка version 2.0), финансиране, намиране и привличане на всевъзможни любители на историческите възстановки и традиционни майстори, които могат да се впишат в контекста. Това ноу-хау за проекти на нашите общини, университети и туристически институции го предлагам безплатно :)