На Мето

кьошето
19-годишен швейцарец е тръгнал за България с приятели. Неговият почти 90-годишен дядо му рисува карта на Пловдив и старата им къща. Тя е "близо до къщата с металната врата, където магарето на млекарите ухапа дядо ти по главата". 70-годишните спомени на някогашното дете бежанец са толкова силни, че момчето намира мястото на старата къща.

Дали след 70 години някой дядо тук ще нарисува карта за българския си внук, който пътува с приятели до Алепо например?