Пристан за (не)победени революционери

Бизерте нито е най-известният град в Тунис, камо ли пък най-трагичното средище в историята. Историята му обаче е предостатъчна за канава на роман.

Старото пиратско пристанище в най-северния край на Тунис е само на 60-ина километра от столицата. С известния в нашата история Берлински договор от 1878 г. Франция получава управлението над порта.

През 1920 г. остатъците от черноморския флот на руската белогвардейска Доброволческа армия намират тук последен пристан. С дебаркиралите десет кораба на доскорошната Русская эскадра в тунизийския град идват над 10 000 души. Повечето веднага се разпръскват във френски военни и бежански лагери в страната. Съдбата им напомня на испанската републиканска армия през 1939, описана от Свобода Бъчварова в "По особено мъчителен начин".

Белогвардейците в града успяват през 1938-а да направят храма "Свети Александър Невски". Тогава едва ли подозират, че само година по-късно в Бизерте ще намерят пристан и остатъците от армадата на испанската републиканска армия, предвождани от адмирал Мануел Буиса Фернандес Паласио. Заедно с три крайцера, седем разрушителя и подводница той води 4300 свои бойци.

Блажени прокудените заради правда,
защото тяхно е царството небесно.

Така белогвардейците, положили клетва за вярност към един цар, и испанците, заклели се никога над главите им да не управлява крал, се събират в града. "Свети Александър Невски" е непосредствено зад доковете, в края на Rue d'Espagne. Когато испанците идват в града, там са останали едва 700 белогвардейци. Самите испанци също не се задържат дълго в града. Повечето от тях, воглаве с адмирал Паласио, се записват във френския чуждестранен легион.

Превратна е и съдбата на корабите. Някогашният линкор "Цар Александър III", вече прекръстен на "Генерал Алексеев", е продаден през 1935-а за скрап. През ноември 1940-а 305-милиметровите му оръдия са продадени на Финландия. Две от партидите стигат до страната и участват във войната срещу Русия. Третата е спряна от Третия райх на пристанище Генуа. През 1943-а оръдията в нея стават основна част от "Атлантическия вал" по норманското крайбрежие. Така са основна ударна сила срещу съюзническия десант в Нормандия.

Единствената тънка червена нишка, която свързва днешния град с временните му посетители, е борбеният дух. Оттук на митинг пред докерите през 1952-а Хабиб Бургиба отправя апел за въоръжена борба срещу Франция. Той довежда до независимостта на Тунис през 1956 г.