Българските им връстници, които помним утрото на 11 ноември, можем да си представим ясно какво означава това - надежди, сила, вдъхновение. Разбира се, 2015 не е като 1989.
И милионите гърци имат право на надежда. Че страната, която живее в в измамно сладкия капан на олигархията (вж. статията на Павлос Елевтериадис от ноемврийския брой на Foreign Affairs - Misrule of the Few), ще успее да се откопчи от него.
Встрани от реториката и идеологията, има конкретни стъпки, по които ще познаем в коя посока води Алексис Ципрас страната си. За да скъса обръчите на клиентелизма, той трябва: 1. да реформира радикално чиновничеството; 2. да започне да облага с данъци корабопритежателите и Църквата. Това са единствените касти в страната, които не са плащали данъци както при диктатора Метаксас, така и при окупаторите германци, полковниците от хунтата или многобройните правителства на Мицотакис, Папандреу и прочие.
Започне ли да откъсва главите на съвременната лернейска хидра, ще е постигнал повече за гърците от всички премиери в последните десетилетия.
Разбира се, Ципрас не е нито дългоочаквания принц от приказките, разказвани от "Нова демокрация", нито богатира от наратива на ПАСОК, още по-малко Че Гевара (който в крайна сметка се оказва доста слаб гуверньор на Кубинската народна банка), а обикновен човек, който може да се подаде на обикновени слабости.
Но необикновените му идеи го направиха изразител на гръцкия гняв. Нека встрани от реториката изчакаме и видим дали идеите ще се въплътят в действия. По тях ще познаем дали милиони гърци ще започнат да напускат страната си, както направиха милиони българи, спасяващи се от фалшивия ни преход.
