Игра на храмове, или Jerusalem Monopoly

Ето ни в Йерусалим след има-няма пет часа пътуване от Аман. Целта ни е Стария град, каквото и да означава това за вас/нас.

Отсядаме в Кудс - на теория арабското име на града, а на практика - мюсюлманския квартал на Стария град.

Всъщност, озовали сме се в съвсем истинско йерусалимско издание на Monopoly. Правилата му са лесни. Има четирима играчи. Техните пионки носят съответно полумесеца, звездата на Давид, кръста (във всякакви разновидности) и колелото на вечността.

На теория мюсюлманите са в квартала горе вляво на картата, където е 1437 година от Хиджрата. Храмът им е в квартала вдясно от тях. В него обаче е 5777 година, защото там са евреите. Християните са под мюсюлманите, а арменците - под евреите. На практика Държавата Израел е навсякъде. Така, ако играеш с пионката със звездата на Давид, получаваш помощи от могъщи американски фондации, за да купуваш къщи - най-вече в мюсюлманския квартал. Така например, около седмица преди да дойдем, палестинец продал дома си на евреи за няколко милиона долара.

Цената няма значение. За едните е важно, че изместват завинаги старите обитатели. За тях пък е най-добре да се скрият далеч с парите и срама, който е дошъл заедно с тях.

Ако си мюсюлманин е горе-долу винаги едно и също. Ако си млад и вървиш по улиците извън твоя квартал, те обискира полиция. Ако искаш да строиш къща, можеш да го правиш на различна от евреите цена и да получиш разрешително само до 50 кв.метра. Ако искаш в нея да гледаш многото си деца, защото те са единственият начин да запазиш земята си, твоя работа.

Ако не можеш да намериш работа, защото имаш ограничения поради синия си паспорт и не можеш да изхраниш децата си, винаги можеш да продадеш имота, разрешителното, правата си на някоя от многото фондации.

Ако замерваш с камъни или още по-лошо - нападаш с нож тежко въоръжените израелски полицаи, полицайки, войници и войнички, заселници и заселнички - Go to jail.

Ако си просто посетител - турист или поклонник, е най-лесно. Всички те ограбват, при това - чудно обединени, с вродена лекота и неизменна усмивка. Все пак го правят от две хиляди години. Поради което - със стил.

Това на снимката вляво например е подът в нашия хостел - Al Arab. Плочите изглеждат на по няколкостотин години. Човек лесно се изкушава да си представи всички поклонници и скиталци, преспали в страноприемницата.

До нея се стига най-лесно като влезете през Дамаската порта, или Bab al Amud горе вляво на картата. От нея тръгват два пътя - El Wad наляво и Tarik Bab Al Amud, или Khan Ez Zeit надясно. Поемаме по десния. Казаха ни, че това е била античната римска кардо максимус, или главната улица, която сече града от север на юг (тази от запад на изток е декуманус). След около 9 минути блъскане през сука, малко преди Тарик Баб ал Амуд да стигне до Виа Долороса, се намира нашият хостел.

Защо ви го казвам ли? Защото още минута след него, в същата посока е Hebron Hostel. Препоръчвам първия заради гледката от покрива, а втория - заради стопанина му Рияд. А и за да съм сигурен, че няма да сгрешите и да отидете в хотел, хостел или Airbnb в новия град.

Той е извън стените и няма никакъв чар. Всъщност, странно е, че още с преминаването през Дамаската порта започваш да делиш света на този в и онзи отвъд стените. Или поне аз го деля така. Защото малката бутилка вода вътре е 5 шекела (едно евро), а вън - нормалния един шекел.

Мисля, че едва на второ място за това разделение помага донякъде метафизическият факт, че юдеите отколе издигат видими и невидими стени.

Това си личи и в нашата малка игра. Ако насред мюсюлманския квартал има еврейски имот, независимо дали е отпреди Нахба като Къщата на Шарон, или купен преди седмица, той е охраняван от полицаи и частна охрана. Евреите, които живеят вътре, излизат и се разхождат във враждебния им квартал изключително в съпровод от полиция и охрана, или поне някоя Тора за кураж.

Колкото до невидимите стени - погледнете отново горната карта. О, забравих - затова се казват невидими, защото най-важното е невидимо за очите. Тази карта е издадена от израелското министерство на туризма. В нея са отбелязани основните забележителности в града. С една подробност - заличен е третият най-свят за мюсюлманите храм - Ал Акса. Вместо него са нарисувани хипотетичните Соломонови обори. Така мюсюлманските светилища са обречени на заличаване от паметта, или дамнацио меморие за по-претенциозните от вас.

Сега сравнете израелската туристическа карта с първата възможна попаднала ми - публикувана в Wikipedia за свободно ползване. Разбира се, ще кажете, тази карта вляво е отпреди над сто години, още преди това, което арабите или поне йорданците имат като Голямото Арабско въстание (стогодишнината от което, впрочем, отбелязваме точно днес).

Съвсем прави сте - тази карта отразява друга демографска и историческа действителност. Но го прави почтено и без да шмекерува.

Нейсе, за клетия турист остава примирението, че ще бъде лъган на всяка крачка от търговци. Примирете се с това и ако сте решили да се поклоните пред каквито светини намерите за добре, ето ви два съвсем безплатни съвета.

Качете се първо на Елеонския хълм, който се намира източно от Стария град, точно срещу Купола на скалата. Не само защото в подножието на хълма е Гетсиманската градина или заради хубавите панорамни снимки за фейсбук. От Елеонския хълм можете да видите от птичи поглед местата, в които после ще се бутате с бързащи за петъчна молитва мюсюлмани, каещи се кармелитки и самобичуващи се членове на произволни християнски ордени, по-кашпировски-хипнотизирани руски поклонници, бързащи да затворят цяла улица в Jerusalem Monopoly ултраортодоксални евреи и ли пък обикновени лентяи като нас.

Вторият съвет - задължително пригответе осем шекела, бутилка вода и приблизително час и половина за разходка по крепостните стени. Тя тръгва от началото на декуманус максимус, ведната след като влезете през портата, която евреите наричат Яфа, а мюсюлманите - Хебронската. Можете да поемете наляво, което е на север към Дамаската порта и да завършите обиколката приблизително над Лъвската порта. Така ще видите отвисоко християнския и мюсюлманския квартали. А можете да поемете и надясно, като ще минете над арменския и еврейския квартали. Като за без пари толкова със съветите.

Слизаме отново в глъчката. Мюсюлманският квартал е най-многолюден, ароматен, шумен и меланхоличен. Еврейският е най-модерен. Арменският е най-малък. Християнският е най-туристически. Последното е условно, защото каквото и да правите, навсякъде ще загубите пари.

Всъщност единственото нещо, което тук вдъхва автентичност на археолога скептик като мен, е поклонническият плам. Ето го например издълбан върху колоната край входа на християнския храм "Гроб Господен". Ако се вгледаш, ще видиш и надпис "Иванъ..." и още една, нечетлива за мен дума.

Не знам дали е толкова автентичен, но поне е красив и отчайващо необходим ни днес, примерът с една джамия точно до двора пред този храм.

Това е Джамията на Омар. Преданието твърди, че когато вторият халиф Омар превзел през 637 г. Йерусалим, византийският патриарх поискал да предаде града лично на него. Омар дошъл и Софроний го поканил да се помолят заедно в Храма на Гроба Господен. Омар отказал, за да не даде пример на мюсюлманите и така да навреди на храма като на християнска светиня. Вместо това се помолил наблизо. Там днес е неговата джамия.

Вероятно това е бил от последните примери на почтеност в тази игра на храмове, в която днес е превърнат Йерусалим.

П.С. Разгледах в нета дали някому е хрумнала вече идеята за Jerusalem Monopoly. Очевидно не съм първият, но резултатът върху тази тениска ми изглежда прекалено скромен за амбициозните играчи, които са се събрали край най-свещеното място за милиарди хора, каквото и да значи това.

Така че си запазвам авторството върху идейката :)

П.П.С. На 8 декември прочетох, че Hasbro прави Jerusalem Monopoly. Продължавам да си искам правата :)

П.П.П.С. Една година по-късно, на 16 април 2017-а, когато православният и католически Великден съвпаднаха с еврейския Песах, се озовах неволно в Йерусалим. И, о, небеса, видях Jerusalem Monopoly. Даже се продаваше с отстъпка. Ето: