 |
| Reuters |
Исторически кадър, достоен за композиция на фламандските майстори.
Исторически кадър, достоен за композиция на фламандските майстори.
 |
| Габриел Гарсия Маркес |
Инженерство
За да бъдем коректни, “новината” разпространи в понеделник потребител с профил UmbertoEcoOffic (sic!) в сайта за микроблогиране twitter. Това е мрежа, където всеки може да създаде профил и да споделя в рамките на 140 знака каквото пожелае с хората, които го следват. В конкретния случай 1750 души са решили, че профил с това име и описанието: “Умберто Еко, семиотик, писател, официален туитър акаунт”, е автентичен и са станали негови последователи. След това същите 1750 души са приели написаното от него на испански съобщение: “Габриел Гарсия Маркес почина. Семейството му и Марио Варгас Льоса ми потвърдиха новината”, за автентично.
След това тези хора, доверявайки се напълно на изглеждащия съвсем достоверно профил (та нали има дори снимка на Професора!), са разпространили новината. Така в понеделник тя обиколи света, а онези информационни агенции и медии, които не проявиха добър журналистически рефлекс, я предадоха като чиста монета. Така те всички станаха жертви на най-обикновен пример на социално инженерство. Или класическо манипулиране на хора чрез контролирано разпространяване на подвеждаща вътрешна информация. Но направено със съвременни технологии и разкрито веднага.
Под... туита
Когато по-късно още същия ден се разбира, че колумбийският нобелист Маркес е жив и здрав, конците бързо се разплитат. Нишката отвежда до италианеца Томазо Дебенедети. Не, не, името не е случайно. 43-годишният Томазо е внук на могъщия писател, философ и литературен критик Джакомо Дебенедети. Днес учителят по литература от Рим е закоравял “рецидивист”, под чиито... туитове са минали немалко знаменитости.
Преди два месеца потребител на туитър, представящ се за кардинал Тарчизио Бертоне, държавният секретар на Ватикана, съобщава: “Негово светейшество кардинал Бенедикт ХVІ предаде богу дух. Обявяваме новината с голяма болка и смирение. 8 март, 2012 г.” За щастие на Томазо никоя сериозна медия не се подвежда, а и той не крие малката, макар и безвкусна, шега. “През цялото време искам да покажа колко са слаби медиите”, ще отговори той на в. “Гардиън” на въпроса за мотивите си.
Броени дни след като е “закопал” папата, той слага в устата на афганистанския президент Хамид Карзай, отново посредством туитър, думите, че нападенията срещу афганистанци от страна на международните сили са “акт на война”. На дипломатически език това означава обявяване на война срещу агресор.
Отново по същото време потребител, инсинуиращ, че е канцеларията на италианския премиер Марио Монти, пише: “Новината за смъртта на Фидел Кастро ми бе потвърдена от вицепрезидента на ЕС Оли Рен, 6 март”. Последната “жертва” на Томазо преди неговото “колпо гросо” с Маркес е испанският режисьор Педро Алмодовар.
Видал бе пръв
Туитовете на Томазо от последните месеци обаче изглеждат като невинна детска забава в сравнение с провиненията на страстния любител на литературата от последните десет години.
“Американският писател Гор Видал бе пръв”, разказва испанският в. “Паис” в материал за фалшификатора Дебенедети. През 2000 г. италианецът иска да стане културен репортер в пресата. “До централните медии обаче не можех да стигна, а регионалните купуваха всичко, което им предложех, макар и за никакви пари”. Така той изфабрикува съвсем достоверно интервю с Видал и го продава като истинско. До 2010 г. е “взел” общо 78 интервюта. С покойния папа Йоан Павел ІІ, с Далай лама, с Умберто Еко, Джон Льо Каре, Джон Гришам и редица други творци.
“Не помня някой да ми се е разсърдил, с изключение на Гришам, който през 2006 г. заплаши от страниците на Гардиън да ме съди”, разказва Томазо пред “Паис”. В крайна сметка обаче не е имало никакви последствия за него, а редакциите, макар да са знаели, че плащат за фалшификации, са били напълно доволни, че получават интервюта със световноизвестни творци.
 |
| Томазо Дебенедети |
Единственото, за което съжалява, че не е направил, преди да спре с фалшивите интервюта, е именно голям “разговор” с Маркес. Не е ясно дали заради това миналата седмица посегна именно на него.
Два дни по-късно... “мексиканският писател Карлос Фуентес почина на 83-годишна възраст, предаде АП... Новината бе разпространена в Туитър от президента на страната Фелипе Калдерон... и бе потвърдена пред кореспондент на агенцията от литературния агент на световноизвестния писател.” Тройна застраховка срещу магическия реализъм на свръхинформацията.
Публикувано: в. "Телеграф", 19/5/2012
На 22 август 1485 г. докато губи кралството си, английският крал Ричард ІІІ затъва с коня си в тресавището край Босуърт. Според романтичната версия, пресъздадена от Шекспир, Ричард Гърбавия отчаяно търси да размени половината си държава срещу нов кон, само за да продължи битката срещу Хенри Тюдор.
През май 2012 г. и докато Гърция е наполовина затънала в тресавището на фалита, Евангелос Венизелос е склонен да закопае и останалата половина, само за да се закрепи на белия кон, който отдавна опитва да обуздае - като стане партиен лидер на гръцкото социалистическо движение ПАСОК.
“Бог е грък”
Метафорично за неговата жажда за власт е първото му изказване след предсрочните парламентарни избори на 6 май: “Богът на Гърция да ни е на помощ”. Репликата му е продиктувана от неочаквания резултат, сринал почти 40-годишната политическа система в страната. След края през 1974 г. на военната хунта, Гърция е управлявана последователно от консерваторите и социалистите. Почти през цялото това време “Нова демокрация” и ПАСОК съответно са под прякото ръководство или поне влияниетото на две фамилии - тази на Мицотакис и на Папандреу. Порочният кръг води през 2010 г. до полугласно признатия фалит на страната и истински социален взрив. На 6 май, двете исторически партии, които традиционно събират 75-80% от вота на избори, се сриват. Те са единствените сред общо седемте фракции в новия парламент, които държат Атина да продължи да се придържа към строгия финансов диктат на т.нар. Тройка - ЕС, МВФ и ЕЦБ. Всички останали - от троцкисти до неофашисти, искат да поведат гърците на бунт срещу чуждия надзор, но най-вече срещу политическото статукво в страната.
Пасуване
В тази ситуация и докато никоя политическа сила не може да състави сама кабинет, единственият шанс за кредиторите на Гърция е консерватори и социалисти да се обединят, като привлекат и поне още двама депутати. За ЕС това е важно, защото в малка Гърция се разиграват големи европейски залози. Според графика на споразумението с Тройката, през юни Атина трябва да одобри нови бюджетни съкращения за периода 2013-14 г., на стойност 11 милиарда евро. Стига да има правителство, което да се реши да реже живо месо от гражданите си, и парламент, който да одобри самоубийствения политически ход.
В този момент Венизелос показва, че предпочита да не влиза в съглашение, а вместо това да пасува и да се готви за нови избори на 17 юни.
Чистка
В навечерието им той възнамерява да промени устава на ПАСОК, да премахне от изпълнителното бюро на партията всички кадри, които се свързват със старото ръководство и дори да не включи в изборните листи Йоргос Папандреу - третия поред в социалистическата династия и доскорошен лидер на ПАСОК, като така го запрати в историята. Но кому е нужен този лов на вещици?
Булимия
“Той може и да е умен, разбираем и начетен, но неговата безпощадност и булимия за власт го правят рискована политическа инвестиция”, ще напише през 2007 г. журналистът Маркос Драгумис. Венизелос току що е повел бунт в партията и е предизвикал избори, в които се вижда като безспорния лидер. Срещу него е роденият в САЩ Йоргос Папандреу, който въпреки тежестта на името си, отстъпва по всичко на солунския си опонент. Папандреу прави нелепи грешки на гръцки език (майчин език му е английският) и не се срамува да изглежда слаб или нерешителен. Неочаквано обаче той печели, а Венизелос не може да преглътне загубата и в следващите години последователно ще преследва отмъщение и ще бойкотира партийния си лидер.
За хората, които го познават, това не е чудно. В Гърция се помни как през февруари 1994 г., докато е министър на информацията именно Венизелос успява да убеди тогавашния премиер Андреас Папандреу (баща на Йоргос) да наложи “ембарго” над новосъздадената балканска държава, която ние признаваме под името Македония. Диспутът между двете съседни страни трови и до днес отношенията им. Венизелос обаче не се спира пред евентуалните геополотически последствия, за да получи гласовете на традиционно консервативния си роден Солун.
Интересното е, че влиянието си над Папандреу-баща той дължи на блестящите си ораторски умения и добрата си юридическа подготовка. През 1989 г. Андреас е изправен пред редица корупционни обвинения. Негов защитник тогава е 32-годишният солунски адвокат Евангелос Венизелос.
Спасител или... ?
Още по това време той носи харизмата на спасител, съчетана с несломимия му апетит за власт. Ироничното в случая е, че тази връзка между визионерство от една страна, и пагубно желание за власт е заложена още в името на политика. В първите десетилетия на ХХ в. Атина, подобно на България, се бори за своя идеал за Велика Гърция. Вдъхновител и оръдие на доктрината е Елевтериос Венизелос. Убеден в правотата и силата си, той повежда война срещу издишащата Османска империя, за да присъедини малоазийските земи, които счита за изконно гръцко владение. Срещу Венизелос обаче се изправя Кемал Ататюрк, баща на бъдещата Турска република. В резултат Гърция оплаква своята “малоазийска катастрофа”, а над един милион гърци се изселват в митрополията, която никога не са виждали. Сред тях е и дядото на днешния лидер на ПАСОК - Евангелос Тюркиозоглу. В знак на дълбоко преклоние пред Елевтериос Венизелос, той захвърля турската си фамилия и взима тази на човека, когото малоазийските гърци почитат като “баща на отечеството”. И който в крайна сметка води страната до национална катастрофа.
Публикувано: в. "Телеграф", 12/5/2012
През май 2012 г. и докато Гърция е наполовина затънала в тресавището на фалита, Евангелос Венизелос е склонен да закопае и останалата половина, само за да се закрепи на белия кон, който отдавна опитва да обуздае - като стане партиен лидер на гръцкото социалистическо движение ПАСОК.
 |
| Евангелос Венизелос |
Метафорично за неговата жажда за власт е първото му изказване след предсрочните парламентарни избори на 6 май: “Богът на Гърция да ни е на помощ”. Репликата му е продиктувана от неочаквания резултат, сринал почти 40-годишната политическа система в страната. След края през 1974 г. на военната хунта, Гърция е управлявана последователно от консерваторите и социалистите. Почти през цялото това време “Нова демокрация” и ПАСОК съответно са под прякото ръководство или поне влияниетото на две фамилии - тази на Мицотакис и на Папандреу. Порочният кръг води през 2010 г. до полугласно признатия фалит на страната и истински социален взрив. На 6 май, двете исторически партии, които традиционно събират 75-80% от вота на избори, се сриват. Те са единствените сред общо седемте фракции в новия парламент, които държат Атина да продължи да се придържа към строгия финансов диктат на т.нар. Тройка - ЕС, МВФ и ЕЦБ. Всички останали - от троцкисти до неофашисти, искат да поведат гърците на бунт срещу чуждия надзор, но най-вече срещу политическото статукво в страната.
Пасуване
В тази ситуация и докато никоя политическа сила не може да състави сама кабинет, единственият шанс за кредиторите на Гърция е консерватори и социалисти да се обединят, като привлекат и поне още двама депутати. За ЕС това е важно, защото в малка Гърция се разиграват големи европейски залози. Според графика на споразумението с Тройката, през юни Атина трябва да одобри нови бюджетни съкращения за периода 2013-14 г., на стойност 11 милиарда евро. Стига да има правителство, което да се реши да реже живо месо от гражданите си, и парламент, който да одобри самоубийствения политически ход.
В този момент Венизелос показва, че предпочита да не влиза в съглашение, а вместо това да пасува и да се готви за нови избори на 17 юни.
 |
| Венизелос vs. Папандреу |
В навечерието им той възнамерява да промени устава на ПАСОК, да премахне от изпълнителното бюро на партията всички кадри, които се свързват със старото ръководство и дори да не включи в изборните листи Йоргос Папандреу - третия поред в социалистическата династия и доскорошен лидер на ПАСОК, като така го запрати в историята. Но кому е нужен този лов на вещици?
Булимия
“Той може и да е умен, разбираем и начетен, но неговата безпощадност и булимия за власт го правят рискована политическа инвестиция”, ще напише през 2007 г. журналистът Маркос Драгумис. Венизелос току що е повел бунт в партията и е предизвикал избори, в които се вижда като безспорния лидер. Срещу него е роденият в САЩ Йоргос Папандреу, който въпреки тежестта на името си, отстъпва по всичко на солунския си опонент. Папандреу прави нелепи грешки на гръцки език (майчин език му е английският) и не се срамува да изглежда слаб или нерешителен. Неочаквано обаче той печели, а Венизелос не може да преглътне загубата и в следващите години последователно ще преследва отмъщение и ще бойкотира партийния си лидер.
За хората, които го познават, това не е чудно. В Гърция се помни как през февруари 1994 г., докато е министър на информацията именно Венизелос успява да убеди тогавашния премиер Андреас Папандреу (баща на Йоргос) да наложи “ембарго” над новосъздадената балканска държава, която ние признаваме под името Македония. Диспутът между двете съседни страни трови и до днес отношенията им. Венизелос обаче не се спира пред евентуалните геополотически последствия, за да получи гласовете на традиционно консервативния си роден Солун.
Интересното е, че влиянието си над Папандреу-баща той дължи на блестящите си ораторски умения и добрата си юридическа подготовка. През 1989 г. Андреас е изправен пред редица корупционни обвинения. Негов защитник тогава е 32-годишният солунски адвокат Евангелос Венизелос.
Спасител или... ?
Още по това време той носи харизмата на спасител, съчетана с несломимия му апетит за власт. Ироничното в случая е, че тази връзка между визионерство от една страна, и пагубно желание за власт е заложена още в името на политика. В първите десетилетия на ХХ в. Атина, подобно на България, се бори за своя идеал за Велика Гърция. Вдъхновител и оръдие на доктрината е Елевтериос Венизелос. Убеден в правотата и силата си, той повежда война срещу издишащата Османска империя, за да присъедини малоазийските земи, които счита за изконно гръцко владение. Срещу Венизелос обаче се изправя Кемал Ататюрк, баща на бъдещата Турска република. В резултат Гърция оплаква своята “малоазийска катастрофа”, а над един милион гърци се изселват в митрополията, която никога не са виждали. Сред тях е и дядото на днешния лидер на ПАСОК - Евангелос Тюркиозоглу. В знак на дълбоко преклоние пред Елевтериос Венизелос, той захвърля турската си фамилия и взима тази на човека, когото малоазийските гърци почитат като “баща на отечеството”. И който в крайна сметка води страната до национална катастрофа.
Публикувано: в. "Телеграф", 12/5/2012
