Уади run, или дронада с камили в Йордания

Това е оазисът в южна Йордания Уади Рум, или Червената пустиня. Известен е като мястото, където Лорънс Арабски с бедуините си нападнал и разрушил участъка от железопътната линия Хиджаз, водещ към Мека. Това било началото на Арабското въстание.

Макар този музей на открито да алюдира за Лорънс и подвизите му,
локомотивът е японски от 1958 година.

За нас днес Уади Рум e Уади Run, защото отиваме за състезание с камили. В западните езици тези едногърби камили се наричат dromedary, dromadaire, dromedario и така нататък. Тъй като името им идва от старогръцката δρομάς (κάμηλος), или бягаща камила, ще ги нарека дромади. А какво е дронадата от заглавието, става ясно по-долу.

И така, тук сме гости на Сюлейман. Той участва с една камила в състезанието - мъжка дромада на 3 години.

Сюлейман и неговият бегач (обърнатата тройка на врата му е всъщност номер 4)

Гонките започват в пет сутринта. Камилите са разделени в няколко категории. Днес се надпреварват само мъжки. Първо бягат възрастните. След това има още няколко категории, включително кадетите като този на Сюлейман. Само малките - до две години, бягат два километра. Останалите тичат по четири.

Всеки от състезателите - а те са над сто и петдесет, има цвят за сбруята и символ за седлото на камилата си. Сюлейман е избрал бордо и звезда за своята.

Дромадите нямат жокеи. Управляват ги дистанционно. Точно като колички или самолетчета. Закрепват на гърба на всяка камила по едно уоки-токи. Собственикът говори от второто, а камилата реагира на гласа и най-вече вибрациите му. Освен това на гърба се слага и пръчката, с която ги удрят. Тя работи с двигател с дистанционно управление. Така дромадите стават дронове. Оттам неловкия опит за шега за дронада в заглавието.

За да могат да управляват камилите си, техните собственици също обикалят трасето, но с колите си. Ние ще се возим с братовчеда на Сюлейман. Казва се Ибрахим и като всеки уважаващ себе си бедуин пали колата с жички, а не с ключ.

Трасето на камилите има ограда, за да не го пресичат колите. Те пък потеглят с ред. Отвътре - най-близо до камилите, вървят колите на участниците в съответната гонка. Встрани от тях сме всички останали кибици. Това са десетки коли, почти единствено тойоти. Отстрани изглеждаме като сцена от Лудия Макс - пост-апокалиптично.

Всяка гонка трае около 15 минути. През това време всички гледат, викат и сочат от колите си. Напрежението е голямо, защото освен бедуините, са се събрали хора от цяла Йордания, но и любители и евентуални купувачи от Саудитска Арабия и емирствата.

Разбира се, всеки не само познава всекиго, но и са роднини. Така че имаш фаворити във всяка гонка. Ако не ги виждаш, можеш да следиш на живо във фейсбук коментатора на дронадата.

Противно на очакването по трасето на колите не се вдига много прах. Големите джипове са минали толкова пъти, а и толкова често по сухия пясък, че той се е спекъл на глина. Всъщност, по него се кара доста по-спокойно отколкото по "Тракия" да речем.

Все пак говорим за десетки джипове, които само днес са минали над десет пъти оттам.

Когато обаче идва ред на нашата дромада, ние караме отвътре. В началото се движим предпоследни от 17 дромади. В последните километри набираме скорост и постепенно оставяме всички зад гърба си.

Завършваме четвърти. Ако имахме още няколко километра, щяхме да отвеем и другите. В крайна сметка Сюлейман няма да продаде камилата си, но пък ще има какво да обсъжда в следващите месеци както у дома, така и с братовчедите си в Уади Рум или с клана Зубейди от съседното село Диса, където всъщност са гонките.

А за него това е по-скъпо - не само е дал стотици динари за сбруята на дромадата си, но му е несравнимо по-мила от всякакви руси чужденки например, които идват и си отиват от оазиса му.

А утре е денят за женската дронада. И - о, изненада! - женските камили са по-издръжливи и бягат по-бързо от мъжките.