Реванширах се, макар апартаментът, който намерихме от Airbnb, да се намира на улица Van Bemmel в Sint-Josse-ten-Noode. Сен Жос е турският квартал и на теория опасен. На практика там ядеш чудно шкембе.
След няколко дни на гламур стигнах до мястото, което търсех в моя Брюксел - паметника на Тодор Ангелов, наричан още Божанов, или Божаната в съседния квартал и отколешен пристан за имигранти Скарбек.
За живота на Божаната пише неговата дъщеря Свобода Бъчварова в тритомника "По особено мъчителен начин". На теория разказва как от две братчета македонски бегалци единият е разпален привърженик на Ванче Михайлов и се превръща във фашист, а другият се сражава в Гражданската война на Испания и загива като герой от белгийската съпротива през 1943 г. На практика Свобода Бъчварова разказва историята на България оттам, където спира Симеон Радев.
При това го прави по особено силен начин. Дори съм убеден, че един ден мога да преподавам съвременна българска история само по тези книги и в този ред - "Записки по българските въстания", "Строители на съвременна България" на Симеон Радев, "По особено мъчителен начин" и "Задочни репортажи от България" на Георги Марков.
Но към Тодор Ангелов. Повече от две години след като прочетох книгата за живота и смъртта му, оставам силно запленен от нея и него. Едва в Скарбек си дадох сметка на какво може да се дължи това.
Разпознах погледа му - той е същия като от бюста на Никола Иванов Ватов в Карайсен. Това е селото на майка ми и единственото място, което ми е идвало винаги наум, когато като малки са ни говорели за родина, патриотизъм и прочие абстрактни глупости. Ватов е бил летец интербригадист. Загива на 30 март 1937-а във въздушен бой в Испания. С него е имало поне още един наш съселянин от Карайсен. Той не е загинал, а е споделил съдбата на Божаната - евакуира се с републиканската армия в бежански лагер във Франция.
За разлика от Ангелов, който отива в Белгия и продължава там борбата си срещу фашистите, другият карайсенски интербригадист остава във Франция. В началото на 60-те все пак се връща в България с френската си кола. Иска да се установи на място, където социализмът е победил. По спомена на майка ми се отвращава много бързо и с думите "Не за това сме се борили" си отива завинаги.
За него, за Ватев и за Божаната, както и за другите - политическите ръководители интербригадисти от Испания, които после се връщат в България и стават най-тежката номенклатура, пише Бъчварова.
Благодарение на майчиния разказ още като дете несъзнателно и далеч преди да познавам Пушкин издигнах на първите паметник неръкотворен в съзнанието си. Този в Скарбек е, за да ми напомня за собствените ни ценности, избори и устои.
След няколко дни на гламур стигнах до мястото, което търсех в моя Брюксел - паметника на Тодор Ангелов, наричан още Божанов, или Божаната в съседния квартал и отколешен пристан за имигранти Скарбек.
За живота на Божаната пише неговата дъщеря Свобода Бъчварова в тритомника "По особено мъчителен начин". На теория разказва как от две братчета македонски бегалци единият е разпален привърженик на Ванче Михайлов и се превръща във фашист, а другият се сражава в Гражданската война на Испания и загива като герой от белгийската съпротива през 1943 г. На практика Свобода Бъчварова разказва историята на България оттам, където спира Симеон Радев.
При това го прави по особено силен начин. Дори съм убеден, че един ден мога да преподавам съвременна българска история само по тези книги и в този ред - "Записки по българските въстания", "Строители на съвременна България" на Симеон Радев, "По особено мъчителен начин" и "Задочни репортажи от България" на Георги Марков.
Но към Тодор Ангелов. Повече от две години след като прочетох книгата за живота и смъртта му, оставам силно запленен от нея и него. Едва в Скарбек си дадох сметка на какво може да се дължи това.
Разпознах погледа му - той е същия като от бюста на Никола Иванов Ватов в Карайсен. Това е селото на майка ми и единственото място, което ми е идвало винаги наум, когато като малки са ни говорели за родина, патриотизъм и прочие абстрактни глупости. Ватов е бил летец интербригадист. Загива на 30 март 1937-а във въздушен бой в Испания. С него е имало поне още един наш съселянин от Карайсен. Той не е загинал, а е споделил съдбата на Божаната - евакуира се с републиканската армия в бежански лагер във Франция.
За разлика от Ангелов, който отива в Белгия и продължава там борбата си срещу фашистите, другият карайсенски интербригадист остава във Франция. В началото на 60-те все пак се връща в България с френската си кола. Иска да се установи на място, където социализмът е победил. По спомена на майка ми се отвращава много бързо и с думите "Не за това сме се борили" си отива завинаги.
За него, за Ватев и за Божаната, както и за другите - политическите ръководители интербригадисти от Испания, които после се връщат в България и стават най-тежката номенклатура, пише Бъчварова.
Благодарение на майчиния разказ още като дете несъзнателно и далеч преди да познавам Пушкин издигнах на първите паметник неръкотворен в съзнанието си. Този в Скарбек е, за да ми напомня за собствените ни ценности, избори и устои.
Как реши да потърсиш този паметник все пак? Кой го е издигнал? Разкажи...
ОтговорИзтриванеТам ме отведе силното впечатление от "По особено мъчителен начин" - обикновено желание за поклонение. За паметника в Скарбек знам само, че е направен в началото на 80-те години със съдействието на българското посолство. Скулпторът е българин, но не знам името му.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за интересния разказ. Но да наричате Ванче Михайлов фашист!? "Ванче Михайлов дава цялостната идея на страдалческата защита на един народ, който не е македонци, а българи. Този човек можа да сумира част от нашата национална енергия в едно храмово служение с една велика песен — България! Той сублимира цялата македонска кауза като светилище на българската култура." Ваклуш Толев!
ОтговорИзтриванеЗдравейте и благодаря за коментара! Забележете, че използвам "фашист" спрямо брата на героя в блога Тодор Ангелов. Това е недвусмисленото определение за него от брат му и в резултат - от Свобода Бъчварова.
ОтговорИзтриванеКолкото до Ванче Михайлов - неговият живот и дела са предълги, изпълнени с обрати и съвсем не еднопосочни. Затова и изобщо не съм го коментирал.
Поздрави!