Отмъщението на чистачките застигна Париж*

През 20-те и 30-те години на ХХ век Консепсион дори не е най-популярното женско име в Испания. То е на десето място след имена като Мария, Кармен, Долорес и Исабел.

През 50-те и 60-те години испанците дори не са най-многобройните имигранти във Франция. С около 200 000 души те се нареждат след мароканците и наравно с поляците.

Въпреки това клишето във Франция на Дьо Гол и Помпиду гласи, че испанците се залавят с най-непрестижната черна работа. Кончита, което е умалително от Консепсион, остава и днес във френския език синоним на чистачка.

По официални данни от 2008 г. във Франция живеят около 257 000 испански имигранти. Навремето бягали или от режима на генералисимус Франко, или от икономическата нищета в родината си. Освен тях има още 620 000 деца на испански имигранти.

Сред тях са Ману Чао, Ерик Кантона, политикът марксист Жан-Люк Меленшон и вътрешният министър Манюел Валс.

Сега тяхна сънародничка написа нова страница в историята. Родената край средиземноморското пристанище Кадис френска социалистка Ан Идалго спечели в неделя изборите за кмет на Париж.

Идалго, която през 1974 г. сменя испанското си име Ана с френския му вариант Ан, ще бъде първата жена, управлявала града на светлината.

Така някогашната училищна активистка се нарежда в елитния клуб на жените столични кметици редом с градоначалничката на Мадрид Ана Ботея, Патриша де Лил от Кейптаун и Каролина Тоа, управляваща чилийската столица Сантяго.

Дързост и красота

За да стигне дотук, Ан разчита далеч не само на андалусийската си красота. Опонентите  не пропускат да отбележат, че тя не само не е родена в Париж, но е дъщеря на кончита.

Идалго отвръща с думите на родения в Санкт Петербург френски режисьор Саша Гитри, че “да си парижанин не означава да си роден в Париж, а да си прероден в града”. Така решителната дъщеря на една кончита може да се почувства отмъстена.

“Решителният Париж” е мотото на предизборната  кампания. Неговото продължение е “...приляга на социалистите и еколозите”.

Идалго знае какво говори. От 13 години тя е дискретният съветник на парижкия кмет, социалиста Бертран Деланое, по въпросите на урбанизацията.

По идея на Идалго градът на светлината въведе през 2007 г. програмата Велолиб. Тя дава възможност за свободно наемане на публични велосипеди във всяка точка на Париж.

Програмата бе толкова успешна, че през 2011 г., отново по предложение на Идалго, бе допълнена от Аутолиб. Това са публични електромобили, достъпни във всяка точка на Париж.

В предизборната си кампания Идалго заложи на дръзки градоустройствени планове. Тя представи инвестиционна програма за развитие на Париж за 8,5 млрд. евро. Приоритети са жилищната политика, транспортът и парковете.

На изборите срещу Идалго бе тежката артилерия от партията на Никола Саркози Натали Косюско-Моризе. Полската аристократка се закани да уволни администратори, за да спести на града 225 млн. до 2020 г.

Идалго бе подкрепена за идеята си да възстанови емблематичните площади на Париж. Тя възнамерява да започне от Бастилията. В списъка са още площадите на нацията, Италия, Монпарнас, Данфер-Рошро и Пантеона.

След първия тур на вота Идалго изненадващо изоставаше от Косюско-Моризе. Тогава социалистката сключи споразумение с кандидата на Зелените Кристоф Найдовски. Еколозите ще получат около една пета от замкметските места в Париж и ще удвоят присъствието си в общинския съвет.

В резултат “Решителният Париж” прилегна и на еколозите.

Париж обаче не прилича на Франция. Градът на светлината не прилича дори на предградията си. Повечето от тях, и най-вече онези, където живеят истинските парижани, преминаха в ръцете на консерваторите.

Президентът социалист Франсоа Оланд, който записа поредица лични провали, откакто през 2012 г. замени Саркози в Елисейския дворец, по ирония на съдбата се превърна в оръдието, разрушило онова, което съгради в собствената си партия, коментира в. “Льо монд”.

Черна неделя

Благодарение на закон за политическото представителство, прокаран след революцията през 1789 г., Франция има над 36 000 кметове, които се избират.

Френската социалистическа партия, която до 2012 г. бе излъчила единствено Франсоа Митеран за президент на страната, бе заложила на “общинския социализъм” в похода си към властта.

Докато Оланд бе първи секретар на партията между 1997 и 2008 г., социалистите трупаха кантони и региони в управленското си портфолио. През 2001 г. отскубнаха Париж и Лион от десницата. Седем години по-късно добавиха нови 44 града с над 20 000 население. Постепенно овладяха общините. Това им помогна през 2011 г. да спечелят шефското място в Сената.

Именно това наследство, извело Оланд до Елисейския дворец, пропиля президентът с лека ръка.

Социалистическата партия не само загуби 155 града с население над 9000 жители, сред които 68 са с повече от 30 000 души. Тя сведе до минимум възможността си за действие в големите градове. Въпреки че Париж, Лил, Страсбург и Лион останаха в розовия цвят на социалистите, предградията на Париж, Лил и Лион, заедно с Марсилия, Бордо и Нант, са изгубени.

Фрапантните резултати повториха местния вот от 1977 г., припомнят анализатори, цитирани от в. “Либерасион”. Разликата е, че тогава консерваторите изгубиха почва за сметка на социалистите. Това доведе четири години по-късно до идването на власт на Франсоа Митеран, първия президент социалист преди Франсоа Оланд.

В краткосрочен план шумната загуба на социалистите ще предопредели съдбата на и без това крехкото им мнозинство в Сената. Тя ще се решава през септември. Тогава се сменя една трета от неговите 348 членове. Те се избират от 150 000 електори, които са представители на местната власт.

“Това бе черна неделя за нас”, коментира вчера депутатът социалист Жан-Кристоф Камбадели.

Следващо ниво

По време на кандидатпрезидентската кампания през 2012 г. марксистът Жан-Люк Меленшон избра за място на диспут с водачката на крайната десница Марин льо Пен 26-хилядния северен град Енен-Бомон. Мястото бе добре преценено. Старият фламандски град е миньорски център. След Първата световна война е обезлюден и в наши дни е населен с испански, полски и северноафрикански имигранти. Работническата солидарност гарантираше десетилетия наред кметското място за социалистите.

Упадъкът на традиционната индустрия и финансовата криза обаче промениха за кратко време настроенията. Мизерията тласна хората към десницата. Меленшон се бореше да върне “заблудените овце” в стадото.

Преди диспута с Марин льо Пен неговите привърженици се готвеха за барикади и улични битки с националистите. “Но къде са фламандските фашисти”, питаха се учудено хората на Меленшон. Вместо футболни запалянковци имаха срещу себе си обикновени хора, родени в Магреба или отвъд Пиренеите, които просто искаха работа и сигурност.

Марин льо Пен им ги обеща с прости думи. Тази година те подкрепиха категорично дългогодишния общински съветник Стив Бриоа за кмет на града.

“Минахме в следващото ниво - каза по този повод Марин льо Пен. - Сега вече има трети политически полюс в страната.”

Освен Енен-Бомон крайната десница ще управлява още най-малко 10 града, основно на юг. Емблематични сред тях са Безиер, Фрежюс, Коголен и Бокер.

Не всички останаха доволни. Веднага след като стана ясно, че Жюлиен Санчес (30 г.) ще оглави китното южнофренско градче Бокер, белгийският побратимен град на Бокер - Фарсиен, обяви, че прекъсва връзките си с него.

“Политически не можем да продължим да развиваме връзки с хора, които споделят подобни убеждения”, каза кметът социалист на Фарсиен Юг Байе. Той е син на родители, които избягали в Бокер по време на Втората световна война, когато нацистите превземат Белгия.

Това съвсем не стряска Льо Пен. Тя подобри резултата на основаната от баща  партия, която досега бе печелила кметския пост в четири града, но с плачевни резултати. Върху вчерашния вот Льо Пен се закани да гради почва за очаквания си разгромен поход на евроизборите през май.

*Текстът е публикуван във в. "Труд"