На Мето

кьошето
Макар да ми се искаше, снимката не е моя. Взета е оттук. Направена е в края на ноември 2016 г. в Тел Авив и показва 95-годишния Леон. След последната голяма война се преселил от България в Тел Авив.

Днес продава кърпи на пресечките на булевард Ротшилд и Херцел. Хората спират да си купуват от него, дори и да нямат нужда от кърпи. Просто защото винаги има някоя добра дума и ги зарежда с енергия и усмивки.

Докато четох историята му, си го представих като един от хилядите български евреи, заселили се в Яфо. Там и до днес си има "български квартал", вероятно вече само по име.

И се сетих как някой от тях разказваше, че в първите години след преселването си нашите евреи трябвало да се пазят основно от други евреи - ултраортодоксалните. Защото нашите жени си били свикнали дойде ли събота, да изперат домашните. И не се и замисляли, че това е шабат. Затова онези налитали да им махат прането и да ги бият. Та нашите мъже направили доброволчески отряди да пазят жените, докато перат и простират. Защото шабат-нешабат, ама мръсен не се ходи.

Тази история пък ми напомни за разказите на българските турци за първите години след изселването в края на 80-те. В кварталите, където те се събирали, в техните си кръчми се пиело. Затова там идвали и всички останали турци. Защото мюсюлмани-немюсюлмани, ама ракията ни си я бива.

Тогава пък се замислих - а какво сме дали на третата голяма монотеистична религия. Ами как какво - едни от най-прелестните ереси - павликянството и богомилството. Процъфтяло по-късно и на други места като катарство и какво ли още не. След още някой век напъване пък сме родили и исихазма.

Накрая и съвсем случайно се сетих за произхода на старобългарската дума за църква - црькы (ето я тук в речника на Цейтлин. Нашата БАН също направи старобългарски си речник онлайн, но по някаква причина сайтът не работи). Та според учителката ми по старобългарски Живка Икономова етимологията на црькы не е еднозначна. Някои я извеждат от гръцката Κυριακή (οικία), сиреч Господен (дом).

Аз харесвам повече онази етимология, според която идва от латинското circus, или кръг, окръжност, заради формата на олтара или по-скоро на предолтарното пространство. Където в ранното християнство се нареждали троновете на епископите в храма. Защото нали първите църкви са възникнали като места, където хората се събирали заедно на една трапеза.

Във всеки случай от същото circus произлиза и днешният цирк. Та затова ми харесва евентуалното родство между църквата и цирка в главите на нашенците. Тогава със сигурност може да се спекулира и с религиозните чувства на българските християни, евреи и мюсюлмани, илюстрирани по-горе.

Но вероятно това е напразна моя надежда - че българите отколе са вярвали в убеждения и ценности, но не и в институциите, въплътили и иззели идеите.

Впрочем Живка Икономова винаги отбелязваше, а и държеше ние да го правим, че Църква се пише с главна буква и бележи институцията, а черква - храма.

Addenda Ден след написването се сетих за още един случаен факт, но свързан по някакъв начин с Κυριακή. В езиците на местата, създали и приели християнството, Κυριακή, Domenica, или господен, е името на последния, седми ден от седмицата. Когато дошъл ред на българите да приемат християнството, това очевидно не им говорело много. Затова избрали онзи елемент от господния ден, който им импонирал - фактът, че е грехота в него да се работи. Така наместо господен ден си имаме не-деля. Вероятно няма никаква връзка фактът, че за децата на социализма той беше известен като ден за къпане с коса :).

Addenda bis Седмица по-късно се сетих и за полилеите в храма "Свети Николай Софийски". Ама за тях отделно. Като ги наснимам. Че хората инак не вярват.
Това започва да се превръща в серия и ме радва. Първо беше Orbis - програмата, която ти позволява да пресметнеш за колко ще пребродиш от една точка на Римската империя до всяка друга с темпото на римляните.

Към нея добавих ToposText - приложението, което ти позволява да намериш всяко споменаване на дадено място от класическите гръцки и латински извори. Това е като да си водиш клюкаря Павзаний, наивния Херодот, хитрия Тукидид, простодушния Ксенофонт, Плиний и куп други, докато обикаляш Средиземноморието.

Сега попаднах на IstanbulUrbanDatabase. С него можеш да проследиш развитието на града, като сравняваш карти, снимки и друга информация от последните век и половина.

Тази находка съвсем случайно идва в момент, когато се сещам отново за брилянтна книга, посветена на османския Истанбул. Преведено на български, нейното заглавие би звучало като заглавието на този пост. А ето и произволен откъс от нея:

На 19 март 1877 г. в тронната зала на Долмабахче, където през 1856 г. Абдулмеджид дава приема за възкачването си на престола, се събират държавни съветници, паши, шерифи, патриарси, рабини, депутати, генерали, дипломати и журналисти, за да присъстват на откриването на първия османски парламент. От общо 115 депутати шейсет и седем са мюсюлмани, а четиридесет и осем не са. Те говорят османски, персийски, арабски, гръцки, арменски, български, сърбохърватски, босненски, албански, влашки, кюрдски, асирийски, иврит и ладино. Когато един от журналистите казва на съседа си, че се опитва да уточни етноса и религията на всеки депутат, отговорът е, че те не са мюсюлмани, гърци или арменци. Всички са османци.
...
Единственият отсъстващ посланик е граф Игнатиев. На 23 април тълпите пред Grande Rue de Pera наблюдават как служителите в руското посолство прибират зад оградата големия двуглав орел над входа на сградата: архитектът, който се е бил погрижил за всякакви случаи, го е бил проектирал върху панти. Служителите на посолството и целият архив са евакуирани с кораб. На следващия ден Русия обявява война. Окрилени от първото национално движение в историята си, руснаците гледат на тази война като на кръстоносен поход в подкрепа на славянските им братя срещу Османската империя.

Следващата година е най-ужасяващата след 1826 г. Парламентът, който заседавал в бившата сграда на университета до "Агия София" от 19 март до 28 юни и от 13 декември до 14 февруари 1878 г., отхвърлил каквато и да е възможност за отделяне на османски територии. Все пак въпреки председателството на Ахмед Вефик, парламентът предпочита да критикува корупцията и неефективността в правителството, вместо да предложи практически решения на проблемите. Тунизийци, египтяни, гърци, татари, бухарци и малайци се стичат в града, за да се влеят в османската армия. Разбойници, известни като зейбеци, които идват от югоизточен Анадол в своите къси бели гащи и сини елеци, дрънкат своите ножове и пистолети в концертните зали на Пера.

Османската армия се сражава по-добре, а руската - по-зле от очакваното. Въпреки това могъщата османска крепост в Плевен южно от Дунав в днешна България, пада на 10 декември след героична шестмесечна съпротива. Думите "клане, бежанци, сираци" влизат в ежедневните разговори на града. Влакове и волски каруци, натоварени с бежанци (гърци и мюсюлмани), които се спасяват от напредването на руснаците, започват да се появяват по улиците. Общо 300 000 души, равни на половината от тогавашните жители на града, преминават през него. Правителството заселва колкото се може повече от тях в Анадола или дори още по-далеч. Въпреки това бежански град от палатки изниква край гарата под двореца Топкапъ. Други са настанени в различни джамии.

Докато цената на хляба нараства петократно, черкезите започват да крадат всичко, което успеят, включително деца.