На Мето

кьошето
Ерик Кантона на терена умираше за отбора си.
Отмъсти за свой черен съиграч, което му коства девет месеца наказание.
Оттегли се, когато беше на върха и не се обърна нито веднъж назад.
Стана треньор на отбор от бездомници.
А сега направи това:







Моят детски герой! Дързък колкото Д'артанян и уверен в непогрешимостта си като граф Монте Кристо.


Не мисля, че може да сме доволни от цялата мизерия около нас. Освен ако не живеете в пашкул. Тогава има шанс да бъде направено нещо. Какво означава днес това да си на улицата? Да протестираш? Да залъгваш себе си. Това вече не е начинът.
Не е нужно да грабваме оръжията и да убиваме хора, за да започнем революция. В днешно време е много лесно да направиш революция. Каква е системата? Системата е изградена на силата на банките. Така че трябва да бъде унищожена чрез банките.
Това означава, че тези три милиона души с плакати по улиците трябва да отидат до банката и да изтеглят парите си, така банките ще се сринат. Три милиона, десет милиона души и банките ще се сринат и в това няма никаква заплаха. Ето ви истинска революция.
Не е сложно – вместо да излизаш на улицата или да шофираш с километри, просто мини през банката в страната си и изтегли парите си. Ако достатъчно хора го направят, системата ще рухне. Без оръжия, без кръвопролития или нещо подобно. Не е трудно, а по този начин те вече ще ни слушат и ще гледат на нас по различен начин.

Тя в компании мълчи. Той вади историите една след друга.
Тя смята, че не умее да говори и няма нищо интересно, с което да се похвали. Той е от хората, които измислят нови думи, вицове и знае, че задава тона навсякъде, където отиде.
Когато в поредната компания, в която тя слушаше небивалиците и детските лупания в гърдите на всички ни, групата намаля, тя ми сподели: Ами аз нямам такива хубави истории като вашите, защото не излизах с връстниците си. Бях вълк-единак, а и работех - танцувах в ресторанти (по онова време имаше такива вариететни програми в някои ресторанти), после почнах да ходя през лятото по морето да танцувам и така и не събрах истории.
Малко по-рано - в друга компания, имаше друга тя - най-малката от всички ни. Всички заразказвахме за първата си работа - горе-долу съвпадаше с началото на университета ни или поне с края на гимназията. Незначителни неща говорехме, но с такъв апломб. Като нямаш какво да разкажеш и го украсяваш. Другата тя каза: Ами аз нямам толкова интересна история за първата си работа. Тя беше, когато бях на 15...
Не знам дали и останалите се почувстваха толкова малки като мен.
Точно както се почувствах и когато първата тя ми сподели, че няма интересни истории като нашите, защото в училище работела, а когато почнала да кара сноуборд - в самото начало на сноуборда у нас, карала с парче дърво, което сама си рязала.
Такива работи.
А тя - вече първата тя, по някаква причина се привлича от такива като той - много говорещи и греещи в компанията.
А той продължава да си грее, където и да отиде.
А аз продължавам да се радвам на неговите простотии, защото не успявам с такава скорост да измислям собствени, но оставам без думи пред нея.
Която мисли, че няма нищо интересно за споделяне. Защото е живяла, докато другите са говорели (плюнчели се, както казва едно старо гадже).

П.П. И за да завърша портрета - точно днес разправи как навремето продала апартамента си, за да отиде да учи в чужбина. Както и брачните си халки на двамата с мъжа си, когато не им стигали парите...
Герасимос (с очилата) и Панайотис. Снимка: Reuters
Няма дим без огън, трябва да са си помислили Герасимос и Панайотис, когато миналия понеделник полицията ги залови само няколко часа след като революционерите оставиха писмо бомба в офис на куриерска фирма. То се запали в ръцете на служителка, която пострада леко, но пък даде точни описания, помогнали на властите само за няколко часа да стигнат до първите редици на "Конспирация на огнените ядра".

"След арестите... стана ясно, че конспираторите са пренебрегвали основни правила по безопасност на партизанската въоръжена борба", пише в блога си Джон Кислинг, бивш посланик на САЩ в Атина и специалист по въпросите на гръцкия тероризъм. "Използват мобилни телефони, държат уличаващи предмети в домовете си и участват демонстративно в различни протести."

Но кои сте вие, господа терористи?
"Гръцката образователна система произвежда хиляди потенциални хора на изкуството в едно закостеняло и силно политизирано общество, чийто трудов пазар не може да поеме", продължава Кислинг. "Анархистичните групи действат като творчески колективи, издържайки се от временна работа, пари от роднини или банкови обири."

Герасимос Цакалос (на 22 години) и Панайотис Аргиру (на 24), студент по история и международни отношения, произхождат от семейства от средната класа с подчертан културен бекграунд, разкрива в обширен репортаж от събота в."Та неа".

Покойният баща на Герасимос е известен писател. Той започва като партизанин в армията на Тито, става автор на десетки песни за певеца на ъндърграунд културата в Гърция Василис Цицанис и оставя апартаменти за двамата си синове в луксозния атински квартал "Неа Кифися", където семейството е почти съсед с настоящия лидер на "Нова демокрация" Андонис Самарас, и в Саламина. От 500-те евро, които взима като наем, се издържа малкият брат Герасимос. Големият е в неизвестност от 2009 г., когато негови отпечатъци са открити в явка на "Конспирацията".

Оттогава майка им, която е филолог по образование, живее извън Атина и предпочита да се грижи за 15-те бездомни кучета в квартала си, вместо да коментира житейския избор на синовете си.
По подобен начин и Панайотис Аргиру е син на преподавател по музика, родом от Кипър. Панайотис е известен от малък като тихо момче, чийто глас в училище или университета се чува само когато се обсъждат социални или политически теми.

Снимка: Reuters
Избухването на поредните революционери идеалисти дава възможност на известния разследващ журналист Стелиос Кулоглу да коментира любимата на гърците теория на конспирацията и преследващата ги

версия на глупостта

"Ветеран политик, който дълги години е приближен на бивш гръцки премиер, казва, че когато чете задълбочени анализи за ставащото в Гърция, винаги първо проверява "версията на глупостта" (εκδοχή της μαλακίας) и ако не се е случила някоя напоследък, пристъпва към следващите", пише в сайта tvxs.gr Кулоглу. Той е последният кореспондент на в."Катимерини" в СССР и създател и водещ на предаването "Репортаж без граници" за държавната телевизия, преди то да бъде свалено от ефир през 2008 г.

А глупости в случая на писмата бомби има. В рамките на един ден анархистите пускат пратки до няколко дипломатически мисии в Атина, сред които и българската, както и до няколко европейски лидери, виновни според мнозина гърци за тежкото икономическо положение в страната. "Вижданията на тази групировка са твърде неясни", твърди пред "Тайм" Мари Босис, преподавател и експерт по сигурността в Пирейския университет. "Въпреки това те привличат гневни младежи, отчаяни от местните проблеми", продължава тя.

За разлика от всемогъщата доскоро "17 ноември", която дълги години имаше монопол върху домашния терор, "Огнените ядра" са активни във всички аспекти на глобалната политика. Те се появяват (почти незабележими сред още 50-ина действащи терористични групи по това време) през януари 2008 г., когато избухва бомба в офисите на крайнодясната организация "Хриси авги", и на шефа на пакистанската общност в Атина, обвинен в съучастие с полицията.

Оттогава групировката напада офиси автомобилни вносители, банки, политици социалисти и консерватори, а най-големият й удар бе убийството на секретаря на вътрешния министър с пакет бомба през пролетта. Интересното е, че тогава взривното устройство престоя цял уикенд във ведомството на метри от кабинета на министъра, без да бъде засечено.

А тогава, както и миналата седмица, димът от писмата бе уловен от управляващата партия, която отправи медийното послание - "Без нас следва хаос", заключава Кулоглу.