А учителите кой да научи?

Книгата е "История на частния живот в Римската империя" на Пол Вейн, изд. ЛИК, София, 2001, превод Йоана Недялкова-Сиракова, редактор Доротея Табакова, 200 стр.
Започнах да я чета с любопитството на историк, а я довършвам като педантичен преводач и редактор.
И нямаше да се вживявам, ако не бях разбрал, че създателят на превода, който пространно охулвам по-долу, е преподавател по теория на превода (!) в СУ. Толкова за встъпление.
стр. 11 - "Една лъжлива мълва плъзва един ден сред народа: като научил от предсказателите, че в същата година щял да се роди владетел, сенатът решава да задължи народа да изостави всички бебета, които щели да се родят през годината".
1. Преводаческата грешка: за да бъде ясно, че Сенатът (sic!) се страхува не от раждането на какъвто и да е владетел, а от появата на цар - както е българският термин за митичните римски царе, - и така да проумеем логиката зад жестоката заповед, превеждаме изрично с цар. Както впрочем е направено в английската версия, достъпна тук.
Бележката ми не е дребнаво заяждане, като се вземе предвид, че разглежданият превод е на научно-популярен труд, т.е. на текст с претенции за терминологична коректност.
2. Редакторският пропуск: предлагам "Един ден сред народа плъзва лъжлива мълва..." - по-добър словоред и избягване на повторението.
стр.26 - "... преди да умре в разцвета на възрастта си."

Опит за избягване от клишето "в разцвета на силите си"? С неудачното възраст? Ресто! Не струва. Ако ще е с разцвет, в устойчивото словосъчетание; ако ще се бяга от познатото - всякакъв друг израз.
стр.30 "...ритуалът на смъртното легло, ..."
Измежду "смъртното ложе" и "смъртният одър" е избран... неочакваният край.
стр.40 - "В стария морал тя е причислена към домакинския персонал, който, упълномощена от съпруга си, е надзиравала."
Един, но симптоматичен, пример за пренасяне в превода на френската конструкция, което утежнява неимоверно четенето. Вместо да използва напр. "В стария морал тя... персонал, който надзиравала с благословията на съпруга си.", преводачът предпочита да повтори сложния и тежък за българския синтаксис словоред.
За което имам две обяснения: 1. Заявява собствените си претенции на сложно-говорещ; 2. Не се чувства достатъчно свободно с изходния език, та да си позволи минималната, но здравословна доза творчество в превода. Ще се радвам на всяко следващо предложение или опровержение, защото този тежък изказ се среща на практика през няколко изречения и е основната спънка за гладкия прочит.
стр.43 - "Той написва епос, който е един вид реалистичен исторически роман, в който разказва по свой начин за гражданскато война между Цезар и Помпей."
На преводача е простено да не забележи веднага повторението, но редакторът защо не се е постарал да избяга от него, напр. "Той написва епос - своего рода..."?
стр.43 (bis) - "Самият Помпей, не особено велик човек, също не спи с жена си в момента на сбогуването, макар че не е стоик."
Тук, както и в непосредствено предшестващите изречения, се обсъждат величието на духа и моралът, а не историческата значимост на даден човек, така че велик човек е абсолютно неприемливо в случая.
стр.43 (ter!) - "Все пак християнството не е монолитно; в първите си векове то е еволюирало много повече от стоицизма. Освен това е много разнообразно."
Много разнообразно -> многообразно или по-поетичното многолико. Не вярвам стремежът за по-голям хонорар (6 знака= 1/300 страница по БДС) да е изиграл роля за тази елементарна, но дразнеща стилистична неточност. В противен случай да спираме дотук!

стр.44 - "...дори ако съпружеските правила в една част от езичеството и една част от християнството са текстуално еднакви, партията не е изиграна."

La partie n'est pas finie е преведено с "партията не е изиграна" вместо с "това не е всичко"?! Калкиране на един израз, когато той е тоолкова неуместен в езика на превода?! Това ми е любим признак за надушване на слабия преводач!

стр.44 (bis) - "Но този призив няма еднакви последствия, в зависимост от това, дали е създаден от учение за мъдростта, което дава на свободни индивиди съвети, които те ще следват като автономни личности, за собствената си автономия на този свят, ако ги намират за убедителни; и това, дали е създаден от една всемогъща църква, която иска да ръководи съвестта на хората за тяхното спасение в отвъдното и да управлява всички хора без изключение, убедени или не.

А това изречение уважаемата колега може да дава като пример за абсолютно непрофесионален превод.

Предстои дописване...
Веднага след появата на първите коментари :)