След жестове на помирение и извинение към Италия и Полша, Йоахим Гаук стана първият германски президент, поклонил се във френско градче, символ на нацисткия геноцид.
На 4 септември пастор Гаук посети заедно с френския си колега Франсоа Оланд Орадур-сюр-Глан (Oradour-sur-Glane).
Там на 10 юни 1944 рота есесовци избиват 642 жители на градчето. 247 жени и 205 деца са вкарани в черквата и обгазени, а мъжете - събрани и разстреляни отделно. Оцеляват едва шестима души. Успели са да се укрият между труповете на останалите в черквата. След края на геноцида есесовците опожаряват градчето, за да не остане от него следа.
След края на войната генерал де Гол дава на Орадур статут на град-паметник и постановява той да остане във времето полуразрушен, за да свидетелства за зверствата на нацистите.
"Като човек, роден през войната и чийто живот е минал под знака на вината ни за нея, искам да кажа, че няма да забравим какво сме сторили и се извинявам", каза пастор Гаук.
През това време той и Оланд придържаха от двете страни 88-годишния Робер Ебра. Медиите го описаха като "оцелелия". И дотук свършва историята на агенция Франс прес.
И започва тази на трудното помирение. Която може да се конспектира в няколко точки.
1. Бяха необходими 69 години, за да стъпи германски държавник в Орадур-сюр-Глан, защото наследниците на жертвите се противопоставяха десетилетия на подобно нещо.
2. Неслучайно го прави сега, когато Франция е сред най-настървените ястреби за военни действия срещу режима на Асад, който обвинява за обгазяването на предградието на Дамаск Гута от 21 август. Всяка аналогия с познати събития настройва общественото мнение.
3. Робер Ебра, или Оцелелия, бе осъден от Франция само преди година заради своя книга от 1994 г. В нея той разказва за драмата на 130 000 френски граждани, сражавали се във Втората световна война за хитлеристка Германия. Тези хора са немци от Елзас и Лотарингия. Двете области са минавали няколко пъти между Франция и Германия през последните 150 години.
Официалната френска история твърди, че тези хора са принудени насила да влязат в есесовските корпуси. Учебниците ги наричат малгре ну, или въпреки нас, защото са рекрутирани не по своя воля. Ебра, напротив, твърди, че сред тях имало десетки хиляди доброволци.
За това трябваше да плати на ищците - съюз на ветерани, едно евро за клевета плюс 10 000 евро съдебни разноски. Бил е "превишил свободата на словото".
4. Премълчаваният момент е, че геноцидът в Орадур е извършен именно от френски граждани - елзасци от малгре ну. През 1953 г. Франция провежда съд срещу 65 от общо 200-те участници в клането. Толкова са успели да намерят и екстрадират от съседна Германия. Сред подсъдимите има и 14 французи. От тях един признава, че е служил като доброволец, останалите са малгре ну. Процесът ражда бунтове както в Лимож, така и в Елзас. Хората са недоволни, че французи стават изкупителна жертва, докато техните бивши командири продължават да живеят в Германия недосегаеми за правосъдието. Недоволството прераства в метежи, изкарали армията в защита на съда. Той пък дава такива присъди, че до пет години излизат всички убийци от Орадур.
При това положение жестът на Гаук и Оланд не беше нищо повече от бледо повторение на историческия момент от 1984 г. във Вердюн.
Точно 70 години след началото на Първата световна война френският президент Франсоа Митеран покани германския канцлер Хелмут Кол да отдадат заедно почит на погребаните във Вердюн над 150 000 френски войници. Само през 1916 г. край пограничното градче са загинали най-малко 800 000 войници от двете страни на окопите, включително и бащата на Кол.
Малко след началото на германския химн Митеран протяга ръка към Кол. Той я хваща и я държи около минута, до края на химна. Малко след началото на френския химн Кол връща жеста. Той става исторически символ на помирение. Жестът на Гаук и Оланд остана негово бледо копие.
Но какъв беше правилният начин Гаук да се извини за това, че френски граждани са разстреляли други френски граждани по заповед на германските си командири, макар и направили го охотно, защото Франция е променила живота на родителите им заради реваншистките си амбиции след края на кръвопролитната Първа световна война?
И как Франция да оправдае амбициите си за прекрояване на близкоизточната политическа карта, след като не признава на собствения си гражданин Робер Ебра правото на свободно слово и промяна на историческия наратив?
На 4 септември пастор Гаук посети заедно с френския си колега Франсоа Оланд Орадур-сюр-Глан (Oradour-sur-Glane).
Там на 10 юни 1944 рота есесовци избиват 642 жители на градчето. 247 жени и 205 деца са вкарани в черквата и обгазени, а мъжете - събрани и разстреляни отделно. Оцеляват едва шестима души. Успели са да се укрият между труповете на останалите в черквата. След края на геноцида есесовците опожаряват градчето, за да не остане от него следа.
След края на войната генерал де Гол дава на Орадур статут на град-паметник и постановява той да остане във времето полуразрушен, за да свидетелства за зверствата на нацистите.
"Като човек, роден през войната и чийто живот е минал под знака на вината ни за нея, искам да кажа, че няма да забравим какво сме сторили и се извинявам", каза пастор Гаук.
През това време той и Оланд придържаха от двете страни 88-годишния Робер Ебра. Медиите го описаха като "оцелелия". И дотук свършва историята на агенция Франс прес.
И започва тази на трудното помирение. Която може да се конспектира в няколко точки.
1. Бяха необходими 69 години, за да стъпи германски държавник в Орадур-сюр-Глан, защото наследниците на жертвите се противопоставяха десетилетия на подобно нещо.
2. Неслучайно го прави сега, когато Франция е сред най-настървените ястреби за военни действия срещу режима на Асад, който обвинява за обгазяването на предградието на Дамаск Гута от 21 август. Всяка аналогия с познати събития настройва общественото мнение.
 |
| Снимка Wikipedia |
3. Робер Ебра, или Оцелелия, бе осъден от Франция само преди година заради своя книга от 1994 г. В нея той разказва за драмата на 130 000 френски граждани, сражавали се във Втората световна война за хитлеристка Германия. Тези хора са немци от Елзас и Лотарингия. Двете области са минавали няколко пъти между Франция и Германия през последните 150 години.
Официалната френска история твърди, че тези хора са принудени насила да влязат в есесовските корпуси. Учебниците ги наричат малгре ну, или въпреки нас, защото са рекрутирани не по своя воля. Ебра, напротив, твърди, че сред тях имало десетки хиляди доброволци.
За това трябваше да плати на ищците - съюз на ветерани, едно евро за клевета плюс 10 000 евро съдебни разноски. Бил е "превишил свободата на словото".
4. Премълчаваният момент е, че геноцидът в Орадур е извършен именно от френски граждани - елзасци от малгре ну. През 1953 г. Франция провежда съд срещу 65 от общо 200-те участници в клането. Толкова са успели да намерят и екстрадират от съседна Германия. Сред подсъдимите има и 14 французи. От тях един признава, че е служил като доброволец, останалите са малгре ну. Процесът ражда бунтове както в Лимож, така и в Елзас. Хората са недоволни, че французи стават изкупителна жертва, докато техните бивши командири продължават да живеят в Германия недосегаеми за правосъдието. Недоволството прераства в метежи, изкарали армията в защита на съда. Той пък дава такива присъди, че до пет години излизат всички убийци от Орадур.
При това положение жестът на Гаук и Оланд не беше нищо повече от бледо повторение на историческия момент от 1984 г. във Вердюн.
Точно 70 години след началото на Първата световна война френският президент Франсоа Митеран покани германския канцлер Хелмут Кол да отдадат заедно почит на погребаните във Вердюн над 150 000 френски войници. Само през 1916 г. край пограничното градче са загинали най-малко 800 000 войници от двете страни на окопите, включително и бащата на Кол.
Малко след началото на германския химн Митеран протяга ръка към Кол. Той я хваща и я държи около минута, до края на химна. Малко след началото на френския химн Кол връща жеста. Той става исторически символ на помирение. Жестът на Гаук и Оланд остана негово бледо копие.
Но какъв беше правилният начин Гаук да се извини за това, че френски граждани са разстреляли други френски граждани по заповед на германските си командири, макар и направили го охотно, защото Франция е променила живота на родителите им заради реваншистките си амбиции след края на кръвопролитната Първа световна война?
И как Франция да оправдае амбициите си за прекрояване на близкоизточната политическа карта, след като не признава на собствения си гражданин Робер Ебра правото на свободно слово и промяна на историческия наратив?
