Когато си в Рим...

... яж като римляните, естествено! И по-специално - като жителите на Тестачо (Testaccio). Защото оттам идва храната, която днес познаваме като римска.

Но да започна отначало. За мен Италия винаги е била специално място (ето защо). Толкова по-специално място е Рим. Затова вероятно още от първия път, когато се озовах в Рим, се чувствах у дома си и не разнасях със себе си карта на града.

Беше толкова специален дори, че още от първия път внимателно гледах в коя посока вървят туристите и рЕз-ко препусках в другата - просто несъзнателно се държах като местен и отбягвах навлеците. Вероятно толкова специално място, че и до днес в блога за места и хора няма дори един разказ за Рим (макар да има тук за Тоскана, отпреди почти десет години и с почти същото заглавие). Несъзнателно го пазех за себе си.

До сега. Когато си дадох сметка какво ме е смущавало в Рим. Макар да се движа в него като у дома, всеки път се въртя из туристическия хаос. А е било достатъчно просто да отида до стария хълм Яникулум и съседния Тестачо.

Стилът е абсолютно същият. Няма ги само туристите, а хората тук са спокойни и усмихнати. И разположени да разкажат за особеността на Тестачо.

В древността тук е било главното пристанище на Тибър. Оттук е идвал всеки внос, независимо дали от Остия или от реките на север. Нерядко амфорите се чупели и ги хвърляли на специално място край пристана. Там лека-полека, за няколко века, пораснал цял изкуствен хълм. От латинската дума за чирепи testae идва името му.

В модерни времена пък тук били кланиците на града. Когато разфасовали теле или прасе, го режели на четири. Първата част се запазвала за продажба на благородниците. Втората отивала за духовниците. Третата - за буржоазията, а четвъртата - за военните. Така за месарите и обикновените хора отивала петата четвърт, или quinto quarto. Това са вътрешностите и останалите субпродукти.

Това е и прочутата римска кухня - свинско шкембе и телешка опашка. Днес няма кланици, но в Тестачо са останали много ресторанти, които готвят прочутата пета четвърт. Като например Flavio Al Velavevodetto.

Историята му е, че Флавио бил главният готвач на прочутия съседен ресторант, където работата го заливала. Затова постоянно се заканвал да си направи собствена кръчма. Когато се престрашил, го направил, като изкопал място в изкуствения античен хълм от глинени чирепи Тестачо. Кръстил кръчмата "Нали ви предупредих". На първата страница в менюто пише, че "тук думата бързо не се използва". И сега вероятно е най-доброто място за хапване в квартала.

Или пък като пицарията Nuovo Mondo. Прилича на студентски стол, но е с невероятни римски пици и цели семейства - непосредствени, гладни и шумни.

Точно такива са хората и по съседния площад. Млади семейства, които стоят около пейките с чаша просеко в ръка, докато децата им играят. И всеки се усмихва.

А туристите са оставени да носят тежкия си кръст в кварталите зад завоя на Тибър или от другата му страна.