Това е оазисът в южна Йордания Уади Рум, или Червената пустиня. Известен е като мястото, където Лорънс Арабски с бедуините си нападнал и разрушил участъка от железопътната линия Хиджаз, водещ към Мека. Това било началото на Арабското въстание.

Макар този музей на открито да алюдира за Лорънс и подвизите му,
локомотивът е японски от 1958 година.

За нас днес Уади Рум e Уади Run, защото отиваме за състезание с камили. В западните езици тези едногърби камили се наричат dromedary, dromadaire, dromedario и така нататък. Тъй като името им идва от старогръцката δρομάς (κάμηλος), или бягаща камила, ще ги нарека дромади. А какво е дронадата от заглавието, става ясно по-долу.

И така, тук сме гости на Сюлейман. Той участва с една камила в състезанието - мъжка дромада на 3 години.

Сюлейман и неговият бегач (обърнатата тройка на врата му е всъщност номер 4)

Гонките започват в пет сутринта. Камилите са разделени в няколко категории. Днес се надпреварват само мъжки. Първо бягат възрастните. След това има още няколко категории, включително кадетите като този на Сюлейман. Само малките - до две години, бягат два километра. Останалите тичат по четири.

Всеки от състезателите - а те са над сто и петдесет, има цвят за сбруята и символ за седлото на камилата си. Сюлейман е избрал бордо и звезда за своята.

Дромадите нямат жокеи. Управляват ги дистанционно. Точно като колички или самолетчета. Закрепват на гърба на всяка камила по едно уоки-токи. Собственикът говори от второто, а камилата реагира на гласа и най-вече вибрациите му. Освен това на гърба се слага и пръчката, с която ги удрят. Тя работи с двигател с дистанционно управление. Така дромадите стават дронове. Оттам неловкия опит за шега за дронада в заглавието.

За да могат да управляват камилите си, техните собственици също обикалят трасето, но с колите си. Ние ще се возим с братовчеда на Сюлейман. Казва се Ибрахим и като всеки уважаващ себе си бедуин пали колата с жички, а не с ключ.

Трасето на камилите има ограда, за да не го пресичат колите. Те пък потеглят с ред. Отвътре - най-близо до камилите, вървят колите на участниците в съответната гонка. Встрани от тях сме всички останали кибици. Това са десетки коли, почти единствено тойоти. Отстрани изглеждаме като сцена от Лудия Макс - пост-апокалиптично.

Всяка гонка трае около 15 минути. През това време всички гледат, викат и сочат от колите си. Напрежението е голямо, защото освен бедуините, са се събрали хора от цяла Йордания, но и любители и евентуални купувачи от Саудитска Арабия и емирствата.

Разбира се, всеки не само познава всекиго, но и са роднини. Така че имаш фаворити във всяка гонка. Ако не ги виждаш, можеш да следиш на живо във фейсбук коментатора на дронадата.

Противно на очакването по трасето на колите не се вдига много прах. Големите джипове са минали толкова пъти, а и толкова често по сухия пясък, че той се е спекъл на глина. Всъщност, по него се кара доста по-спокойно отколкото по "Тракия" да речем.

Все пак говорим за десетки джипове, които само днес са минали над десет пъти оттам.

Когато обаче идва ред на нашата дромада, ние караме отвътре. В началото се движим предпоследни от 17 дромади. В последните километри набираме скорост и постепенно оставяме всички зад гърба си.

Завършваме четвърти. Ако имахме още няколко километра, щяхме да отвеем и другите. В крайна сметка Сюлейман няма да продаде камилата си, но пък ще има какво да обсъжда в следващите месеци както у дома, така и с братовчедите си в Уади Рум или с клана Зубейди от съседното село Диса, където всъщност са гонките.

А за него това е по-скъпо - не само е дал стотици динари за сбруята на дромадата си, но му е несравнимо по-мила от всякакви руси чужденки например, които идват и си отиват от оазиса му.

А утре е денят за женската дронада. И - о, изненада! - женските камили са по-издръжливи и бягат по-бързо от мъжките.

Когато си на чуждо място, чийто език не говориш, а нравите му не познаваш, не можеш да съдиш хората. Можеш да ги наблюдаваш. Най-вероятно ще ги съотнасяш към своите категории. И ще им се смееш. Точно както те на теб. А после всеки ще разказва вечерта у дома за онзи глупак, който...

...който седи около 11 часа сутринта на произволен работен ден в кафето на аманската ИКЕА (така де, на 15-ина километра от Аман). И наблюдава.

Кафето е пълно с жени. Множество - предимно забулени, и техните множество деца. Защо толкова много жени ли? Може би има връзка с това, че в Йордания едва 13,1% от жените в трудоспособна възраст работят. А може и да няма. Не мога да разговарям с тях, а само да градя неправдопободни хипотези. Както и да е.

По правило те не спазват правилото да отсервират чиниите си. Сред малцината, които го правят, са няколко незабрадени жени. Друго правило - безплатното кафе тук се плаща. Въведоха го скоро. Моята хипотеза е, че е заради масивните злоупотреби с безплатната част в заглавието му. Новото правило е написано както на касата, така и над машините за кафе, заедно с упътване как да си пуснеш кафе. Отделно касиерът ти го напомня изрично, ако в поръчката ти има кафе.

Това създава проблем. Бих го нарекъл когнитивен, ако знаех как точно се дефинират когнитивните проблеми. За двайсетината минути, в които седях край машините, вся-ка една мухаджаба (жена с хиджаб - защото всеки треторазреден пътепис се нуждае от завъртяни думи на съответния език) първо пита неколкократно касиера какво точно да прави с кафе-машината. След това прекарва пред нея десетина минути, вперила безизразен поглед и когато и от него не бликва кафе, примирено изчаква касиерът да се освободи и да дойде не да й покаже как се прави, а да й сипе кафе. Всяка една! Като ей тази например:

Разбира се, в моите очи цялата гледка се превежда като: гледай колко е жалко как нито една от тези жени няма елементарни познания, интелигибилни способности и умения да си сипе кафе. И как в резултат на това се превръщат в безропотни зависещи от мъжете същества. В техните очи аз вероятно съм бил онзи глупак, който ги е гледал, вместо да ги обслужи, както би направил всеки уважащащ себе си мъж. Няма да разбера, защото не говорим един език.

Разбира се, това е едното лице (или по-скоро хиджаб) на жените тук. Друго например е онази категория нахакани млади шофьорки, които излизат стремглаво с колите си на кръстовище без предимство и не обръщат внимание на виковете и клаксоните на останалите шофьори (и които си имат цял абзац в текста за йорданските шофьорски особености). И техните майки също.

Те са още по-забележителни. Техният хабитат са моловете. Можеш да ги видиш рано сутрин - около девет, преди молът да отвори. Събират се на ята, слагат си най-крещящите анцузи и почват да обикалят по етажите на мола. Така го превръщат временно във фитнес. Изглеждат например ей така:

И те, подобно на мухаджабите, не работят. За разлика от тях обаче, обикалят, а не стоят на едно място. И си говорят - предимно на английски. Понякога на френски. Рядко на арабски. И за разлика от мухаджабите изглеждат не само оправни, но и чевръсти. Ако не ги заснемеш веднага, след секунди им виждаш само гърбовете:

И когато им свърши цялото упражнение по социален живот, просто слизат до супермаркета в мола да напазаруват. Рационално измислено.

А къде в цялата история са нормалните жени ли - тези между крайно несръчните мухаджаби и наперените левантинки? Нямам представа. Мога само да градя неправдоподобни хипотези.