Точно 400 дни след идването ми в Йордания и година след блога за първия ми сблъсък с живота тук, ето и равносметка:
Ако Йордания беше магазин, то в него сириецът щеше да продава, египтянинът да чисти, иракчанинът да пазарува, а йорданецът да гледа отстрани, ми каза веднъж един йорданец. Странното е, че изобщо не спомена палестинците. Защото те са над половината от деветте милиона жители на страната.
Първите са дошли още през 20-те, когато в подмандатна Палестина било трудно да се търгува заради британските ограничения за внос и износ, разказа ми собственик на процъфтяващ ароматен бизнес в Аман.
Те ползвали тогавашна Трансйордания като логистична база за бизнеса си. Точно както героите (впрочем съвсем реални) от филма War Dogs, които спечелиха през 2007 г. договор да внесат ембаргово оръжие в Ирак за сметка на Пентагона. За целта го вкараха в Йордания и оттам го трафикираха в Багдад.
Или като схемата с тонове оръжие и муниции, които Пентагонът поръчва от Балканите (и България, разбира се) за онези, които САЩ наричат "опозиционни бойци" срещу Асад. На практика България, Босна, Албания и Хърватия въоръжават обикновени ислямисти, показа мащабно изследване на BIRN.
Следващата вълна идва през 48-а, когато Арабският легион, или бъдещата йорданска армия, анексира Западния бряг на река Йордан. Дошлите тогава в Йордания палестинци "ни донесоха не само пари и положиха основите на икономиката ни, но и ни научиха на земеделие", пише създателят на блога Black Iris.
Не знам дали идва нова вълна след 67-а, когато йорданската армия безславно губи половин Йерусалим и Западния бряг. Във всеки случай по това време палестинците в Йордания са вече толкова много и толкова влиятелни, че Ясер Арафат решава и почти успява да превърне страната в своя държава.
Губи гражданската война само защото, казват, крал Хюсеин не се поколебал да насочи танковете си срещу собствената си столица и да бомбардира центъра на Аман.
Някъде след Черния септември крал Хюсеин въвежда политиката на Jordan first. Това означава, че държавата, която е най-големият работодател, наема йорданци вместо палестинци.
Десетилетия по-късно в страната ще се озоват иракчаните, които "станаха преподаватели в университетите ни", продължава Насим Тарауна. С това всички герои от магазина Йордания са се събрали. Суетят се вътре и вън, докато йорданецът грижливо прибира парите, задето им е предоставил подслон.
Всъщност, понякога си мисля, че единственият raison d'être за съществуването на тази страна е да подслони изгонените от другата страна на реката палестинци. Както и да предоставя някакво спокойствие на Израел, макар и като нейн best frenemy. В замяна страната получава преки помощи. Всъщност направо е на командно дишане от донорите си - първо Великобритания и Саддам, а сега - САЩ и Рияд.
Помощите са такива и толкова ангажиращи, че страната може да си позволи да отхвърля всяко финансово предложение на ЕС, който например работи за установяване на ценности тук. Йордански министри и правителства охотно саботират програми и предложения на ЕС. Понякога го правят от глупост, немарливост или некомпетентност. Друг път се гневят, че голяма част от стотиците милиони, които ЕС иска да вложи тук, ще се върнат в европейски консултанти под една или друга форма. И ако претекстът е съвсем резонен, той едва успява да прикрие същината - хората тук държат на своя бакшиш - спуснатото от богатата ръка подаяние, задето предоставят подслон.
И все пак това води до първия урок, който получаваш в Йордания. Няма как да научиш някого на ценностите си, ако у дома ги потъпкваш цинично и сам не вярваш в тях.
Друг урок например е с колко малко може човек да преживее. Като наследници на бедуини и вероятно набатеи йорданците имат изключително семпли потребности. Положителната част в това изречение - научаваш докъде се простира нуждата ти за оцеляване и откъде започва прахосничеството. Отрицателната - ако се задоволиш само с оцеляване, така и не се развиваш, не подобряваш с нищо положението си или заобикалящия те свят.
Всъщност често йорданците ми приличат на децата от тази снимка. Радват се на щедростта и красотата на природата, но на въпроса ни защо не са на училище, отговориха, че нямат нужда. Та така изглежда понякога и цялата нация - радва се играчките си, но не инвестира в бъдещето си. И няма да разбере как е изостанала необратимо да речем от съседите си в дъното на същата снимка - израелците.
Къде видях най-ясно това детинско отношение към живота ли? Няма да повярвате, но в Кралския автомобилен музей. Той е комплекса на кралската джамия в северния луксозен амански квартал Дабук и представлява точно каквото казва името му - музей с автомобилите на покойния крал Хюсеин. Той управлява Йордания през по-голямата част от историята на кралството.
В музея са струпани всякакви играчки, които е получавал, докато е слушкал британците, докато си е делил един пясъчник с кувейтчаните или е правил сделки с американците. Там са струпани и голяма част от отговорите на въпроса къде са се дянали и малкото ресурси на страната.
И така вероятно това е последният урок - не спирайте да се образовате, преди да сте изпаднали напълно от надпреварата. Не случайно латинската дума cultura идва от причастието cultus, или образован, на глагола colo - ора, обработвам. Както земята, така и главата и сърцето.
Така че копайте, не се оставяйте на измамно лесната прелест на даденото ви свише.
Ако Йордания беше магазин, то в него сириецът щеше да продава, египтянинът да чисти, иракчанинът да пазарува, а йорданецът да гледа отстрани, ми каза веднъж един йорданец. Странното е, че изобщо не спомена палестинците. Защото те са над половината от деветте милиона жители на страната.
Първите са дошли още през 20-те, когато в подмандатна Палестина било трудно да се търгува заради британските ограничения за внос и износ, разказа ми собственик на процъфтяващ ароматен бизнес в Аман.
 |
| Това е Trinitae. Ако имате път натам, се отбийте да поговорите със собственика. Той е женен за германка, но има слабост към българи. Ще ви разкаже как в началото на 90-те го водели из тютюневи фабрики в Пловдив. Карали го едни тъмни момчета в анцузи в тъмни коли по тъмна доба. Доста адреналин отделил. |
Те ползвали тогавашна Трансйордания като логистична база за бизнеса си. Точно както героите (впрочем съвсем реални) от филма War Dogs, които спечелиха през 2007 г. договор да внесат ембаргово оръжие в Ирак за сметка на Пентагона. За целта го вкараха в Йордания и оттам го трафикираха в Багдад.
Или като схемата с тонове оръжие и муниции, които Пентагонът поръчва от Балканите (и България, разбира се) за онези, които САЩ наричат "опозиционни бойци" срещу Асад. На практика България, Босна, Албания и Хърватия въоръжават обикновени ислямисти, показа мащабно изследване на BIRN.
Следващата вълна идва през 48-а, когато Арабският легион, или бъдещата йорданска армия, анексира Западния бряг на река Йордан. Дошлите тогава в Йордания палестинци "ни донесоха не само пари и положиха основите на икономиката ни, но и ни научиха на земеделие", пише създателят на блога Black Iris.
Не знам дали идва нова вълна след 67-а, когато йорданската армия безславно губи половин Йерусалим и Западния бряг. Във всеки случай по това време палестинците в Йордания са вече толкова много и толкова влиятелни, че Ясер Арафат решава и почти успява да превърне страната в своя държава.
Губи гражданската война само защото, казват, крал Хюсеин не се поколебал да насочи танковете си срещу собствената си столица и да бомбардира центъра на Аман.
 |
| Често къщите в самия център на Аман - улица Rainbow, изглеждат точно така - порутени. По различни причини, но в крайна сметка необитаем център. |
Някъде след Черния септември крал Хюсеин въвежда политиката на Jordan first. Това означава, че държавата, която е най-големият работодател, наема йорданци вместо палестинци.
Десетилетия по-късно в страната ще се озоват иракчаните, които "станаха преподаватели в университетите ни", продължава Насим Тарауна. С това всички герои от магазина Йордания са се събрали. Суетят се вътре и вън, докато йорданецът грижливо прибира парите, задето им е предоставил подслон.
 |
| Един от любимите ми графити в Аман - в една от пресечките на централната Rainbow Street, точно след ресторант Sufrah. |
Помощите са такива и толкова ангажиращи, че страната може да си позволи да отхвърля всяко финансово предложение на ЕС, който например работи за установяване на ценности тук. Йордански министри и правителства охотно саботират програми и предложения на ЕС. Понякога го правят от глупост, немарливост или некомпетентност. Друг път се гневят, че голяма част от стотиците милиони, които ЕС иска да вложи тук, ще се върнат в европейски консултанти под една или друга форма. И ако претекстът е съвсем резонен, той едва успява да прикрие същината - хората тук държат на своя бакшиш - спуснатото от богатата ръка подаяние, задето предоставят подслон.
И все пак това води до първия урок, който получаваш в Йордания. Няма как да научиш някого на ценностите си, ако у дома ги потъпкваш цинично и сам не вярваш в тях.
Друг урок например е с колко малко може човек да преживее. Като наследници на бедуини и вероятно набатеи йорданците имат изключително семпли потребности. Положителната част в това изречение - научаваш докъде се простира нуждата ти за оцеляване и откъде започва прахосничеството. Отрицателната - ако се задоволиш само с оцеляване, така и не се развиваш, не подобряваш с нищо положението си или заобикалящия те свят.
 |
Пролетта в Йордания може да бъде неочаквана зелена и усмихната.
|
Къде видях най-ясно това детинско отношение към живота ли? Няма да повярвате, но в Кралския автомобилен музей. Той е комплекса на кралската джамия в северния луксозен амански квартал Дабук и представлява точно каквото казва името му - музей с автомобилите на покойния крал Хюсеин. Той управлява Йордания през по-голямата част от историята на кралството.
 |
| Казвате, че крал Хюсеин ви прилича на дете? Всъщност само по потребността от играчки. Иначе бил доста ловък държавник |
 |
| Ако загърбим за миг крещящото несъответствие между луксозните коли вътре и мизерния живот отвън, музеят е изключително интересен. |
Така че копайте, не се оставяйте на измамно лесната прелест на даденото ви свише.
0 коментара:
Публикуване на коментар