А това е първата част от кратка извадка измежду статии, които съм писал покрай ежедневните дописки за различни вестници...

"Монитор", 29.10.2005

Столицата на одрисите е строена по предварителен план

Крепостната стена на Севтополис била дълга 3 200 стъпки

Учени разкопават града преди половин век, днес там е построен язовир “Копринка”

МЕТОДИ ГЕРАСИМОВ

29.10.2005

Римски градове и вили, крепости и църкви от времето на средновековните ни царе, тракийски гробници, пръснати из цяла България, ни очакват, за да ни приемат в света си.

В. "Монитор" започва рубрика "Културни маршрути", където ще ви представяме паметници на историческото ни наследство.

Ако можем да се изкачим до Перперикон или Старосел, да отправим поглед натам, накъдето се е взирал тракийският владетел, да вдишаме същия въздух, да седнем в неговия трон, то има един град, който, макар и добре известен, остава недостъпен.

Само на 8 км. западно от Казанлък, върху левия бряг на р. Тунджа, там, където в нея се е вливала Голяма Варовица, върху нещо като полуостровче одрисът Севт е издигнал своята столица и й дал името си - Севтополис. Днес градът, който не надживял с много своя създател, лежи на дъното на язовир "Копринка". И ако преди повече от петдесет години учените, разкопали града, са можели да бродят по улиците му, но не били в състояние да кажат кой знае колко повече за живота там, днес знаем много за пътя на Севт III и неговото племе, въпреки че не можем да влезем в твърдината на одрисите.

Одрисите, казва ни още Херодот, били най-силни сред тракийските племена. Самите траки пък били най-многобройният народ след индийците и добре, че - допълва бащата на историята, не го били разбрали, пък и не се погаждали братовчедите помежду си, иначе току виж и света завладели. Мирно и кротко си живеели траки и елини, два отделни свята, пресичащи се рядко и за кратко - войни, сватби. Едните учели другите да почитат Дионис. Те пък връщали жеста и продавали паници за вино, с което се почита бога. Така, улисани в размяна на духовност срещу бит, траките не обърнали внимание кога по земите им се появили македоните на Филип II. Бащата на Александър Велики, от любов ли към тайнствените Велики богове от остров Самотраки или воден от друго, започнал да строи градове из днешна Тракия. Така например, когато поискал да се отърве от адвокатите, ораторите и останалите лъжци и крадци в царството си, ги събрал, две хиляди души, казват, и ги изселил на място, на което дал и името си - Филипополис. Неговият син, големият завоевател Александър, пък оставил над 40 Александрии - от известната в Египет, където и до днес търсят гроба му, до Индия и планината Каракорум. Така и се поставило началото на голямата антична глобализация, наречена просто елинизъм. Хора с различен цвят на кожата, мисли и духовност, разменящи си думи на гръцки, олимпийските богове, пригодени за всякакви климати, градове, никнещи от нищото и окончаващи на -полис.

Градът на Севт е част от това уеднаквяване. Одрисът е избрал живописно, но слабо защитено от природата място, за да съгради из основи резиденцията си. Владетелското жилище се издига само на 1,5 м от водата на Тунджа. Затова някои учени твърдят уверено, че е невъзможно воин като Севт да е проявил толкова недалновидност в избора на столица и търсят престолнината му високо в старопланинските проходи. Севтополис, за разлика и от много съвременни градове, е построен по предварителен градоустройствен план.

Пръв идеята за планирано строителство приложил малоазиецът Хиподам, комуто възложили да възстанови родния си град Милет, разрушен от персите. Архитектът, съвсем в духа на гръцката идея за равноправие на всички жители, разчертал един квадрат. Две главни улици, по 21 стъпки широка всяка, се пресичали под прав ъгъл. В средата, на равни разстояния от всички краища, поставил агората - площадът, където свободните, и следователно, неработещи граждани на полиса се стичали от зори, за да обсъждат, т.е. да движат държавните, тъй както и ежедневните дела. Успоредно на всяка от главните улици, през 70 стъпки, се източвали по-малки улички. Така се образувала мрежа от квадрати, или жилищни комплекси, където се издигали, всичките еднакви, домовете на гражданите. Колкото по-голям бил градът, толкова по-нагъсто били жилищата. В Атина например, теснотията била толкова голяма, че човек преди да излезе от собствената си къща бил принуден да чука от вътрешната страна на вратата си и да предупреждава, че излиза. Правел го просто за да не блъсне с вратата (а тя винаги се отваряла навън, за да не заема жизнено пространство в дома) някой зазяпал се минувач. Всички къщи, както и целият град, били снабдени с канализация. Това спестявало екзотичното преживяване, познато до модерни времена в Европа, мръсните води и отпадъците да се изливат от легени върху главите на досадни донжуани и позакъснели гуляйджии. В центъра, току до агората, се намирал и храмът на божеството, по чиято промисъл делата на града процъфтявали. Храмът, разбира се, имал и практична стойност - винаги съхранявал документите на държавата, нерядко пазел и парите й, а понякога, поради властта си да обгръща с неприкосновеност поискалия убежище, приютявал за кратко закъсали политици, отцеубийци и други авантюристи. Това, разбира се, се случвало в древна Гърция, която държала на гражданските свободи и равноправието между всички. Севтополис, макар и построен според хиподамовата система, принадлежал не на народа си, а на владетеля си.

Всичко тук е като в Гърция, но не съвсем. Дългата 3 200 стъпки крепостна стена загражда площ от 5 хектара. Агората е там, където първо се спира идващият отдалеч пътник - в центъра, но е прекомерно голяма за непривикналото око на странника. Тя е малко по-ниска от околните улици и е отделена от тях с каменен бордюр - не всекиму е позволено да влезе в свещеното място. Трябва да си се пречистил, но и да си над 18-годишен. Ако отговаряш на условията, можеш да пристъпиш и да възлееш на олтара на бога Дионис. Настрани от агората е храмът на Великите богове от Самотраки (верни на нрава си, траките не са ни оставили имената на троицата, както и никога не са счели за нужно да назоват бога-конник. Това са направили далеч по-късно словоохотливите елини). Къщите обаче са неприлично малко, а и са застроени нарядко така, че да имат обширни вътрешни дворове. В целия град надали са живеели повече от петдесетина семейства. При това без да им се налага да пращат из препълнените улици глашатаи, които да обявяват, че благородният Котис ще мине след малко на носилката си и се умоляват почитаемите граждани да се поотместят от улицата, за да избегнем задръстването (каквато отрано е била практиката в Рим например). Всъщност градът си имал околовръстно шосе, което минавало покрай крепостната стена и всеки, който бързал, можел по него стигне където му било нужно. Севтополис, макар и малко отдалечен от основните пътища (а в древността където е имало път, е имало и цивилизация), е бил началото на друм, който водел на запад до Филипополис, а на юг - до Кабиле. В югоизточния край на града можем да си представим пристанището върху река Тунджа. Там многобройни търговци са стоварвали амфорите с вино и зехтин, идващи от юг. А за само шейсетгодишния си живот градът е изпил толкова от драгоценните напитки, че саловете и лодките трябва да са пристигали ежедневно тук. Макар и да не различаваме лицата на безгрижните обитатели на Севтополис, можем да предположим, че в този III век пр.Хр. на глобализация тук са пребивавали и гръцки офицери на служба при одриса, и роднини на владетеля, които той за по-сигурно е държал под око, както и македонските роднини на съпругата. Те са хората, осеяли цялата Казанлъшка долина със своите гробници, а също и със села, които е трябвало да произвеждат храната, необходима за битието на Севт.

Покоите на одриса са последното място, където чужденецът може да попадне. Те пазят ревниво достъпа до вътрешността си. Смъртните можем да преминем предверието, което ще ни въведе в сградата. Вътрешната част е разделена на две. Почти половината е една обширна зала, облицована с мрамор донякъде, оцветена в помпеанско червено до края на стените, и с бели тавани. По средата на тази бяло-червено-черна абстракция се е намирало огнището-олтар. Тук тракът е извършвал първата част от посвещаването в тайнството на божествената триада от Самотраки. Втората част на вътрешността се състои от три двойни помещения, изолирани помежду си, но всяка двойка е била свързана с предверието. Там се е извършвал вторият етап в посвещаването, но за простосмъртния входът е бил забранен с ужасяващ надпис върху вратата. В едно от тези помещения всъщност се е намирала и стълбата, водеща към втория етаж - може би, ако можехме да проникнем, щяхме да разберем, че не е нищо повече от покоите на Севт.

Основан в последните десетилетия на IV в.пр.Хр., градът споделя съдбата на създателя си. Учените, които разкопали Севтополис, намерили и хиляди камъни от бойни прашки, разрушени стени и изгорели къщи. Катастрофата, която сполетяла райското място към средата на III пр.Хр., се оказала фатална. Опитите да бъде презаселен продължили дори и по време на Средновековието, но никога вече саловете с тасоско вино и зехтин от Халкидики не пуснали котва край пристана на Севтополис.

Цел: Тоскана (22 990 кв.км.) - цялата без остатък.

Ограничения: бюджет и време (склонни сме да похарчим не повече от 1200 евро за 5-6 дни, в което се включват самолетните билети, спането и автомобилът под наем).
Предимства: поназвайваме това-онова на най-прекрасно бокачовско наречие (да не говорим, че двамата заедно се оправяме на почти всички езици от трите страни на Mare Nostrum).
Екип: Млада влюбена, енергична и любознателна двойка.
Логистика: самолет до някъде и кола под наем до всякъде другаде.

Всичко е въпрос на планиране и оглеждане на детайлите. След като знаем, че ще се возим с кола под наем (ок. 120 евро за 6 дни за автомобил компактен клас с дизелов двигател плюс джипиес), остава да намерим летище и спане.
От София можем да вземем самолети на известна евтина компания до Рим или Болоня. Колите под наем в Болоня обаче са значително по-скъпи от тези в Рим. Значи е решено.
Остава да намерим мястото за спане. Нашето се казва Terranuova Bracciolini, област Арецо.

View Larger Map
Убеден съм, че в съвременната история на селото най-значителното събитие е нашият престой там.
Изборът е съвсем случаен. Механизмът е - отваряте сайта http://www.agriturismo.com/ и търсите. Ние обичаме категорията B&B (= bed&breakfast). Сиреч, къщи като в "Открадната красота" на Бертолучи. Единствено непорочната Лив Тейлър не шляпа гола пред басейна. Но пък и моето момиче е несравнимо по-изкусително.
Избирате си къща според мястото и детайлите (както ще стане ясно по-долу) - нашата е приблизително в центъра на областта и на 245 км от Рим, 46 от Флоренция, 35 от Арецо, 109 от Сиена и 220 от Сан Марино.
Остава да разгледате маршрута, да заобиколите платените магистрали и да видите, че пътьом можете да посетите например Асизи.
Достигането до къщата предлага два малки, но христоматийни примера за културни различия и загубване в превода, съответно.
1. Тъй като тя е встрани от селото, което сме подминали и се движим подозрително дълго извън него, питаме произволен човек за Via dei re etruschi. Като виа в моите очи си е улица с всичките й софийски характеристики.
Отговорът:

- Господине, но тази виа е на повече от 3000 години и с дължина над 700 километра. Вие сте на нея. Коя част Ви интересува точно?
Което моментално ми припомня случка в Охрид, където любезният (но все пак македонец) домакин в хотелче встрани от чаршията ни упътва как да стигнем до каквото и да е място за ядене в центъра: "Ке одите право по патот. Ке го найдете најстарото дрво на Балканите. Кога го заобикОлите најстарото дрво на Балканите..." Луно, луноо, земьо мАкедонска, - плескам се по челото, пак ли ке те делиме?" Аз го питам за плескавица, той ми говори за най-старото дърво на Балканите! Седи си сега на гАзот, като те питам за МАкедонија, ще ми обясниш!

2. Все още по пътя, се обаждаме за пръв път на бай Енцо (собственикът на къщата ни, в края на разказа се оказва от добрите). Обяснявам на кристално ясен италиански къде сме и той:
- Ма вие сте пред нас! Карайте още малко и като видите портал с два pini отпред и надпис Вила Боргези, влизате. Нали знаете какво е pino?
Боожеее, аз ли да не знам?! Тая дума преди 20 години съм я учил. Това си е бор отвсякъде погледнато. А в комбинация с портал е като бяла спретната къщурка с две липи отпред, но на италиански.
За всеки случай питам и някакво момче от кафето, край което сме спрели. Той не знае и вика матроната. Mater familias разстила достолепно на прозореца на втория етаж цялата си тежест.
И уж Тоскана, север, надменни и нищо общо с топлия юг, където семействата са огроомни и шумни, но и тук забъркваме кокетна многолюдна олелия. Матроната не знае, но я заинтригуваме и вика старейшината, който определено би трябвало да си познава съседите. Семейният съвет в крайна сметка не е чувал за бай Енцо и Вила Боргези, но ни дава съвети и ни окуражава.
След още малко лутане напред-назад по Царския път и връщане в същото кафе, се обаждаме потретно за чичо Енцо, който праща малкия да ни вземе. И тук е краят на втората история.
Двата бора се оказват средиземноморски борове - достатъчно различни от нашите, та девственото око да ги пропусне по пътя. И така става ясно, че аз съм знаел формалния превод на думата, но не и културния контекст зад нея.
А тук идва и обяснението за избора ни на къщата. При посрещането бай Енцо ни черпи с бутилка тосканско вино (това е описано и в презентацията на къщата на горния сайт)! Детайлите, детайлите!
Апартамент Кристина, който има спалня, кухня, баня и стая с възможност за още две легла струва в средата на лятото 380 евро за пет нощувки (цената е за апартамент и не се променя от броя на гостите). Мисля, че накрая ни направи и намаление.
В тези пари се включва и обииилната закуска сутрин, както и приятните разговори с чичо Енцо. Мисля, че всеки един бай Енцо се държи по подобен начин, но нашият е великолепен. Докато с мен говори на италиански, минава с лекота на английски, когато сме тримата, или на немски, когато идват и други гости.
С жар разказва както за нещата, които можем да видим във Флоренция, Сиена, Арецо или по пътищата, така и за дреболии (отново детайла!) като къде е най-добре да паркираме безплатно колата в града на Данте, къде е селската кръчма, където всички го познават и прочие малки хитрини, за да ни улесни.
И така, вече нищо не може да ни попречи да се развихрим из Тоскана, че и по-далеч. Един ден за ходене до Сан Марино, Равена и Римини, един ден (неделя, за да паркираме безплатно на хълма над града) до Флоренция, един до Сиена и отново до Флоренция ( в делничен ден се пътува с регионалното влакче).
Типично туристическите неща са ясни, пък и всеки има собствени очаквания от Италия.

И все пак:
1. За галерия Уфици (подобно на повечето големи музеи из Европа) задължително! си взимате предварително билет през интернет. В противен случай няма да се вредите до края на деня до касите.
2. Ядене (при свит бюджет и особено след като намерихме най-прелестния селски ресторант, където вечеряхме обилно за не повече от 20 евро двамата) - тръгвате в протиположната посока на туристопотока, пресичате река, ако има такава (или каквато и да е физическа бариера, непосилна за изнурените туристи) и задължително се оставяте да се изгубите в кривите улички.

Там моментално намирате някоя тратория, в която най-вероятно се хапва и по-евтино, и по-вкусно.
Иначе тактиката е ясна. Още на идване спираме в някой попътен Coop - полудържавни магазини на земеделските кооперации. Взимаме стек големи минерални води, които си носим за дневните обиколки, и пресни плодове, които в кооп са евтини.
Ядем сутрин обилно, без да се свеним да омитаме до трохичка, каквото ни се предложи, че и да питаме за още, през деня обикаляме и пийваме водица, а вечер разпускаме в траторията по пътя за Тасо.
Тоалетната се практикува под формата на чаша кафе където и да е, и небрежно посещение на съответното място.

Равносметка: 1800 км изминати с колата с 4 зареждания на резервоара, ако не греша. Минали сме по-тънко от предвидения бюджет, а удоволствието от запознаването с Асизи, Арецо, Сиена, Флоренция, Сан Марино, Равена, Римини и всички малки места (като например хълма, който Леонардо е сложил като фон на Мона ти Лиза или къщата, която Микеланджело е плеснал не помня вече къде - и всичко това е написано по пътищата; препоръчвам малките и безплатни, с ограничение на скоростта до 50 км, но и с толкова завои и гледки, че е просто невероятно) е несравнимо!

П.П. Осем години по-късно се вдъхнових и написах едно парче и за Рим, само за да открия, че с цялото си вдъхновение съм му сложил почти същото заглавие 😄