Липсващите в Малта

В Малта има десетки хиляди българи. Но пък няма българско дипломатическо представителство. Всеки от тях, включително и скъпите приятели, при които прекарахме редкия 29-и февруари (виж датата на вестника), има много истории за острова. Затова аз няма да разказвам за него.

В Малта няма бежанци. Нито от времето на войната в Либия, нито днес. За това си има обяснение. Даде го през 2015 г. в интервю за Il Mattino di Padova италиански адвокат, който живее от години на острова. "Малта е под 400 квадратни километра и с 400 000 жители. Островът живее от туризъм и не може да си позволи неконтролиран приток на бежанци.

"Малта приема мъртвите, а живите праща в Италия", допълни той. Едни наричат аргумента му циничен, други - прагматичен.

Графитърът МТО казва, че "има два вида врати да влезеш в Европа. Аз реших да представя задната, а не парадната". Човекът от стената край публичен паркинг в Слиема се опитва да влезе през задната врата.

Ако има късмет и оживее, тази врата ще го отведе в кампанийското пристанище Сапри. Там приключва проектът на МТО. Ефекта можете да видите тук.

Графитът не по-малко от думите на италианския адвокат е огромна алегория на присъстващите отсъстващи в Малта.

Съвсем физически, а не алегорично, живеят в Малта финикийците, заселили преди хилядолетия острова. Неочаквано ги виждаш в малтийската рибарска лодка луцу (luzzu). Името ѝ е сицилианско, а формата - финикийска. Така поне твърдят местните. Не можеш да сбъркаш едно луцу дори и отдалеч.

Корпусът е тумбест, а носът и кърмата са еднакви - вертикални. Носа познаваш единствено по двете очи на него. Казват, че това е древноегипетското Око на Хор.

Най-много от тези луцу можеш да видиш в южното пристанище Марсашлок. В неговия залив пък на борда на съветския круизен кораб "Максим Горки" Роналд Рейгън и Михаил Горбачов обявяват на 3 декември 1989 г. края на Студената война. С това завършва онзи период от историята, който определят като "От Ялта до Малта".

За мен пък продължават чудните истории на лодките и хората по Средиземноморието, започнали с лодките на Бизерте, посрещнали в Тунис както отломките на белогвардейската армада, така и на испанската републиканска.