Днес, докато бунтовниците влизат в последния район на Триполи, контролиран от силите на Кадафи (любовно наричан някога и Бясното куче), възникват редица въпроси и противоречия, съдържащи се дори още в първата част на това изречение.

1. Бунтовниците от Бенгази - това са най-малко три големи милиции, като силите на Преходния национален съвет далеч нямат неоспорвано лидерство. Пример за това разстрелът на Мухамад Юнус - бивш вътрешен министър на Кадафи, преминал на страната на бунтовниците.

Той се радваше на авторитет в Бенгази, единствено защото е част от най-голямото либийско племе на изток. Въпреки това бе обвинен от ПНС в заговор едновременно с Триполи и ислямистите на изток и бе тихомълком разстрелян.

Ислямистите, голяма част от които са с боен опит от Ирак, Афганистан и Судан, далеч не споделят "демократичните" ценности на ПНС.

2. Сега, когато ПНС планира да се премести в Триполи, трябва да държи сметка за това, че няма силни позиции сред племената на запад. Дори и държави като Тунис и Египет, които са в много по-малка степен зависими от племенното разделение, не успяват, месеци след собствените си "революции" да консолидират жителите си.

3. В една от последните си  публични прояви Кадафи заяви, че Триполи ще се превърне в Багдад. Това може да са както празни думи на Бясното куче, така и заплаха за партизанска градска война в стила на шиитите на Муктада Садр. Основание за второто е фактът, че фамозните шест елитни бригади изобщо не се появиха в битката за Триполи, която се разрази в последните дни. Т.е. - на практика не се появиха никакви военни сили (вж. началото на текста)

Това означава, че или са се изпарили (дезертирали или т.н.), или са дислоцирани на юг, където са големите петролни полета на Либия (вж. картата) и които Кадафи може все още да се надява да задържи или поне да контролира по някакъв начин.

Това пък може да е фатално за големите потребители на либийски петрол като Китай (Либия на Кадафи бе 11-ият по големина износител на петрол за Китай, но пък преди 2 години Триполи отказа офертата на Пекин за купуването на концесия, собственост на канадска компания).

"Това е бухалче или чухалче", те успокоява в слушалката приветливото момиче от Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
"Сега е сезонът, когато малките почват да летят. А те се учат, като подскачат от клон на клон."
Това явно не беше уцелило клона в кестените на Борисова градина в София.
"Ние сме от Нов български университет и това е сова", казват двойка смешни люде на средна възраст, които бързат да не изпуснат сеира.
"Да, бе! А аз съм от Коньовица и знам, че тва е конь", отговарям, но малко късно и малко наум. Иначе определено бих ги прогонил с простотии, подобаващи на техния тон.
А с бухалчето всичко се получи доста лесно. В такива случаи просто го качвате на някой клон (за да не го изядат кучета или смачкат тромавите огромни хора), но на не повече от 50-ина метра от мястото, където е паднало. Като се спусне мрак и родителите му прогледнат, почват да си го викат с някакви звуци и си го намират сами.
А вие пришивате малката си ежедневна душевна кръпка от факта, че сте спасили нечий живот.

Снимки: Цветан Драгнев. Всички права запазени.