Два случая от тези дни:

1. В Борисова градина в столицата е изнасилена и убита 28-годишната Яна Кръстева.
Полицията първоначално пренебрегва престъплението. Медиите първоначално я наричат клошарка, пияница и наркоманка.
Нейни приятели и други хора се активизириха, медиите се мобилизираха, а полицията и нискочелият физкултурник в крайна сметка политизираха убийството. Точно в навечерието на европейския доклад за правосъдието и вътрешния ред.

Резултат: цви-цви обяви, че издирват 34-годишен мъж като убиец на момичето, а медиите осветиха нашироко Николай Русинов.
Макар всички безспорно да искаме убиецът да бъде заловен (текст на Веселина Седларска по темата), не всички искаме полицията да издава присъди за виновността на хората. Полицията може да издирва заподозрян, дори и да е сигурна в неговата съпричастност към убийството. Полицията НЕ може да решава кой е виновен. Установяването на вината е прерогатив на съдебните власти.

2. Мой колега получава обаждане от КАТ за справка. Отива в Дървеница, където без да му се обяснява каквото и да е, му се казва, че съгласно свидетелски показания отпреди един (!) месец той е виновен за това, че е одрал автомобил, докато е излизал от паркинг. В автомобила при това е имало човек, който не е реагирал своевременно, а полицаите не посочват кои са свидетелските показания.
Резултат: На практика по силата на доноси моят колега е получил акт на стойност 120 лева, лишен е от книжка за правоспособност за един месец и са му отнети четири точки от талона. Защото е извършил нарушение (доказателство за което той не е видял, а написаното от него опровержение е отхвърлено като "несъстоятелно" ) и е избягал от мястото.


Последствие: Нормален човек, при това свикнал да общува с длъжностни лица, се оказва изправен пред лицето на машина, пред която се чувства абсолютно беззащитен. Дотолкова, че спокойно може да му бъде вменено не просто нарушение на ЗДП и ППЗДП, но и престъпление - на базата на свидетелски показания. Които той не е виждал.
Защото и той е третиран почти като предполагаемия убиец Николай Русинов от политизирания случай - виновен по презумпция. Без възможност за доказване на противното!

П.С. Днешна (23 юли) статия на "Капитал" по темата.

Обявиха го за блажен. Точно шест години след като почина. Не мисля, че друг скоро е влизал толкова бързо в лика на блажените.

Почина. Точно 22 години след като блаженството им бе нарушено. Не съм сигурен, че личното му блаженство бе накърнено по какъвто и да е начин.

Намери начин да стане баща. Точно на празника, който партията му опитва да присвои. Не съм сигурен, че имаше и един ден трудов стаж, преди да оглави държавицата ни.

Първият беляза живота ми. Другите са част от мрежата, през която минава животът ни.

Когато го простреляха (който и да беше), бях малък и имах рожден ден. Първият рожден ден, който помня ярко. И то защото никой не обръщаше внимание на бебето, а слушахме "Свободна Европа". Тригодишните деца запомнят доста бързо думи: папа Йоан Павел ІІ - Али Агджа - Сивите вълци - Сергей Антонов...

И така години наред. Все по време на рождения ми ден. Който все не ми се получаваше да отпразнувам. Както му тръгне на човек...

Детската си мечта да отида в Италия (първата ми голяма обсесия) осъществих за пръв път през 2005. През април. Мда. Точно, когато почина. Получи се като стигма малко. Въпреки разни весели случки, като например реакцията на служителите в едно кафене някъде в Северна Италия (примерно в Ронки дей легионари), когато съобщиха името на новия папа.

С обявяването на кардинал Ратцингер за папа половината италианци изпсуваха звучно на италиански, другата половина италианци замърмори доволно на немски. Все пак papam habent.

Щях да кажа, че отдавна съм затворил духовете от детството си в бутилка, ако вторият - днес починалият, не се натрапваше цели 22 години след края на онази епоха. И го правеше безпардонно нагло.

Малко по-рафинирано, но все толкова неприятно натрапчиво в мрежата на живота ми продължава да присъства третият. За когото се говори, сред всичко останало, че първият му работен ден беше като премиер на страната.

Равносметката от сутринта след Валпургиевата нощ, когато гоним вещиците и старите духове?

Сонмът духове от детството ми не само че не си е отишъл, но продължава да поддържа по неведом начин своето равновесие - един починал, един родил се и един преминал на острова на блажените.