Бизерте нито е най-известният град в Тунис, камо ли пък най-трагичното средище в историята. Историята му обаче е предостатъчна за канава на роман.

Старото пиратско пристанище в най-северния край на Тунис е само на 60-ина километра от столицата. С известния в нашата история Берлински договор от 1878 г. Франция получава управлението над порта.

През 1920 г. остатъците от черноморския флот на руската белогвардейска Доброволческа армия намират тук последен пристан. С дебаркиралите десет кораба на доскорошната Русская эскадра в тунизийския град идват над 10 000 души. Повечето веднага се разпръскват във френски военни и бежански лагери в страната. Съдбата им напомня на испанската републиканска армия през 1939, описана от Свобода Бъчварова в "По особено мъчителен начин".

Белогвардейците в града успяват през 1938-а да направят храма "Свети Александър Невски". Тогава едва ли подозират, че само година по-късно в Бизерте ще намерят пристан и остатъците от армадата на испанската републиканска армия, предвождани от адмирал Мануел Буиса Фернандес Паласио. Заедно с три крайцера, седем разрушителя и подводница той води 4300 свои бойци.

Блажени прокудените заради правда,
защото тяхно е царството небесно.

Така белогвардейците, положили клетва за вярност към един цар, и испанците, заклели се никога над главите им да не управлява крал, се събират в града. "Свети Александър Невски" е непосредствено зад доковете, в края на Rue d'Espagne. Когато испанците идват в града, там са останали едва 700 белогвардейци. Самите испанци също не се задържат дълго в града. Повечето от тях, воглаве с адмирал Паласио, се записват във френския чуждестранен легион.

Превратна е и съдбата на корабите. Някогашният линкор "Цар Александър III", вече прекръстен на "Генерал Алексеев", е продаден през 1935-а за скрап. През ноември 1940-а 305-милиметровите му оръдия са продадени на Финландия. Две от партидите стигат до страната и участват във войната срещу Русия. Третата е спряна от Третия райх на пристанище Генуа. През 1943-а оръдията в нея стават основна част от "Атлантическия вал" по норманското крайбрежие. Така са основна ударна сила срещу съюзническия десант в Нормандия.

Единствената тънка червена нишка, която свързва днешния град с временните му посетители, е борбеният дух. Оттук на митинг пред докерите през 1952-а Хабиб Бургиба отправя апел за въоръжена борба срещу Франция. Той довежда до независимостта на Тунис през 1956 г.

19-годишен швейцарец е тръгнал за България с приятели. Неговият почти 90-годишен дядо му рисува карта на Пловдив и старата им къща. Тя е "близо до къщата с металната врата, където магарето на млекарите ухапа дядо ти по главата". 70-годишните спомени на някогашното дете бежанец са толкова силни, че момчето намира мястото на старата къща.

Дали след 70 години някой дядо тук ще нарисува карта за българския си внук, който пътува с приятели до Алепо например?