Константинопол, по който светът копнее

Това започва да се превръща в серия и ме радва. Първо беше Orbis - програмата, която ти позволява да пресметнеш за колко ще пребродиш от една точка на Римската империя до всяка друга с темпото на римляните.

Към нея добавих ToposText - приложението, което ти позволява да намериш всяко споменаване на дадено място от класическите гръцки и латински извори. Това е като да си водиш клюкаря Павзаний, наивния Херодот, хитрия Тукидид, простодушния Ксенофонт, Плиний и куп други, докато обикаляш Средиземноморието.

Сега попаднах на IstanbulUrbanDatabase. С него можеш да проследиш развитието на града, като сравняваш карти, снимки и друга информация от последните век и половина.

Тази находка съвсем случайно идва в момент, когато се сещам отново за брилянтна книга, посветена на османския Истанбул. Преведено на български, нейното заглавие би звучало като заглавието на този пост. А ето и произволен откъс от нея:

На 19 март 1877 г. в тронната зала на Долмабахче, където през 1856 г. Абдулмеджид дава приема за възкачването си на престола, се събират държавни съветници, паши, шерифи, патриарси, рабини, депутати, генерали, дипломати и журналисти, за да присъстват на откриването на първия османски парламент. От общо 115 депутати шейсет и седем са мюсюлмани, а четиридесет и осем не са. Те говорят османски, персийски, арабски, гръцки, арменски, български, сърбохърватски, босненски, албански, влашки, кюрдски, асирийски, иврит и ладино. Когато един от журналистите казва на съседа си, че се опитва да уточни етноса и религията на всеки депутат, отговорът е, че те не са мюсюлмани, гърци или арменци. Всички са османци.
...
Единственият отсъстващ посланик е граф Игнатиев. На 23 април тълпите пред Grande Rue de Pera наблюдават как служителите в руското посолство прибират зад оградата големия двуглав орел над входа на сградата: архитектът, който се е бил погрижил за всякакви случаи, го е бил проектирал върху панти. Служителите на посолството и целият архив са евакуирани с кораб. На следващия ден Русия обявява война. Окрилени от първото национално движение в историята си, руснаците гледат на тази война като на кръстоносен поход в подкрепа на славянските им братя срещу Османската империя.

Следващата година е най-ужасяващата след 1826 г. Парламентът, който заседавал в бившата сграда на университета до "Агия София" от 19 март до 28 юни и от 13 декември до 14 февруари 1878 г., отхвърлил каквато и да е възможност за отделяне на османски територии. Все пак въпреки председателството на Ахмед Вефик, парламентът предпочита да критикува корупцията и неефективността в правителството, вместо да предложи практически решения на проблемите. Тунизийци, египтяни, гърци, татари, бухарци и малайци се стичат в града, за да се влеят в османската армия. Разбойници, известни като зейбеци, които идват от югоизточен Анадол в своите къси бели гащи и сини елеци, дрънкат своите ножове и пистолети в концертните зали на Пера.

Османската армия се сражава по-добре, а руската - по-зле от очакваното. Въпреки това могъщата османска крепост в Плевен южно от Дунав в днешна България, пада на 10 декември след героична шестмесечна съпротива. Думите "клане, бежанци, сираци" влизат в ежедневните разговори на града. Влакове и волски каруци, натоварени с бежанци (гърци и мюсюлмани), които се спасяват от напредването на руснаците, започват да се появяват по улиците. Общо 300 000 души, равни на половината от тогавашните жители на града, преминават през него. Правителството заселва колкото се може повече от тях в Анадола или дори още по-далеч. Въпреки това бежански град от палатки изниква край гарата под двореца Топкапъ. Други са настанени в различни джамии.

Докато цената на хляба нараства петократно, черкезите започват да крадат всичко, което успеят, включително деца.